Решение № 258 от 04.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Стара Загора, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000180 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Н.“ ООД против решение № 168/06.03.2023г., постановено по гр.д. № 2477/2022г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено по отношение на „Н.“ ООД, че П. К. П. не му дължи сумата от 1080,00лв., представляваща неустойка при неосигуряване на гаранция, предвидена в чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит №201805181010360070 от 18.05.2018г.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

Постъпил е отговор от страна на въззиваемия, в който е взето становище по направените в жалбата оплаквания с искане да се потвърди първоистанционното решение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Страните не спорят, а и от приетите като писмени доказателства по делото копия на Договор за потребителски кредит №201805181010360070 от 18.05.2018г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на 1 информация за потребителските кредити, Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Н.“ ООД, се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 1000,00лв. със съответна договорна лихва. В чл.6, ал.1 от договора е предвидено заплащането на неустойка в случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя за представяне на обезпечение. Страните не спорят, че такова обезпечение не е било представено от страна на ищеца. От друга страна, обаче, задължението по кредита е погасено на 04.06.2018г., т.е. по-малко от месец след сключване на договора. При погасяване на задължението не е била начислена и платена неустойката по чл.6, ал.1 от договора. На 11.06.2018г. е било издадено удостоверение за липса на кредитно задължение от страна на ответника и изпратено по електронна поща на ищеца.

Страните не оспорват фактите относно сключването на договора и неговите клаузи, поради което съдът приема, че действително между страните е бил сключен процесният договор за потребителски кредит и ищeцът е получил сумата по кредита в размер на 1000,00лв., която е върнал на ответника на 04.06.2018г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.

№1/2009 г., ОСТК, добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се отчита естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част); съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.

В настоящия случай в чл. 6 от договор за потребителски кредит №201805181010360070 от 18.05.2018г. е посочено, че ищецът следва да заплати неустойка в размер на 1 080 лв., в случай че не предостави на кредитора, гаранцията, уговорена в чл. 4, ал. 3 от договора в размер на 1 236 лв. до края на следващия ден от сключване на договора.

Въззивният съд намира, че така уговорената неустойка е във вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя. В случая потребителят е задължен в необосновано кратък срок 2 да осигури обезпечение, което да отговаря на условия, изпълнението на които изискват време и съдействие от трети лица, което прави обективно невъзможно спазването на този срок. Освен това, не само правно, но и житейски нелогично е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция в по-висок размер / 1236 лв./ от предоставената сума по договора за кредит /1000 лв./. Така на ищеца изначално са поставени изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от ищеца, поради което следва да се приеме, че основната цел на така уговорената неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на „Н.“ ООД за сметка на потребителя, тъй като това ще увеличи подлежащата на връщане сума.

С оглед на горното, съдът намира, че при съпоставка на процесната неустоечна клауза по примерно посочените критерии в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, се налага извод, че е налице голяма диспропорция между размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката и размера й. Видът на уговорената неустойка е изцяло наказателен, тъй като е уговорена огромна неустойка за неизпълнение, като съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди очевидно не съответства на принципите за справедливост, добросъвестност и недопускане на неоснователно обогатяване на участниците в търговския оборот. Поради това, съдът приема, че в случая уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и следователно противоречи на добрите нрави. Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, в какъвто смисъл е и обжалваното решение.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Възззивникът дължи на въззиваемия разноски по делото. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатската защита е осъществена безплатно.

Съгласно нормата на чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 10 000 - 400 3 лв. + 10 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 408 лв.

С оглед изхода на делото, „Н.“ ООД следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество М. адвокатско възнаграждение в размер на 408 лв. за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/06.03.2023г., постановено по гр.д.

№2477/2022г. по описа на Районен съд – С.З..

ОСЪЖДА ,,Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** (**), ***, представлявано от И.Н.Х.С. да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С.З., бул. *** адвокатско възнаграждение в размер на 408 лв. за осъществената безплатна адвокатска помощ пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4