Присъда № 1 от 08.02.2024, Районен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда № 1/22.01.2024 г. по НОХД № 232 по описа на Районен съд град Монтана за 2023 година, трети наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият Я.Т.М. е обвинен в това, че на 29.01.2022 година, около 11.00 часа в град Монтана, на ул.„Александър Батенберг“, в района на детска градина „Калинка“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото – мастурбирал в лекия си автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ххх със смъкнати панталони и предложил на непълнолетната И.И.И. от гр. Монтана да отиде при него в автомобила му, като деянието е извършено с изключителен цинизъм и дързост – деянието е извършено на публично място в района, посещаван от деца от две основни училища и детска градина, и по време на денонощието, когато минават множество хора, като са нарушени нравствените норми на поведение в обществото – престъпление по чл.325 ал.2, предл. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Районна прокуратура Монтана чрез представителя си поддържа обвинението и пледира за постановяване на осъдителна присъда, като излага доводи в тази насока – обвинението е доказано от субективна и обективна страна. Предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66 от НК се отложи изпълнението за срок от три години.

Гражданската ищца и частен обвинител И.И.И., със съгласието на майка си А.М.А., представлявани от пълномощника си развиват доводи, че по несъмнен начин в процеса е доказано, че подсъдимият е извършил деянието, за което е обвинен, както от обективна, така и от субективна страна, налице са квалифициращите обстоятелства по ал.2 на чл.325 от НК. Моли съда наказанието да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства и се наложи наказание от три години лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК се отложи за срок от пет години. Моли още съда да бъде уважен гражданския иск в претендирания размер, тъй като престъпното деяние се е отразило изключително негативно върху психиката на детето и в един продължителен период от време се е наложило да промени начина си на живот.

Подсъдимият Я.Т.М. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения, които не касаят фактическата обстановка, а по съществото си са възмущение от работата на полиция и прокуратура в хода на досъдебното производство. Твърди, че не е извършил деянието и в тази насока обяснения няма да дава. Защитникът му пледира за оправдателна присъда, а като алтернативно искане да се промени квалификацията по основния състав – чл. 325 ал.1 от НК и се приложи института на чл.78а от НК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приети са и експертни 1 заключения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият Я.Т.М. е роден в град Монтана, където му е и постоянният адрес. Живее в град София, като работи в „Л.Б.“ ЕООД. Не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е семеен.

Свидетелката И.И. е непълнолетна и е ученичка в ФСПГ „Васил Левски“ в град Монтана. Живее заедно със свидетелите А.А. – нейна майка и С.С. - живущ с А. на фактическо съжителство.

На 29.01.2022г. свидетелката И.И. била в центъра на града с баща си и малко преди обяд решила да се прибере у дома, за да се преоблече. Движела се по ул.“Александър Батенберг“ в град Монтана в посока към детска градина „Калинка“, трето и четвърто основно училище.

На 29.01.2022г, около 11.00 часа, подсъдимият Я. М. се намирал в град Монтана, в паркиран лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № М 6757 ВР непосредствено до ДГ „Калинка“ на ул. „Княз Александър Батенберг“. На телефонът си гледал филми за възрастни. Бил си свалил панталоните и бельото до коленете и маструбирал.

В това време по тротоара преминава пострадалата И.И.И., тогава на 15г.

Подсъдимият я повикал да дойде към него с думите „Извинявайте, може ли да ви попитам нещо?“. Свидетелката И. си помислила, че иска да я попита за посока или колко е часа и се доближила до автомобила. Видяла през отворения прозорец, че подсъдимият е със свалени панталони и бельо до колене и маструбирал - „…търкаше нагоре-надолу половия си орган…“арг.показанията на св.И., л.84, гръб. Свидетелката И. изплашена побягнала, като подсъдимият М. слиза от автомобила със свалени панталони и бельо и тръгва към нея. Непълнолетната И. изважда мобилния си телефон, прави снимка на автомобила /рег.номер/ и се обажда на майка си. Подсъдимият вижда това и се качва в автомобила си, като потегля в противоположна посока. Силно изплашена и разстроена, свидетелката И. незабавно уведомява майка си по телефона за случилото се. Свидетелката А. й казва да отиде в близко хранително магазинче, тъй като познава продавачката и да остане там докато не дойде да я прибере. Свидетелката А. и мъжът, с когото се намира във фактическо съжителство – свидетеля С.С., веднага тръгват към мястото.

Няколко минути, след като вземат непълнолетната И.И., свидетелите обикалят района, за да видят дали въпросният мъж все още е около мястото, но не го откриват. Сигнализират РУ-Монтана устно, а по-късно и писмено за случилото се.

На досъдебното производство е назначена психологична експертиза /л.45-48 от ДП/, изпълнена от вещо лице С.А. относно непълнолетната И.И., от заключението на която се установява, че равнището на интелекта на свидетелката е в рамките на средна норма, при съхранени паметови 2 характеристики. Интелектът отговаря на календарната възраст на изследваното лице, като обективно оценява позициите, способностите и възможностите си, в състояние е да ги ръководи и разбира към датата на инкриминираното деяние. Свидетелката И.И. не преувеличава и не приначава фактите. В изразяването за събитията от 29.01.2022г. не се наблюдават фантазни елементи. Вещото лице в обстоятелствената част на заключението си е взела становище, че страхът, че може от следващата кола да излезе също такъв човек и да застраши нейната сигурност може да остави траен отпечатък в живота на изследваната. Спомените за преживяната ситуация с времето ще избледнеят, но чувството за несигурност, неувереност, безспомощност може да бъде повикано всеки следващ път в сходна ситуация и така да се отрази при изграждане на себеоценката и способността на детето да се справя в живота. Може да се направи извод, че има наличие на травматични преживявания в детето И..

