Решение № 482 от 03.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Стара Загора, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20255530202684 по описа за 2025 година Обжалвано е наказателно постановление № 25-1228-003939 /04.09.2025 г. на началник група при ОД на МВР град Стара Загора, сектор „ Пътна полиция“.

Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършил административно нарушение и с несъответствия на правната квалификация.

Жалбоподателят в с.з. чрез адв. А. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт Русева взема становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши 1 цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят С. И. на 26.07.2025 г. около 23.25 часа в град Стара Загора по бул. „ Ц.С. Велики „в посока изток-запад управлява собствения си лек автомобил „ ************ на кръстовището с ул. „ Димчо Стаев“ при сухо пътно платно предприема и извършва маневра завой на ляво като водачът използва път за обществено ползване за други цели, освен с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като рязко подава газ, извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, отклонява / приплъзва / задната част на автомобила последователно в дясно и ляво.

Отклонява се в дясно по посока на движението и с предната си част се блъска в стоманен стълб. Реализира ПТП с материални щети по автомобила и пътната инфраструктура.

Описаната фактическа обстановка частично се установява от показанията на св. Й. Т.,/ актосъставител/,протокол за ПТП, справка за нарушител, фото – снимки, диск с видеозапис.

Съдът приема фактическата обстановка за установена и 2 доказана по несъмнен и безспорен начин.

Посочените доказателствени средства – преки / диск с видеозапис / и косвени / показанията на св. Т., протокол за ПТП, фото снимки / из цяло кореспондират по между си и установяват движението на автомобила управляван от жалбоподателя,настъпилото ПТП, установяват регистрационния номер и самоличността на водача.

В този смисъл тези доказателствени средства са убедителни и съдът ги кредитира с доверие.

Следователно съдът приема, че изложената обстоятелствена част в наказателното постановление е доказана по несъмнен и безспорен начин, което прави възраженията в частта, че не е извършено административно нарушение неоснователни.

При така посочената фактическа обстановка административнонаказващият е приел, че е нарушен чл. 104 Б т. 2 ЗДП и е наложил административно наказание Глоба в размер на 3 000 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС / чл. 175 А, ал. 1 ЗДП / и чл. 20, ал. 1 ЗДП и на основание чл. 185 5 ЗДП е наложил административно наказание Глоба в размер на 20 лева.

Обстоятелствената част на наказателно постановление, потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с доказателствени средства дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят И. като водач на МПС е използвал пътя не по предназначение от което следват изводи в няколко насоки :

Жалбоподателят И. като водач на МПС чрез активно действие е осъществил деяние – управлявал е МПС като е използвал пътното платно не по предназначение / форсира двигателя, извършва резки маневри,извежда МПС извън контрол/.

3

Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 104 Б т. 2 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

Деянието с нормата на чл. 175 А, ал. 1 ЗДП е обявено за наказуемо.

Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.

Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че има качеството на водач на МПС, че се движи по обществен път, че извършва маневри несъвместими с презназначението на пътното платно /, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението нарушителят е предприел активни действия по управление на МПС и използване на пътя не по предназначение / .

В съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, са посочени релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Отговорността е ангажирана на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на посочената дата водачът форсира двигателя, извършва резки маневри,извежда МПС извън контрол и като водачът не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на хора и товари. В ЗДвП не се съдържа легална дефиниция на "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", като законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание 4 според особеностите на всяка хипотеза. В случая както в АУАН, така и в наказателното постановление, ясно са описани действията на санкционираното лице, възприети от наказващия орган като нарушаващи забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В този смисъл е налице изискуемия се конекситет между фактическото обвинение /фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние/ и неговата правна квалификация /от гледна точка на посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма/, за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от административнонаказващия орган като съставомерно такова по чл. 175а, ал.1 от ЗДвП.

Водачът съзнателно и без причина от обективен характер /атмосферни условия, мокра или заледена пътна настилка или други обстоятелства, способствали за поднасянето на автомобила/, е извел автомобила извън контрол форсирайки двигателя, при което задната част на управлявания от него автомобил се е отклонила. От записа на диска се потвърждава факта на преднамерено, целенасочено форсиране на двигателя на автомобила без видима причина и преплъзване на автомобилни гуми.Константна е съдебната практика, че такова поведение на водача на МПС следва да се квалифицира като нарушаващо забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП - пътищата, отворени за обществено ползване, да се ползват за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и съответно, че деянието се субсумира в административнонаказателния състав по чл.175а, ал.1 от ЗДвП. Дали е налице нарушаване на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл.175а, ал.1 от ЗДвП, следва да се преценява с оглед поведението на водача на МПС и извършените от него фактически действия при управлението на автомобила. В случая 5 тези действия еднозначно обуславят извод за умишлено и целенасочено извеждане на автомобила извън контрол чрез безпричинно форсиране на двигателя и завъртане на автомобилни гуми, което поведение не може да се разглежда като такова по използване на пътя по предназначение.

Възраженията на защитника, че по пътя е имало пясък, както и че автомобилът има техническа защита, която не му позволява преплъзване на гумите са неоснователни.От видеозаписът на диска се установява ясно, че водачът целенасочено е елеминирал техническата защита на автомобила и с действия е предизвикал завъртане на задната част на автомобила и преплъзване на гумите.А относно наличието на пясък на пътя това обстоятелство освен , че е недоказано то и не променя направените до тук изводи. По този път са преминали множество автомобили, които са използвали пътя по преднаначение без да се стигне до последици аналогични с тези за автомобила на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът намира възраженията на жалбоподателя относно фактическата обстановка, правната квалификация и основанието за налагане на санкцията из цяло за неоснователни.

Следователно жалбоподателят И. с деянието си е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението претендирано от административно-наказващият орган.В тази насока е и съдебната практика по КАНД 116/22 г. на АС град Стара Загора.

Наложената санкция е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.

6

Обстоятелствената част на наказателно постановление, потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с доказателствени средства дава основание на съда да приеме и , че жалбоподателят И. като водач на МПС не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС от което следват изводи в няколко насоки :

Жалбоподателят Христов като водач на МПС чрез активно действие е осъществил деяние – не е осъществил непрекъснат контрол на управляваното МПС, което е довело до извеждането му от пътното платно и настъпване на ПТП.

Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

Деянието с нормата на чл. 185ЗДП е обявено за наказуемо.

Деянието е извършено виновно с форма на вина непредпазливост.

Нарушителят не е предвиждал обществено опасните последици / че ще излезе извън пътното платно и ще настъпи ПТП с материални щети /, но е бил длъжен / задължения произтичащи от ЗДП и ППЗДП / и е могъл да ги предвиди и предотврати – като избере подходящата скорост, предавка на автомобила, подходящ начин на подаване на газ и контролира движението на автомобила.

Следователно жалбоподателят И. с деянието си е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението претендирано от административно-наказващият орган.

Наложената санкция е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.

7

Правилно на основание чл. 18 ЗАНН е постановено за двете административни нарушения наложените наказание да се изтърпят отделно.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения даващи основание за пълната отмяна на наказателното постановление.Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН / деянието е конкретизирано по време, място и начин на извършването му, посочени са всички факти релевантни за състава на административното нарушение, посжочени са съответните правни квалификации/ , издадено е от компетентен орган и компетентно длъжностно лице / Заповед на Министъра на вътрешните работи /.В този смисъл възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения се неоснователни.

Следователно жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.

Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Съгласно 63 Д от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл.

27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените с.з. в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.