Решение № 16546 от 24.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16546 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110125896 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Х. М., чрез адв. Д. К., срещу Н. В. М. и К. М. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в АДРЕС, партерен етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня – клозет, с обща застроена площ 84,25 кв. м., при съседи: от север – *** на М. А. С., от юг

– двор на сградата, от запад – калкан със съседната кооперация, заедно с избено помещение № 3 с площ 8 кв. м., при съседи: от север – коридор на избата, от изток – ул. „Ж.“, от юг – двор на сградата, от запад – избено помещение на Г. С. П., заедно с таванско помещение № 2 с площ 7 кв. м., при съседи: от север – ул. „Л. К.“, от изток – ул. „Ж.“, от юг – таванско помещение на Г. К. Г., от запад – таванско помещение на М. А. С., заедно с 9,024 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото, върху което е построена същата, съставляващо парцел VІІ-а в квартал 437-а по плана на гр. София, местност „Ц.“, ул. „Л. К.“ ***, при съседи: ул. „Л. К.“, ул. „Ж.“, С. и Г. Г. В., който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от 05.01.2023 г., адрес на имота: гр. София, район „С.“, ул.

„Л. К.“ **************, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа за собственост площ: 84,25 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 3 с площ 8,00 кв. м., таванско 1 помещение № 2 с площ 7,00 кв. м. и 9,024 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт от 13.10.1975 г. Х. М. М. и Д. И. М. били признати за собственици на процесния апартамент. На 20.12.1989 г. починал съсобственикът Х. М., като оставил за свои законни наследници преживялата съпруга Д. М., ищцата И. М. (дъщеря) и М. Х. М. (син). На 21.05.1991 г. починала и съпругата Д. М. и била наследена от двете си деца – ищцата И. М. и М. Х. М., като всеки от тях се легитимирал като собственик на по ½ идеална част от процесното жилище. На 15.11.2020 г. починал братът на ищцата – М. М. и неговата ½ идеална част била наследена при равни квоти (или по ¼ идеална част) от законните му наследници – ответниците Н. М. (преживяла съпруга) и К. М. (син). Твърди, че страните не можели да постигнат доброволно уреждане на спора, като към настоящия момент съсобственото жилище се ползвало единствено и само от ответника К. М., който отказвал достъп на ищцата. Ето защо моли съда да допусне делба на процесния недвижим имот между страните при посочените в исковата молба квоти.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Н. В. М. и К. М.

М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата чрез адв. А. Д.. Процесуалният представител не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и посочените квоти в съсобствеността, като моли съда да уважи предявения иск за делба на процесния недвижим имот. Потвърждават, че до настоящия момент страните не са успели да прекратят съсобствеността извънсъдебно, но желаят постигането на доброволно уреждане на спора.

В съдебно заседание ищцата И. Х. М., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. К.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като предявява претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК за предоставяне ползването на съсобствения недвижим имот на ищцата, а в условията на евентуалност – за осъждане на ответника К. М. да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването му до окончателното извършване на делбата. В хода на устните състезания моли съда да допусне до делба процесното жилище при посочените в исковата молба квоти и да уважи претенцията за определяне на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.

В съдебно заседание ответниците Н. В. М. и К. М. М., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. Д.. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор на исковата молба, като моли на основание чл. 344, ал. 2 ГПК ползването на процесното жилище да остане за ответника К. М., който и към настоящия момент живеел в него със семейството си. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния недвижим имот при законните квоти, които не били спорни, както и да уважи искането на ответника за определяне на привременна мярка.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

2

Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.

От нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на кооперацията, № 129, том 90, дело № 17516/1975 г. по описа на Й. С. – нотариус при Софийския народен съд, се установява, че на 13.10.1975 г. Х. М. М. и Д. И. М. били признати за собственици на процесния апартамент, тъй като двамата молители го получили в свой дял при разпределението на жилищата от сградата, построена от ЖСК „Ж.“. Не се спори между страните, че жилището било придобито от Х. М. М. и Д. И. М. в условията на съпружеска имуществена общност.

От удостоверение за наследници изх. № РСЦ22-УГ01-6906/22.11.2022 г., издадено от Столична община, район „С.“, и удостоверение за наследници изх. № РСЦ23-УГ01-1572/ 13.03.2024 г., издадено от Столична община, район „С.“, се установява, че съсобственикът Х.

