Решение № 1110 от 11.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330117780 по описа за 2024 година

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Х. А. Н. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между страните в гр. Ш. Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *********/*********** г. на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално – на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 от ЗПК, а при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск – да прогласи нищожността на клаузата на чл.17 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0, 9% от стойността на усвоената сума на ден, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Стик - Кредит” АД – гр. Шумен оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително писмено становище съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че между тях в гр. Ш. е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *********/************ г., с който ответникът, като 1

Кредитор, е предоставил на ищцата, като Потребител потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 500 лева, със срок на погасяване 5 месеца и обща сума за връщане 533, 98 лева, като в чл.6 от Договора страните са уговорили в срок до три дни от подписване на Договора Потребителят да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на Договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на Кредитора за изпълнение на всички задължения на потребителя, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменяемо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по Договора в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ответника за заплащане на тези задължения- срокът на валидност на която банкова гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска, а в чл.17 от Договора страните са уговорили, че при неизпълнението на задължението по чл.6 от Договора, ищцата ще дължи на ответника неустойка в размер на 0, 9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение.

Както се установява от самия Договор и от заключението от ************** г. на вещото лице по *** Б. Д., в ГПР по Договора ответникът не е включил и неустойката, уговорена с Договора – като с включването на уговорената неустойка този ГПР значително надхвърля размера на главницата (81, 53 %).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради надхвърлянето на реалния ГПР с над 50 % при включването в него на неустойката, уговорена в Договора, това прави нищожен Договора, а оттук - че искът се явява доказан по основание и следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер общо на 2 100 лева – платени ДТ, депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН НА ОСНОВАНИЕ чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сключения между Х. А. Н., ЕГН **********, от гр. П., ***„**********“, бл.***, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр.

С., бул.

“*********************************” № *******, етаж **, офис ****, Еднолично адвокатско дружество

„Д.

М.“,

ЕИК

177492004, представлявано от

*************************** Д. М. М., И „Стик - Кредит” АД, Е И К 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, Пл. „Оборище” № 13Б, представлявано от ****************************

С.

Н.

Т., със съдебен адрес: гр. Ш., ул.

„*****************“ № ***, ет.**, офис.**, адв. Х. Н., в гр. Ш. Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ************/*********** г.

2

ОСЪЖДА „Стик - Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Х. А. Н., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 100 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3