Решение № 1298 от 12.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20222120107532 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Околовръстен път“ № 260, срещу В. С. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 3877,38 лева, представляваща неизплатена главница по сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта № *** от 04.07.2017г.; сумата от 674,52 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 31.12.2019г. до 16.07.2020г. вкл.; сумата от 241,44 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 31.12.2019г. до 18.01.2021г., в който не е включен периодът 13.03.2020г. – 13.05.2020г.; сумата от 70,57 лева, представляваща такси (от които 30 лева - такси при блокиране на карта/кредитен лимит; 0,12 лева такси за надвишаване на кредитния лимит; 10,45 лева - такси SMS услуги и 30 лева - нотариални такси), както и сумата от 151,70 лева, представляваща незаплатени застрахователни премии за периода 31.12.2019г. – 18.01.2021г., дължими на основание подписана от ответника Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията", застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на 1 картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 801/2021г. по описа на PC – Бургас.

Претендират се и сторените, както в исковото, така и заповедното производство, разноски.

Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника по реда на чл. 46 ГПК на 17.01.2023г., като в законоустановения едномесечен срок същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Издадената по ч.гр.д. № 801/2021г. по описа на PC – Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК също не оспорена от длъжника – настоящ ответник с възражение по чл. 414 ГПК, като допустимостта на настоящото производство е обусловена от връчването на заповедта по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК и събрани от връчителя при съдебния изпълнител данни, че длъжникът не живее на известния по делото негов адрес.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.05.2023г. редовно призованият ответник (призовката е връчена лично на ответника на 02.05.2023г., видно от същата, приложена на л. 77 от делото ) не се е явил лично или чрез представител. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищцовото дружество, от своя страна, своевременно – в проведеното на горецитираната дата открито съдебно заседание, явяващо се първо по делото, чрез процесуалния си представител е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответникът двукратно (с Разпореждане № 15153/22.12.2022г. и Определение № 2304/18.04.2023г., преписи от които са връчени на страната) са били указани последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба и от неявяването му лично или чрез представител в открито съдебно заседание. Същият е уведомен изрично за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически твърдения:

На 04.07.2017г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /в качеството на кредитор/ и ответника /в качеството на картодържател/ е сключен Договор за издаване на кредитна карта № *** от 04.07.2017г., по силата на който банката е предоставила на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на разрешен кредитен лимит в размер на 4200 лева. Излага се, че по силата на чл. 8, т.1 от Общите условия към Договора, страните са се уговорили банката да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват и задълженията на последния във връзка с ползваната от него карта.

Сочи се, че считано от 13.12.2019г. ответникът е преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения, като след неизпълнението по две последователни месечни 2 извлечения, съответно от 31.12.2019г. и 31.01.2020г., на основание чл. 20, т. 2 от Общите условия, приложими към Договора, банката е упражнила правото си да обяви цялото задължение на длъжника – картодържател за предсрочно изискуемо, за което последният е уведомен с връченото му лично, на 16.07.2020г., чрез ЧСИ Д.Н., peг. № *** и район на действие ОС – Бургас, уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Излага се, че предвид последното и неплащането на задълженията от страна на длъжника, ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 801/2021г. по описа на PC – Бургас, в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

417 ГПК за претендираните главница, договорна лихва, обезщетение за забава, застрахователни премии и такси, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид обстоятелството, че последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Ответникът, при проявената пасивност, а именно – липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото открито съдебно заседание, не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащите съдебно предявените вземания фактически състави на чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, ищцовото дружество е представило писмени доказателства, които съответстват на наведените в исковата молба твърдения за съществуващи в неговия патримониум ликвидни и изискуеми парични притезания спрямо ответника по сключен между тях Договор за издаване на кредитна карта № *** от 04.07.2017г.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенциите на ищеца следва да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за тяхното извършване, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски в общ размер на 355,10 лева, от които 100,31 лева – заплатена държавна такса в заповедното производство и 254,79 лева – заплатена държавна такса в исковото производство. Предвид липсата на представени по делото договори за правна помощ, установяващи постигната между ищеца и пълномощника му уговорка за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство, съответно и неговия размер, претендираните от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство не следва да се присъждат. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 23 от 18.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3884/2020 г., III г. о., ГК; Определение 3

№ 13 от 12.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4737/2021 г., IV г. о., ГК и др., в които е прието, че за да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, на първо място следва да бъде доказано тяхното договаряне и едва след това – реалното им заплащане на процесуалния представител на страната. Действително, за доказването на сключен договор за правна помощ не е необходима нарочна форма. В този смисъл, издадена за предоставената от адвоката услуга фактура може да съставлява доказателство за сключването му и за постигнато между страните съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение по конкретно надлежно индивидуализирано в същата дело и в посочен в същата размер, но такива по настоящото дело не са представени.

Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът В. С. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ***, ДЪЛЖИ на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, следните суми: сумата от 3877,38 лева /три хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща неизплатена главница по сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта № *** от 04.07.2017г.; сумата от 674,52 лева /шестстотин седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 31.12.2019г. до 16.07.2020г. вкл.; сумата от 241,44 лева /двеста четиридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ , представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 31.12.2019г. до 18.01.2021г., в който не е включен периодът 13.03.2020г. – 13.05.2020г.; сумата от 70,57 лева /седемдесет лева и петдесет и седем стотинки/ , представляваща такси (от които 30 лева - такси при блокиране на карта/кредитен лимит; 0,12 лева - такси за надвишаване на кредитния лимит;

10,45 лева - такси SMS услуги и 30 лева - нотариални такси), както и сумата о т 151,70 лева /сто петдесет и един лева и седемдесет стотинки/ , представляваща незаплатени застрахователни премии за периода 31.12.2019г.

– 18.01.2021г., дължими на основание подписана от ответника Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията", застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД, ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 801/2021г. по описа на PC – Бургас, на осн. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ***, ДА 4

ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 355,10 лева /триста петдесет и пет лева и десет стотинки/ , представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, от които 100,31 лева – заплатена държавна такса в заповедното производство и 254,79 лева – заплатена държавна такса в исковото производство, на осн. 78, ал. 1 ГПК .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5