Решение № 74 от 01.07.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Търговище, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500107 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 788/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отменил изцяло като незаконосъобразни всички решения на годишно отчетно-изборното общо събрание на ЗКПУ „Ж. - с.К., общ.Търговище, ЕИК *******, проведено на 25.05.2021 г., взети по всички 6 точки от дневния ред, по иска предявен от В.И. Г. с ЕГН ********** от с.Л., общ.Търговище и Н. Т. СТР. с ЕГН ********** от гр.Търговище, двете със съдебен адрес гр.Търговище, ул.Г.И.

№ 8, вх. Б, ет.1, ап. 2, чрез адв.А.М. - АК- Търговище, на осн. чл. 58 от ЗК.

Присъдени са разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба от ЗКПУ „Ж.“, регистрирана в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписвания с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление общ. Търговище, с. К., представлявана от председателя С.П.Р., чрез пълномощника адв. Н.Г.М., с адрес на призоваване: гр. София, ул. „Г.С. Р.“ № 99, ет. 8. офис 14/15. Излагат се следните основни съображения:

1. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че след като ищците и други член-кооператори не си били допуснати до участие в общото събрание на кооперацията, всички решения на събранието са 1 незаконосъобразни. Според въззивника, недопускането на твърдяните пълномощници на десетимата член-кооператори не е попречило на наличието на кворум за провеждане на общото събрание и взимането на решенията.

Дори всички недопуснати за участие в събранието 10 пълномощници на членкооператори да са били взели участие в събранието и гласували всички „против” приетите на събранието решения, същите пак биха били приети от Общото събрание. Същото би се случило и ако С.С. е бил приет за членкооператор и би гласувал „против” решенията по т. 2-6 от дневния ред.

Според въззивника, не би било нарушено изискването на закона за взимане на решение по т. 1 от дневния ред и ако в него не са участвали кандидатите за член-кооператори С.Р., Г.Р., Р.Р, С.В. и А.Т.

2. Въззивникът твърди, че не са допуснати сочените от PC - Търговище в обжалваното решение нарушения относно неприемането като членкооператори на Х.Х., Г.К., К.К., Т.Т. и С.С.. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗК и разпоредбата на чл. 10, т. 3 от устава на кооперацията, общо събрание на кооперацията има право да разглежда и решава за утвърждаването като член- кооператори само тези лица, които са приети от УС за такива. В случая Управителният съвет на ЗКПУ „Ж.” не е приемал горепосочените лица за член-кооператори. Неправилен е изводът на предходната инстанция, според въззивника, че ОС не е гласувало по отношение молбата на С.С. относно приемането му за член-кооператор.

Както изрично е отбелязано в протокола от проведеното събрание, същото е взело решение да не утвърждава С.С. като член въпреки приемането му за такъв от Управителния съвет.

3. Въззивникът излага съображения, че е неправилен изводът на предходната инстанция, че до участие в проведеното ОС незаконосъобразно не са допуснати 11 пълномощници. Видно от четирите представени с исковата молба пълномощни, същите действително са в указаната от устава форма, т.е. с нотариална заверка на подписа, но не са изрични. Недоказано останало твърдяното от ищците надлежно представляване за участие в проведеното ОС на член-кооператорите Ц.М., Б.Д., Д.А., Ц.К. и М.М.. Според въззивника, следва да се има предвид, че нито ЗК, нито уставът на ЗКПУ „Ж.“ допускат възможността член-кооператор да прави възражение за нарушено право от името на друг член-кооператор. Поради това, позоваването на 2 ищците и съдът на „нарушено“ право по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗК на други осем член кооператори е ирелевантно респ. незаконосъобразно взето предвид от първоинстанционния съд при постановяване на неговото решение.

4. Неоснователно Районен съд - гр. Търговище стига до извода, че е опорочена процедурата но чл. 17, ал. 1 и 2 за определяне на кворума на проведеното събрание. Според въззивника, независимо дали допуснатите до участие в събранието член-кооператори е трябвало да бъдат тридесет и девет или петдесет, видно от представения с исковата молба списък на членкооператорите към 25.05.2021 г., техният брой е възлизал на 107 души, което означава, че действително не е бил налице първоначалния изискуем от закона кворум за взимане на решения - петдесет и четирима члена за решенията по т.

1-4 от дневния ред, съответно - седемдесет и двама члена за вземане на решенията по т. 5-6 от дневния ред на събранието. Следователно, не е налице нарушение на нормата на чл. 17, ал. 1 ЗК. Редовното годишно-отчетно събрание е проведено съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, съгласно която при липса на изискуемия от закона кворум, то се провежда един час по късно, независимо от броя на присъстващите член -кооператори.

Следователно, дали е трябвало да присъстват тридесет и девет или петдесет член кооператори, това не би повлияло по никакъв начин за законността на провеждането на общото събрание при спадащ кворум, съответно при взимане на всички решения от дневния ред.

