Решение № 108 от 13.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Валя Рушанова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Ф. като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200356 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитниците на подсъдимия Г. Г. Ф. срещу решение на Варненския апелативен съд № 36/13.03.23 г., постановено по внохд № 240/2022 г. по описа на същия съд.

В жалбата се заявяват всички касационни основания. Оспорват се фактическите заключения за механизма на деянието, като се твърди, че те са резултат от непълноценна и неправилна оценъчна дейност. Отправя се критика към анализа на показанията на св. Д., М., С., пострадалия К., както и оценката на заключенията на съдебно-медицинската и видео - техническата експертиза.

Обобщено се възразява на изводите за обективна и субективна съставомерност на деянието. Изразява се несъгласие с извода за наличието на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия. Сочи се, че подсъдимият е действал с алтернативен умисъл за причиняване на различни по вид телесни повреди, но не и с умисъл за убийство. На последно място се сочат доводи в подкрепа на оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и се иска редуциране на наказанието лишаване от свобода до размер, позволяващ приложението на чл. 66, ал.1 от НК.

Алтернативните искания са за приложение на закон за по - леко наказуемо престъпление или за намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия 1 поддържа жалбата по изтъкнатите в нея доводи.

Прокурорът намира въззивното решение за правилно и законосъобразно, а жалбата на подсъдимия - за неоснователна.

Гражданският ищец, редовно призована, не се явява, не изпраща представил и не взема становище по касационната жалба на подсъдимия.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Жалбата е частично основателна.

С атакуваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционна присъда № 25/21.04.2022 г. на Окръжен съд - Варна по нохд № 563/21 година.

С нея подс. Г. Ф. е признат за виновен в това, че на 15.12.2019 г. в гр. Варна е направил опит умишлено да умъртви М. П. К., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което на осн. чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 (пет) години и 6 (шест) месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

На осн. чл. 52 във връзка с чл. 45 от ЗЗД подс. Ф. е осъден да заплати на гр. ищец М. К. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 5 000 (пет хиляди лева), като до пълния предявен размер от 15 000 лева, искът е отхвърлен. Отхвърлен е бил и предявения от пострадалия К. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 2 000 лева.

Съдът се е произнесъл по приспадане на времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”; по разноските, по дължимата държавна такса и веществените доказателства по делото.

При извършената касационна проверка, не се констатираха претендираните в касационната жалба процесуални нарушения при извеждане на значимата за наказателната отговорност на жалбоподателя фактология. Значителна част от оплакванията са се съдържали и във въззивната жалба, като апелативният съд им е дал правилни и задълбочени отговори, които напълно се споделят от касационната инстанция.

Според защитата, съдилищата са дали невярна оценка на показанията на св.

Д. и Я., както и тези на св. М. и С.. Застъпва се становище, че съдът неправилно се е доверил на първите двама свидетели, а показанията на св. М. и С. – погрешно са отхвърлени без ясни съображения за това. Така поддържаните възражения на жалбоподателя срещу извършената от съда аналитична дейност по отношение на коментираните доказателствени източници, са лишени от основание. Те не държат сметка за изтъкнатата от съда аргументация защо и по какви причини е решил да се довери на св. Д. и Я. и защо да не възприеме показанията на св. М. и С.. Съдът е отчел противоречията в двете групи доказателствени средства, както и факта на предубеденост и заинтересованост на св. М., Г. Г. и С. и правилно е счел, че към последните следва да се отнесе с резерви. Първото направление на защитната теза 2 за падане на пострадалия („фигурата падна с главата напред“), при скачането му „отгоре от портата“ в имота на подсъдимия, е било внимателно обсъдено от окръжния съд, а извършения от него анализ на показанията на св. М., в които се е съдържала информация за това, е бил напълно утвърдена от апелативния съд.

Съпоставени с изнесеното от подсъдимия, а и със заключението на СМЕ ( контузиите по главата „..могат да се получат при падане, човекът трябва да е паднал назад по гръб…“), правилно съдилищата са посочили, че показанията й не следва да се кредитират като надеждни.

Показанията на св. С. също са били детайлно обсъдени, както в контекста на собствената им последователност, така и при съпоставката им с останалите доказателства и най - вече с показанията на пострадалия К., които в преобладаващата си част правилно са възприети за достоверни. Възражението, че на пострадалия К. не следва да се вярва, тъй като е рецидивист, който е отричал действителната причина и начин за проникване в чуждия имот, представлява оплакване по необоснованост, поради което не следва да получи отговор.

Твърдението за неговата „неадекватност“, предвид това, че е бил наркозависим от 20 години, следва да се остави без коментар, като основано на недопустимо предположение. Свидетелската годност на пострадалия К. (междувременно починал в хода на съдебното производство на 12.04.22г.) не е била оспорвана в хода на наказателното производство, като са отсъствали обективни предпоставки въобще за предприемане на подобно изследване. Друг е въпросът, че нито съдебният статус на едно лице, нито частичното премълчаване и/или укриване на факти, уличаващи го в извършване на противоправна проява, представляват сами по себе аргументи за ненадежност и недостоверност на изнесената от него информация, особено когато същото това лице е с качеството на пострадал от престъпление. Както за всички останали докателствени източници, така и за конкретно обсъждания, важат фундаменталните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл.

