Решение № 285 от 10.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Велико Търново, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500382 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 164 от 07.07.2025 г. по гр.д. № 629/2024 г. на Окръжен съд Габрово е осъдено ЗД „Бул Инс" АД да заплати на А. В. Х. сумата от 60000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, получени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2023 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция - 12.12.2023 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер от 200000 лв. е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. В.

Х., като то се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за 1 заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 60000 лв. до сумата от 200000 лв. Излагат се съображения, че при определяне на размера на обезщетението е налице пълна липса на мотиви, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е извършено задълбочено изследване на общите и специфични за отделния спор правно релевантни факти, които формират съдържанието на понятието справедливост. Не е съобразена икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, установяващи изключително високия интензитет на болки и страдания от страна на ищеца, невъзможността да работи физическа работа, нанесените му психологически изменения. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително занижен и несъответен на целта на чл. 52 ЗЗД за справедливото им възмездяване.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество е депозирало отговор по жалбата, с който заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба А. Х. твърди, че на 06.11.2023 г., около 18,30 – 19 2 ч. на моста в с. Душево, общ. Севлиево, като пътник на задна дясна седалка в л.а. БМВ, с рег. № ОВ20****, при падане на колата в реката по таван, получил травми, подробно описани. По спешност приет в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, гр. Плевен. В следствие на тези травми е изпитал и продължава да изпитва болки в кръста, гръбнака и в двата крака, нуждаел се от съдействие при обслужването си в продължителен период от време. Изпитал силен стрес при инцидента, страхувал се да шофира, както и изпитвал натрапващи спомени от мигновената смърт на водача на автомобила, предизвикал произшествието, и от това, че ако страничната врата на автомобила не се била отворила, можел да настъпил фатален край за него.

Образувано било досъдебно производство, което е прекратено. В постановлението за прекратяване е установено, че виновен за произшествието е водачът М. М., а гражданската му отговорност е застрахована в ответното дружество. Предявил застрахователна претенция, по която не е определено обезщетение. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 200000 лв., в какъвто размер е предявен искът, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача на лекия автомобил; оспорва се получаването на сочените в исковата молба увреждания като пряка причинно следствена връзка с противоправното поведение на водача; оспорва се предявеният размер на обезщетението, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се доводи за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като той е бил без поставен предпазен колан; оспорва се началният момент на лихвата за забава.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. След анализ на уврежданията на ищеца и търпяните болки и страдания, решаващият състав е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 60000 лв., и тъй като е отречено възражението за съпричиняване, тази сума е присъдена, ведно със законната лихва от датата на уведомяването – 12.12.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 3 от 200000 лв.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.11.2023 г., както и от заключението на съдебната авто-техническа експертиза се установява, че на 06.11.2023 г., около 18,30-19 ч., лек автомобил БМВ, рег. № ОВ20****, управляван от М. М., се движел към центъра на с.

Душево. В автомобила като пътник на задна дясна седалка се е возел ищецът А. Х.. Времето било сухо, осветлението на моста не е работело. Движейки се покрай центъра на селото, и към непосредствено намиращия се след него мост над река Видима, М. ускорява автомобила и в началото на моста скоростта му достига до 67-69 км/ч, което е близо до критичната скорост на движение по незамърсена асфалтова настилка. В зоната на края на платното е имало участъци с мокра и замърсена с пясък и листа пътна настилка. При избраната траектория на движение и въздействията върху органите на автомобила от страна на водача, лекият автомобил загубва устойчивостта си на движение, и навлизайки в моста, достига до западния тротоар, преминава през него, осъществява удар в левия парапет на моста и пада във водата с таван надолу.

Скоростта на масовия център на автомобила при падането във водната повърхност е достигнала около 45 км/ч. При падането с такава скорост се получава и деформирането на тавана на автомобила навътре към купето. От техническа гледна точка, причина за възникване на произшествието е управлението на автомобила от водача със скорост, близка до критичната за пътния участък, и загуба на устойчивостта му на движение, поради субективни въздействия върху органите на управление от водача му.

