Определение № 488 от 23.08.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. П., 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Борислав Ал. Илиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500550 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. С. С., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв.С. М. срещу определение №1937/03.07.2024 г., постановено по гр.д.№4440/2023 г. по описа на РС – П..

В частната жалба се сочи, че с обжалваното определение неправилно е намален размера на присъдените в полза на А. С. С. разноски от 906 лв. на 606 лв., тъй като е присъдено адвокатско възнаграждение 500 лв., вместо претендираните 800 лв. Излага подробни съображения в тази насока, като обсъжда решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и съдебна практика на ВКС. Развити са доводи свързани с тълкуването на решение по дело С438/22 на СЕС относно конкурентния характер на уредбата на адвокатските възнаграждения, необходимостта от определянето им с оглед разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, предмета на спора и стойността на положения труд. Моли съда да го отмени, като присъди пълния претендиран размер разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „К.“ ЕООД чрез своя пълномощник адв.М. е подала отговор по жалбата, в който се поддържа неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№4440/2023 г. на РС – П. е образувано по искова молба от А. С. С. чрез адвокат С. М. против „К.“ ЕООД, ЕИК **********, с която се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит №******* от 18.09.2023 г., сключен между страните, поради противоречие на закона и да бъде осъден 1 ответника да заплати на ищеца, на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата в размер на 100 лева като недължимо платено. В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.18 от договор за потребителски кредит №*******/18.09.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка. Претендирани са разноски. Представен е списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, видно от който уговореното възнаграждение в размер на 800лв. е изплатено изцяло и в брой.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „К.“ ЕООД чрез адв.М., в който се изразява становище, че предявените искове са неоснователни. С молба от 01.04.2024 г. ответникът по делото е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

С решение №562/30.04.2024 г. по гр.д.№4440/2023 г. на РС – П. е прогласен за нищожен сключения между А. С. С. и „К.“ ЕООД договор за потребителски кредит № *******/18.09.2023 г., поради противоречие със закона и е осъдено ответното дружество да заплати на А. С. С. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 100 лева, представляваща заплатена без основание сума по договор за потребителски кредит № *******/18.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2023 г., до окончателното плащане.

Осъдено е „К.“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на А. С. С. сторените по делото разноски в общ размер на 906 лв., от които 106 лв. държавна такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

На 03.06.2024 г. е депозирана молба по чл.248 ГПК от ответника „К.“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Моли съда да измени постановеното решение в частта за разноските, като не се присъждат самостоятелни разноски по двата иска. В условията на евентуалност, ако съда прецени, че се присъждат разноски по двата иска, възнаграждението да се изчисли на база защитавания общ материален интерес, а не за всеки иск поотделно.

С определение №1937/03.07.2024 г. е уважено частично искането по чл.248 ГПК и е изменено решение №562/30.04.2024 г. в частта за разноските, като е намален размера на присъдените в полза на ищеца разноски от 906 лв. на 606 лв., като видно от мотивите на съда е прието, че адвокатското възнаграждение следва да се присъди за двата иска в общ размер на 500 лв. или по 250 лв. за всеки иск.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща 2 искова молба, адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно, съобразно материалния интерес на всеки иск поотделно, а не техния сбор /чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнагарждения/, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС.

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда за всеки конкретен случай с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са предмета на спора, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, а не само материалния интерес, който се защитава.

В случая, минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно по смисъла на чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 400 лв. за всеки един от исковете.

Ето защо, при съобразяване, че се касае до заплащане на висококвалифициран труд за предоставяне на правни услуги, броя на съединените искове, предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, събрания обем доказателствен материал и извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца /изготвяне на искова молба, уточнителна молба, писмена защита и явяване в открито съдебно заседание/, настоящия състав на въззивния съд намира, че в конкретния случай не са налице предпоставки за намаляването на адвокатското възнаграждение до присъдения размер от 500 лв., а същото следва да се определи в размер на 400 лв. за всеки един от исковете, или общо 800 лв.

Отделно от това, настоящият състав споделя изцяло доводите на жалбоподателя, че адвокатът дължи висока степен на грижа при осъществяване на защитата, с която е натоварен и следва да изпълни произтичащите от договора и закона свои задължения, независимо от материалния интерес на делото.

По изложените съображения, поради несъвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да се отмени, като се присъди първоначално определената сума за разноски от 906 лв., от които 800 лв. – адвокатско възнаграждение и 106 лв. – държавна такса в полза на ищеца А. С. С..

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1937/03.07.2024 г., постановено по гр.д.

№4440/2024 г. по описа на РС – П., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С., Община С., бул.Ц.ш. №115Е, ет.5, представлявано от управителя Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на А. С. С., ЕГН **********, сумата в общ размер на 906 лв., представляваща съдебни разноски за първата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4