107, ал. 5 от НПК, а те са спазени от контролирания съд, към чиято дейност по този въпрос в касационната жалба отсъстват възражения. Така, в резултат на прецизния доказателствен анализ на съдържащите се противоречия в доказателствените източници, на които се е позовавала защитата, закономерно е изключена тезата за падане на пострадалия и за целта на пострадалия да получи финансова изгода, твърдейки побой от страна на касатора.

Процесуалната дейност на контролираните инстанции не търпи упрек и във връзка със заявеното недоволство от кредитирането на показанията на св. Д. и Я., с довода, че същите били в противоречие със заключението на съдебно медицинската експертиза относно броя на ударите, силата и интензивността им, както и локализирането им по тялото на пострадалия. Възражението е лишено от основание. Напротив, съдилищата са отчели, че при св. Д. и Я. не се констатират логически неясноти и противоречия, както и тенденциозност и/или предубеденост. Тези свидетели са преки очевидци на част от развилата се ситуация, включително и относно това в какво положение се е намирало тялото на св. К., по какъв начин и в коя част на тялото подсъдимият му е нанасял удари, както и с какво - ритници и с неустановен по делото предмет, държан от него в ръцете му, описван от свидетелите като „..дълъг предмет 30 - 50 см., не зная бухалка, прът или нещо друго..“ (св. Д.), „..доста голяма дървена бухалка“ (св. Я.).

3

Неоснователно се претендира, че посочените гласни доказателствени средства са ненадеждни поради противоречието им със заключението на съдебно медицинската експертиза. Всъщност твърдението за налично противоречие не се основава на коректен прочит на обсъжданите доказателствени източници.

Свидетелите са посочили личните си възприятия, като добросъвестно са обяснили, че не са възприели началото на ситуацията. Същевременно, броят и интензивността на нанесените удари са изведени по несъмнен начин не на основата на показанията на св. Я. и Д., а на заключението на СМЕ и корелацията му със заключението на видео – техническата и лицево - идентификационната експертиза. По спорните въпроси за механизма на ударите, техния брой и интензивност, посочените експертни заключения са с решаващо значение, тъй като изясняват обстоятелства от съществена важност за обективната и субективната страна на деянието. Разбираемо защитата отправя недоволството си по фактическите изводи в три направления: а) броят и хронологията на ударите; б) тяхната локализация по тялото на жертвата и в) състоянието на пострадалия и доколко то е било животозастрашаващо. Единственото съображение, което изтъква обаче е, че е налице противоречие в броя на ударите по заключението на СМЕ и приетото от инстанциите по фактите, значително надвишаващо това по съдебно - медицинската експертиза. Освен, че доводът представлява по съществото си оплакване за необоснованост, наличието на коментираното противоречие е било засегнато от инстанциите по същество, които подробно са се спряли на експертните изводи и взаимовръзката им с данните от видеотехническата експертиза. Изяснено е по несъмнен начин, че подсъдимият е нанесъл множество (не по-малко от 8 на брой, според СМЕ, а според видеотехническа експертиза - 21 на брой) удари на пострадалия. Претендираното от защитата противоречие е само привидно, доколкото експертите - съдебни медици са се ангажирали с минималния брой удари, които са могли да отграничат с оглед морфологичната им особеност, доколкото са констатирали осем различни анатомични области, в които са установени уврежданията. Ясно е пояснено обаче, че ако има удари, които са попадали в една и съща анатомична област един върху друг (т. е. наслагващи се удари) не може да се даде заключение относно това дали се касае за два или повече наслагващи се удари. При извършената комплексната оценка на взаимноподкрепящите се в синхрон показания на св. М. К., Д., Я. и В., както и заключенията на СМЕ и видео-техническата и лицево - идентификационна експертиза, правилно въззивният съд е утвърдил и фактическите изводи за хронологията на събитията, локализацията на ударите в различни анатомични части по тялото на пострадалия, включително и в областта на жизнена важна област като главата, при това използвайки като средство за побоя и неустановен продълговат предмет. Част от ударите са били нанесени със значителна сила.

Наред с множество травматични увреждания с неопасен за живота характер (разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, счупване на носни кости, кръвонасядания и травматичен оток на лицето, разкъсно-контузна рана на гърба, кръвонасядания по носа, кръвонасядания и травматичен оток в областта на дясна длан, кръвонасядания в областта на двете бедра, разкъсно-контузна рана по лява подбедрица, кръвонасядане в областта на ляво коляно), на пострадалия е причинена контузия на мозъка, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота му, а оттам и обусловила заключението за 4 животозастрашаващото състояние на пострадалия.

Лишено от основание е оплакването, че съдът е отказал да възприеме защитната теза за падане на пострадалия, при което е било възможно причиняването на контузията на мозъка, както и че деецът е действал, след като пострадалият К. го е заплашил с нож. И двете твърдения са били подложени на детайлно изследване, като с основание, поради опровергаването им от доказателствената съвкупност, са били приети за несъстоятелни. Съдът е отговорил аргументирано на доводите на защитата, защо е приел, че пострадалият не е падал при прескачане на оградата, а е бил съборен от подсъдимия на земята чрез дръпване, след което той е започнал да му нанася удари по главата, лицето, тялото. Аргументирано, с позоваване на заключението на видео - техническата експертиза е уточнен и механизма на събарянето на пострадалия и започването на побоя над него, който с оглед положенията на телата на подсъдимия и св. К. напълно е опровергал заявеното от подсъдимия, че е бил заплашен с нож от пострадалия.