На досъдебното производство е назначена комплексна психиатрична и психологична експертиза /л.53-56 от ДП/ относно подсъдимия Я. Маринов, изпълнена от вещи лица С.А. и П.П., от заключението, на която се установява, че подсъдимият М. не страда от психично заболяване. Има липса на ярка индивидуалност, като формирането на личността му зависи от групата, в която е попаднал. Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да контролира постъпките си.

Освидетелстваният Я. М. няма психично заболяване, а комплексното изследване не е и установило и данни за такова. Не се установяват признаци на тежко психично разстройство, което да налага лечение. Същият използва самоконтрол по отношение на сексуалния си нагон, а обектите, към които има фиксация, са на телефона или във виртуалното пространство.

Съдът изцяло възприема експертните заключения като обективни, безпристрастни и компетентно дадени, въпреки оспорването от защитника на безпристрастността и компетентността на същите.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения.

В хода на производството са разпитани свидетелите И.И., А.А., С.С..

Разпита на свидетелката И.И. е проведен съгласно чл.140 ал.2 от НПК в присъствието на педагог от ДПС – Жан Марков и майката, като законен представител.

Свидетелката И.И. е пряк очевидец на случилото се, за което свидетелства. От изготвеното експертно заключение по назначената на досъдебното производство съдебно – психиатрична експертиза изпълнена от вещо лице С.А. може да се направи извод, че непълнолетната е в състояние правилно да възприема фактите от обективната действителност, психически годна е правилно да възприема тези факти, да дава достоверни показания за тях и да участва в производството. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, като обективни и правдиви.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А.А. и С.С. – майка и 3 пастрок на непълнолетната, но те в по-голямата си част от показанията пресъздават фактите от разказа на дъщеря си. Те не са преки очевидци на случилото се. Техните показания обаче са от съществено значение относно психическото състояние на свидетелката И. след извършеното от подсъдимия деяние и как преживява случилото се.

Подсъдимият Я. М. категорично отрича да е извършител на посоченото деяние. Не дава обяснения относно случилото се, дава обяснения единствено за хода на разследването и проведеното съдебно следствие и счита, че той самият е жертва на полицейски произвол и пристрастност. Полицейските служители, колеги на свидетелят С.С. го били унижавали и заплашвали.

Беседите с вещите лица били „нагласени“. Съдът намира тези обяснения на подсъдимия за негова естествена защитна позиция. Тези обяснения останаха напълно изолирани от останалия доказателствен материал по делото.

Съдът не кредитира твърденията на защитника на подсъдимия относно пристрастността и некомпетентността на вещите лица. Същите притежават необходимите квалификации, образование и опит.

На досъдебното производство са назначени две експертизи –съдебно – психологична изпълнена от вещо лице С.А. относно свидетелката И. и съдебно – психиатрична и психологична експертиза изпълнена от вещи лица С.А. и П.П. относно подсъдимия Я. М.. Вещите лица са дали своите заключения по отношение на психолого – психиатричния статус на подсъдимия, личностновите му особености, психолого – психиатричното му състояние по време на извършване на деянието и психологичния статус на свидетелката И.. В съдебно заседание след изслушване на заключенията са поставяни и съответни въпроси от страните към експертите и експертните заключения са приети. Защитата на подсъдимия е направил искане на основание чл.153 от НПК за назначаване на нови такива експертизи с аргументи за липса на квалификация на експертите и способността им да дават заключение по поставените въпроси. Съдът отхвърли това искане с мотив, че решаващо за назначаване на нова, повторна и/или разширена експертиза е не недовоството на страната от дадените от експертите отговори, а констатацията, че заключението е необосновано и е налице съмнение в неговата правилност. В настоящият случай дадените от експертите отговори са изчерпателни и, при отсъствието на други обективни данни в доказателствата, възраженията на защитата се явяват неоснователни - арг.

Решение № 361/16.10.2023г. на ВКС по н.д. № 652/2023г. на III н.о.

Защитникът на подсъдимия развива доводи в съдебното производство, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите А. и С.. Съдът намира това възражение за неоснователно. Всеки от тези свидетели дава показания освен за фактите, които е възприел от непълнолетната И., но и по факти и събития, които лично са възприели, като първата реакция на пострадалата след случилото се, страха й, възмущението й, начина й на живот след случилото се.

Защитата на подсъдимия навежда доводи, че обвинението не е доказано, тъй като не е разпитан собственика на МПС- Тихомир М., негов баща, което е 4 управлявал подсъдимия Я.Т.М.. Управлението на чуждо МПС не е част от фактическия състав на престъпното деяние и дали автомобила е бил собственост на подсъдимия или не, е напълно ирелевантно обстоятелство.

Защитата на подсъдимия навежда доводи, че обвинението е „скалъпено“, с цел желанието на двамата свидетели А. и С. „…да се подкрепят финансово…“, като основание сочи подадена жалба /молба/ 7 дни след деянието – на 04.02.2022г. /л.20-21 от ДП/. Видно от показанията на свидетеля С.С. дадени в хода на съдебното производство л.86, гръб се установява, че „…Първо устно подадохме сигнал в дежурната на РУ, а после подадохме в писмена форма…“. Свидетелят уточнява, че в последствие е подаден сигнал и в писмена форма, тъй като по-късно след преминаване на уплахата свидетелката И. си спомнила, че е заснела МПС на подсъдимия и се вижда неговия регистрационен номер. Не може да бъде вменено във вина на свидетелите А. и С., че напрактика първите действия по разследването са започнали не с устния сигнал до РУ-Монтана, а с подадения писмен такъв.