Решение № 1924 от 13.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1924 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100513140 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. Н. Д., чрез пълномощника му – адв. О. Д. – САК, срещу решение № 81957/18.07.2021 г. по описа на СРС в частта, в която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 167.56 лева – главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******“ бл. *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 21.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 40.79 лв. – стойност на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 35386/2021 г. по описа на СРС, ГО, 178-ми св.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, като се зилагат подробни съображения в тази насока. Жалбоподателят моли съда да отмени първоинстанционното решение в цялост и исковите претенци ида бъдат отхвърлени.

1

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, депозиран чрез пълномощника му – юрк. Ибрямова, в който се изразява становище за неоснователност на същата и се моли за потвърждаване в цялост на първостепенния акт.

Препис от въззивната жалба е изпратен до третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, но становище от последното не е постъпило.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: ******* за признаване за установено съществуването на вземане по отношение на К. Н. Д. с ЕГН: ********** за сумата от 1 396.49 лева, от които 1 205.21 лв. – представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането; 142.88 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 40.79 лв. – главница за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 7.61 лв. – лихва за периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна чрез пълномощника му адв. Огнян Д. - САК, в която се прави възражение за погасителна давност, оспорват се исковете по основание и по размер, оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, като се изтъква, че ответникът Д. не е собственик, ползвател и потребител. Оспорват се и представените писмени доказателства от ищеца. Прави се искане съдът да отхвърли исковите претенции в цялост.

По делото е приложено заповедно дело № 35386/73/2021 г. по описа на СРС, ГО, 178-ми състав, образувано по заявление от 21.06.2021 г. на „Топлофикация София“ ЕАД по чл. 410 ГПК и със заповед от 24.06.2021 г., с която районният съд е разпоредил К. Н. Д. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:

******* сумата в размер на 1 205.21 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлофициран имот, находящ се в гр. София, кв. „*******“, *******, вх. Б, ет. 1 ап. 73, ведно с мораторна лихва, считано от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г. в размер на 142.88 лв., както и сума за извършвана услуга дялово разпределение в размер на 40.79 лв., ведно с мораторна лихва върху цената за извършена услуга за дялово разпределение от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г. в размер на 7.61 лв., както и сумата от 77.93 лева, представляваща 2 разноски по делото, 50 лева от които – юрисконсултско възнаграждение и 27.93 лева – държавна такса. На 26.07.2021 г. заявителят е уведомен на основание чл.415, ал.1, т.2 за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 25.08.2020 г.

По делото са приложени нотариален акт № 186, том I, рег. № 1378, дело № 179/2000г. за прехвърляне на недвижим имот за задължение за издръжка и гледане, сключен при нотариус М.К.-С. с рег.№ 425, с район на действие РС-София, съгласно който С.И. Д.а прехвърля на К. Н. Д. собствената си 1/3 ид.ч. от апартамент № 73, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, *******, вход „Б“, ет. 1, както и нотариален акт № 186, том I, рег.№ 1377, дело № 178/2000 г. за продажба на недвижим имот, сключен при М.К.-С. с рег.№ 425, с район на действие РС-София, съгласно който С.Н.Ф. и И.К.Ф. продават на К. Н. Д. собствените си 2/3 ид.ч. от техен съсобствен недвижим имот – апартамент № 73, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, *******, вход „Б“, ет. 1.

Прието е удосотоверение с изх.№ 68.00.1286/13/23.10.2012 г., от което се установява, че старият адрес ул. ******* е идентичен с настоящ адрес ж.к. „*******“, бл. *******

Към доказателствената съвкупност са приложени договор с № 2386/20.06.2002 г., сключен между „Т.С.“ ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. София, ул. „*******“ *******, вх. В за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и вода, ведно със списък на собствениците от етажната собственост и нотриално заверена декларация от Д.П.Т., с която се декларира, че подписите на етажните собственици за вземането на решение за сключване на договор с „Т.С.“ са положени пред нея.

По делото са представени и фактура № 0106390578 с дата на данъчно събитие – 31.07.2019 г. за периода 01м05м2018 г. – 30.06.2018 г., фактура № **********/31.07.2020 г. за сумата от 654.84 лв., както и нотариален акт № 61888 за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ от 25.02.1998 г. в полза на С.И. Д.а с ЕГН: ********** – ½ ид.ч. и К.И.В. с ЕГН: ********** – 1/2 ид.ч.

Приложен е и договор от 29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕООД и „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение, ведно с Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Според чл. 32 и чл. 33 Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014 г., сумите по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, публикуват се по същия начин и изравнителните сметки, като обезщетение за забава се дължи след 3 изтичане на срока за плащане на сумата по изравнителната сметка.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г., задълженията следва да се платят се дължи след изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят.

С приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период дължимата главница за доставената топлинна енергия възлиза в размер на 1 225.19 лв., а обезщетението за забава върху главницата – 145.63 лв. Вещото лице посочва, че от ответника не са констатирани извършвани плащания.

С приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебнотехническата експертиза, вещото лице, след запознаване с представените по делото документи и проверки при ищеца, е посочило, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлофицирана. Вещото лице установява, че за периода от 01.05.2018 г. г. до 30.04.2020 г. са отчитани индивидуалните уреди в имота, като през процесния период топломерът е преминал метрологични проверк и съответства на одобрения тип. Посочва се, че в имота на ответника не е имало отоплителна тела, а само два броя водомери за топла вода. Заключението се основава на извършени ежемесечни отчети на средството за търговско измерване – общ топломер в сградата, като е посочено, че в изравнителните сметки, изготвени от ФДР, се вижда разликата между прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото количество топлинна енергия. Така за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. сумата от изравнителните сметки възлиза на стойност 1 167.56 лева, от които топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 414.25 лева и топлинна енергия за подгряване на топла вода – 753.31 лева.

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбите.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.

За да бъде уважен, по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по силата на 4 което ищецът се е задължил да доставя на ответника Д. топлинна енергия срещу задължението на ответника да заплаща стойността , както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото в съответствие с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007 г., както и че ответникът е изпаднал в забава на плащането на сумите.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******“, ******* ет. 1, ап. 73. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило по силата на закона в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.