Образуваното досъдебно производство по случая е прекратено с постановление за прекратяване от 19.03.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Габрово, видно от изпратеното писмо от 16.04.2025 г.

От приложената епикриза от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Плевен се установява, че ищецът е бил на лечение в болнично заведение за периода от 07.11.2023 г. до 09.11.2023 г., а от медицински протокол на ЛКК е видно, че е дадено заключение за временна неработоспособност за периода от 07.11.2023 г. до 09.12.2023 г. От издаденото съдебномедицинско удостоверение е видно, 4 че А. Х. е със следните увреждания: контузия на шията със счупване арката на 6-ти шиен прешлен, счупване на левия страничен израстък на 7-ми шиен прешлен, счупване на десен страничен израстък на 1-ви поясен прешлен на гръбначния стълб, охлузвания по лицето и крайниците.

От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че на А. Х. са причинени следните травматични увреждания: счупване на дъгата на шести шиен прешлен, счупване на левия страничен израстък на седми шиен прешлен, частично изкълчване на лявата междупрешленна става на ниво шести – седми шийни прешлени, които травматични увреждания са причинили трайно затруднение на движението на шията за срок около 7 месеца; причинена контузия на поясния отдел на гръбначния стълб със счупване на десен страничен израстък на първи поясен прешлен и коренчев болков синдром на поясния отдел на гръбначния стълб, установена дискова протрузия на ниво 4-5 поясен прешлен и пети поясен – първи кръстцов прешлен на гръбнака, които травми да довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и в резултат на които увреждания ищецът и към момента на прегледа има болки в поясния отдел на гръбнака; причинени са още травми на меките тъкани, изразяващи се в охлузвания по лицето и крайниците, контузия на гръден кош и лява раменна става, с оздравителен период на тези увреждания за срок около 2-3 седмици. Седем месеца ищецът е бил с шийна яка, приемал обезболяващи. Според вещото лице болките са били много силни пет месеца, след което постепенно намалели. След седмия месец, след като махнал яката, ищецът периодично имал силни болки в шията, поради което отново слагал яката от време на време за период до една година след произшествието. През първите месеци имал световъртеж и чувствал отмаляване в крайниците. С оглед констатираното състояние при прегледа според експерта ищецът трябва да продължи с консервативно лечение, физиотерапия и санаториално лечение. Получените травми са резултат от удари вътре в купето на автомобила и рязко огъване на шийния и поясния сегменти на гръбначния стълб, както и натиск по надлъжната им ос. Някои от травмите могат да бъдат причинени по време на преобръщането на автомобила и падането му в речното корито, а също и при излизането от автомобила. Поставеният обезопасителен колан не би повлиял на вида и интензитета на травматичните увреждания предвид конкретния механизъм на произшествието.

5

При извършения преглед на ищеца от вещото лице на 09.05.2025 г. то е констатирало палпаторна болезненост в лявата шийна област и раменната мускулатура вляво, ограничена подвижност при движения на главата странично наляво и запазена подвижност на главата странично вдясно, палпаторна болка в лумбалната област вдясно и ригидност на паравертебралната мускулатура в лумбалната област двустранно, болезненост при навеждане.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че контузията в поясния отдел на гръбнака няма да окаже съществено влияние при обслужването на ищеца и битовите му дейности, но би оказало влияние по отношение на трудова дейност с повишена трудова активност и по-интензивна физическа работа. Физическа работа с вдигане на тежести, навеждане и изправяне, с интензивни движения, към настоящия момент не може да извършва. Може да има оплаквания от болки в шията, изтръпване на горни крайници, болки в раменен пояс, за което не може да се даде прогноза кога ще се възстанови, движението наляво на главата ще остане ограничено до известна степен.

Приложена е епикриза от Клиника по нервни болести при УМБАЛ „Дева Мария“, Бургас, от която се установява проведено болнично лечение за периода от 14.01.2025 г. до 15.01.2025 г., с поставена диагноза други и неуточнени гърчове, и посочени придружаващи заболявания: травма с неуточнена локализация, тревожно разстройство, неуточнено.