М. М. починал на 20.12.1989 г., а на 21.05.1991 г. починала и съпругата Д. И. М., като двамата били наследени от ищцата И. Х. М. (дъщеря) и законните наследници на починалия на 15.11.2020 г. М. Х. М. (син), а именно ответниците Н. В. М. (преживяла съпруга) и К. М.

М. (син).

Не се оспорва от страните, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към настоящия момент процесният имот се ползва изцяло само от ответника К. М. М. и неговото семейство.

Допусната е по искане на ищцата съдебно-оценителна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с писмените доказателства по делото и извършени от вещото лице подробни проучвания, изчисления и справки. От заключението се установява, че средният месечен пазарен наем на целия процесен апартамент към датата на заключението – 29.06.2026 г. възлизал на 840 евро, а за частта на ищцата (1/2 идеална част) – на 420 евро. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ, е необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права в съсобствената вещ. Затова в първата фаза на делбеното производство по категоричен начин следва да бъдат доказани следните обстоятелства: дали правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на съделителите в съсобственост, на какво основание е възникнала съсобствеността и съществува ли реално към момента на приключване на устните състезания имуществото, чиято подялба се иска.

3

В настоящия случай наследодателите на страните – Х. М. М. и Д. И. М. се легитимират като собственици на процесното жилище с нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на кооперацията (ЖСК „Ж.“), от 1975 г. Приложимата към този момент правна уредба се съдържа в чл. 48 (отм.) от Закона за собствеността и в Правилника за жилищностроителните кооперации от 1954 г. (отм.). Въз основа на тази нормативна уредба в т. 3 от Тълкувателно решение № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК, ВС е прието, че щом след завършване на строежа построената сграда представлява собственост на кооперацията и преминаването на собствеността на отделните жилища и други обекти върху кооператорите не се осъществява чрез вземането на решение за разпределението им от Общото събрание, това преминаване настъпва с издаване на нотариални актове на отделните членове на ЖСК. От това положение изхожда и разпоредбата на чл. 17 от Правилника за ЖСК, според която след завършване на строежа Общото събрание взема решение за снабдяване на кооператорите с нотариални актове за съответните жилища и едва след снабдяване на един или няколко членове с нотариален акт възниква етажна собственост. От този момент снабдените с нотариален акт кооператори са придобили собствеността върху определеното с решението на Общото събрание жилище. Кооперацията продължава да бъде собственик на обектите, за които нотариални актове не са издадени. Тя се прекратява, както това е изрично предвидено в същия чл. 17 от Правилника за ЖСК, когато всички кооператори са снабдени с нотариален акт, т.е. до този момент тя продължава да има собственост.

Съобразявайки цитираната задължителна съдебна практика, следва да бъде направен изводът, че наследодателите Х. М. М. и Д. И. М. са придобили собствеността върху процесното жилище на 13.10.1975 г. Не се спори между страните, че към този момент наследодателите са били в граждански брак. Съгласно чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Следователно, придобитото жилище по време на брака между Х. М. М. и Д. И. М. принадлежало на двамата в режим на съпружеска имуществена общност. Съществуващата бездялова съсобственост била прекратена със смъртта на съпруга Х. М. М., настъпила на 20.12.1989 г. Съгласно разпоредбата на чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), действала към датата на смъртта, при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Следователно, преживялата съпруга Д. И. М. получила своята 1/2 идеална част от процесния имот, а частта на починалия й съпруг била наследена от неговите наследници по закон – съпругата Д. М., ищцата И. Х. М. (дъщеря) и М. Х. М. (син). Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. А разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН предвижда, че децата на починалия наследяват по равни части. Така съпругата Д. М. станала собственик на 4/6 идеални части от процесното жилище, а децата И. Х. М. и М. Х. М. получили по 1/6 идеална част от имота (по наследяване). След смъртта на преживялата съпруга Д. М. нейните 4/6 идеални части били наследени от двете й деца по равно и И. Х. М. и М. Х. М. вече се легитимирали като собственици на по 1/2 идеална част от процесното жилище всеки от тях. На 15.11.2020 г.

4 починал М. Х. М. и неговата 1/2 идеална част била наследена по равно от законните му наследници – ответниците Н. В. М. (преживяла съпруга) и К. М. М. (син), като всеки от тях придобил по 1/4 идеална част.

С оглед изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че правото на собственост върху процесния недвижим имот (апартамент) принадлежи на страните в съсобственост на посоченото в исковата молба основание – наследствено правоприемство, и при посочените по-горе квоти. Следователно, налице са предпоставките за допускане извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот между страните по настоящото дело, поради което предявеният иск за делба се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.