Решение № 3276 от 13.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2914/2023
- Вид
- Решение № 3276
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 25.03.2024
- Състав
- Веселин Пламенов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3276 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330102914 по описа за 2023 година
Предмет на делото са искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл. . 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК и чл. 143, ал.1 ЗЗП;
Ищец Ц. П. П. чрез адв. М.М. иска да се признае за установено по отношение на ответник Профи Кредит България ЕООД с *** С.Н. че клаузата на раздел VI „Параметри“ от сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***/01.09.2022г., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на сумата от 1 540 лева и клаузата на закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 880 лева са нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК както и на основание чл. 143, ал.1 ЗЗП.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Профи Кредит България ЕООД не оспорва факта, че е сключен процесния договор за кредит;
Оспорва всички останали твърдения като поддържа, че процесните клаузи от договора за кредит са законосъобразни и не е са в противоречие с императивни правни норми.
Иска се отхвърлянето на предявените искове. Ангажират се доказателства.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК вр. с чл.
235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
1
Не се оспорва обстоятелството, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № ***/01.09.2022г. като в договора е предвидено заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на сумата от 1 540 лева и съгласно клаузата на закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 880 лева като ищцата е следвало да върне сумата по кредита в размер на 3852,лева, при ГПР 49,13 % годишен лихвен процент 41 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 36 месеца за получена главница от 2 200лева, а с начислените суми по фаст и флекси следвало да върне 6 272,45 лева .
Съгласно пакета допълнителни услуги – Фаст е предоставено право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а Флекси – предоставено право на промяна на погасителния план на потребителския кредит;
Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит.
В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява с двата пакета допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални 2 облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност поради което и предявените искове се явяват основателни и доказани.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 111.60 лева за държавна такса, а в полза на адв. М. М. сума в размер на 480 лева за минимално адвокатско възнаграждение като възнаграждение се дължи в минимален размер върху спорното правоотношение, няма основание за присъждане адвокатско възнаграждение и по двата иска тъй като спорното правоотношение е едно.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на раздел VI „Параметри“ от сключен между Ц. П. П. с ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 1 7 5 0 7 4 7 5 2 Договор за потребителски кредит № ***/01.09.2022г., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на сумата от 1 540 лева и клаузата на закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 880 лева на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК както и на основание чл. 143, ал.1 ЗЗП
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх. В с с *** С.Н. и Я.Я.Ч.
ДА ЗАПЛАТИ В полза на Ц. П. П. с ЕГН ********** сумата от 111.60 лева – държавна такса, А В ПОЛЗА НА адв. М. В. М. – вписан в АК – Пловдив със съдебен адрес: гр.
П., бул. П.ш. №..., ет. ..., ап. ... на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 480 лева адвокатски хонорар за настоящата инстанция по гр.д. № 2914/2023г. по описа на РС – Пловдив;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3