Допълнително се излагат съображения, че при постановяване на обжалваното решение PC - Търговище е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно - не е изложил достатъчно мотиви, които са оформили неговите фактически констатации и правни изводи, което, според въззивника, е друго самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционното нарушение. Твърди се още нарушение на разпоредбата на чл. 151, ал. 4 ГПК. Предвид изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло Решение № 7/10.01.2022 г. на Районен съд - гр. Търговище, VIII състав, по гр.д. № 788/2021 г. поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и да го върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.П

По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от един от новоконституираните в хода на процеса ищци в качеството му на наследник 3 на Н. Т. СТР. от гр.Търговище, а именно - СВ. СТР. СТР., ЕГН **********, от с. К., общ.Търговище, ул.”Х.Х.” № 18 чрез А.И. М. - адвокат от АК гр.Търговище, в който отговор се твърди следното:

Нарушаването на чл. 9, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗК, чл. 11, т. 2 от Устава и чл. 27, т. 1 от Устава, в конкретния случай засяга законосъобразността практически на всички взети решения от общото събрание по всички 6 точки от дневния ред, тъй като с това съществено се засягат фундаментални права на недопуснатите член-кооператори, а именно правото им да участват в общото събрание (чл. 9, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗК), в това число правото да задават въпроси, да се изказват и вземат становище по точките от дневния ред и направените във връзка с тях предложения, да правят предложения и да се аргументират; правото им да гласуват (чл. 9, ал.

1, т. 2, предл. 2 от ЗК), с което да изразят своята пълноправна позиция по поставените като дневен ред въпроси, а също така основното им право да участват и да се ползват от дейността на кооперацията (чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗК).

На следващо място, въззиваемата страна заявява, че по въпроса дали наличните по делото нотариално заверени пълномощни са достатъчно основание за допускане на пълномощниците на член-кооператорите до участие в общото събрание, то законодателят в чл.9, ал.1, т.2, предложение второ от ЗК е дал право на всеки член на кооперацията да участва и гласува в общото събрание лично или чрез упълномощено от него лице. Тълкуването на тази правна норма сочи, че законодателят не е утвърдил изрично изискване пълномощникът на член-кооператора да бъде също член-кооператор. В чл. 9, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗК е записано дословно: „чрез упълномощено от него лице”, а не е записано: „чрез упълномощен от него член на кооперацията”. Член 9, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗК е буквално възпроизведен като текст в чл. 11, т. 2 от Устава на ЗКПУ „Ж.”-с.К. като отново не е поставено изрично ограничение пълномощникът да бъде също член-кооператор, а е предвидено това да бъде всяко друго лице.

Въззиваемата страна посочва, че неразглеждането на постъпили към момента на провеждането на общото събрание писмени молби за приемане на нови членове на кооперацията също съставлява нарушение на ЗК. Това се случва при положение, че в дневния ред на общото събрание е предвидена точка за приемане на нови член-кооператори, а освен това други молби за 4 приемане са разгледани, включително и на „новоизбраната” председателка на кооперацията. Излагат се съображения, че е нарушена процедурата по чл. 8, ал. 2 от ЗК и поради това, че въобще не е проведено гласуване по въпроса дали да бъде утвърдено решението на управителния съвет, с което СВ. СТР.

СТР. е приет за член-кооператор. Извършено е, според въззиваемата страна и нарушение на чл. 8, ал. 2, изречение трето от ЗК, като видно от съдържанието на протокола от общото събрание при гласуването по точка първа от дневния ред за утвърждаване на решението за собственото си приемане са гласували и кандидат-членовете С.П.Р., Р.П.Р., Г.К.Р., С.К.В. и А.К.Т.. Отделно се твърди, че е опорочена процедурата по чл. 17 от ЗК, защото не е определен точно действителният кворум по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗК, тъй като не е определен точно броя на действително явилите се за участие член-кооператори чрез пълномощници. Практически са се явили повече член-кооператори от описаното им в протокола число.

Предвид изложените съображения молят съда да потвърди обжалваното съдебно решение и да им присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание ответната кооперация-въззивник се представлява от адвокат М., който моли съда да отмени първоинстанционния акт и да отхвърли предявения иск. По отношение на конституираните наследници в процеса на мястото на Н.С., моли съда да прекрати производството, тъй като същите нямат правен интерес и законова възможност да продължат процеса от името на майка си.

Въззиваемата страна чрез адвокат М. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба на всяка страна е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Пред Търговищкия районен съд е предявен иск с правно основание в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите. Предявен е от членкооператорите В.И. Г. с ЕГН ********** от с.Л., общ.Търговище и Н. Т. СТР. с ЕГН ********** от гр.Търговище. След постановяване на атакуваното съдебно решение, същото е било връчено на втората ищца, но тя е починала в хода на срока за въззивно обжалване. На нейно място са конституирани като 5 ищци в процеса законните й наследници С.С. и Т.С..

Във връзка с направеното от ответника възражение за недопустимост на производството в лицето на наследниците на починалата ищца Н. Т. СТР., съдът приема следното:

Смъртта на лицето е юридическо събитие, което води до прекратяване на неговата правосубектност, поради което същото не може да бъде носител на права и задължения – материалноправни и процесуалноправни такива. Целта на съдебното решение е да разреши спора между страните със сила на присъдено нещо. Това може да се осъществи само, ако същото е постановено по отношение на надлежна страна. Със смъртта на ищцата същата е престанала да бъде страна в исковото производство и съществуващото до този момент процесуално правоотношение е прекратено.

Участието на правосубектни страни в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Ето защо, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 2 от ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното понататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege).