Решение № 4111 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4111 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241100506695 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 435 АЛ. 2 ОТ ГПК.

Образувано е по жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК с вх. № 265314 от 01.03.2024 г., подадена от Е. Г. Р., ЕГН **********, с адрес в с. Доброславци, Столична община, ул. „******* – длъжник по изпълнително дело № 20227880400040 по описа за 2022 г. на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, чрез адв. С.С. – САК, против ОТКАЗ на ЧСИ М.К. да прекрати изпълнително дело № 40 от 2022 г. по молба с вх. № 1136/09.02.2024 г.

Жалбоподателят посочва, че в мотивите на Решение № 20113412 от 17.02.2024 г. по гр.д. № 58089/2020 г. на 158 с-в на СРС, по което дело е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образуван изпълнителният процес от взискателя Д.Н.Т. – син на Е. Р., съдът изрично е посочил, че „съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, с навършване на 20-годишна възраст на пълнолетния издръжката се погасява, независимо дали същият продължава да учи, или не". Намира, че съдът в мотивите си е посочил недвусмислено своята действителна воля при издаване на крайния си съдебен акт, която ЧСИ отказва да изпълни. Поддържа, че правото на издръжка за пълнолетния взискател се е погасило по закон още с навършване на 20-годишната му възраст – 13.01.2022 г., като след тази дата по изпълнителното дело неоснователно са събирани суми. Намира, че всяко продължаване на изпълнителните действия означава злоупотреба с право, излизане извън обективните предели на изпълнителния лист и превишаване на правомощията на съдебния изпълнител предвид липсата на изпълняемо право, което да е обект на защита.

1

Моли отказът на ЧСИ да бъде отменен като незаконосъобразен, като бъде постановено прекратяването на изпълнителното дело.

По делото е приложено становище от адв. Ц.И. – САК, като пълномощник на взискателя Д.Н.Т., ЕГН **********, с адрес в с. Житен, Столична община, ул. „*******, с което жалбата се оспорва като недопустима, неоснователна и недоказана. Сочи, че е налице произнасяне по жалба със същата правна квалификация с влязъл в сила съдебен акт № 1269/31.05.2022 г., постановен по в.гр.д. № 20221100504454 по описа за 2022 г. на СГС, VI-ж с-в, с който е оставена без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното производство. Релевира, че длъжникът жалбоподател също така е предявил на 23.10.2023 г. отрицателен установителен иск, че не дължи събираната от ЧСИ сума, като исковата молба била върната, а производството – прекратено с Определение № 42558/27.11.2023 г. на СРС, 31 с-в. По-нататък СРС, 158 с-в отхвърлил като неоснователна молба на длъжника за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по гр.д. № 58089/2020 г. съдебно решение.

По същество поддържа, че не е налице промяна в обстоятелствата, която да води до прекратяване или изменение на присъдената издръжка. Намира, че ЧСИ стриктно спазва законовите си задължения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, е изложил по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви с оглед обжалвания отказ да се прекрати изпълнителното производство. Намира жалбата за процесуално недопустима поради многократно произнасяне на съда по жалби на същото основание, а по същество – неоснователна и недоказана.

Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20227880400040 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 28.01.2022 г. на Д.Н.Т., ЕГН **********, към която е приложен изпълнителен лист от 18.08.2021 г., издаден по гр.д. № 58089/2020 г. по описа на СРС, 158 с-в въз основа на Решение № 20063986 от 10.03.2021 г., съгласно което Е. Г. Р. като родител на ищеца е осъдена на основание чл. 144 и чл. 149 от СК да заплаща на пълнолетния и учащ редовно в средно учебно заведение син Д.Н.Т. месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 13.01.2020 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.

На 22.02.2022 г. на длъжника Е. Г. Р. е връчена покана за доброволно изпълнение. На 02.03.2022 г. същата е възразила по така получената покана, като със съобщение от 28.03.2022 г. същото е оставено без уважение съгласно становище на взискателя. Длъжникът Е. Г. Р. е уведомена за възможността да изиска назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, с която да се установи точния размер на платените до момента суми и какви са дължимите.

На 16.02.2022 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и запор на банковите й сметки.

В изпълнителното производство са представени Уверения с № 7077 от 26.01.2022 г. и с № 8203 от 07.03.2022 г., издадени „Университет по 2 архитектура, строителство и геодезия“ София, според което Д.Н.Т. е записан като студент в редовна форма на обучение в първи курс, специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ – зимен и летен семестър.

С Решение № 1269 от 31.05.2022 г. СГС, ЧЖ- VI-Ж състав, е оставил без уважение жалба на длъжника Е. Г. Р. срещу разпореждане, съобщено й на 31.03.2022 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че извършените от длъжника плащания имат характер на частични, но не погасяват изцяло дълга, за който е образувано изпълнителното дело.

По искане на длъжника на 13.07.2022 г. по изпълнителното дело е назначена съдебно-счетоводна експертиза. С молба от 25.08.2022 г. Е. Г. Р. е поискала прекратяване на изпълнителното производство поради пълно изплащане на общия размер на задължението съгласно заключението на вещото лице, а именно 3 411.04 лв. – главница, законна лихва, присъдени разноски по гражданското дело, адвокатско възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ.

С Разпореждане на ЧСИ от 02.09.2022 г. искането за прекратяване на изп. дело № 20227880400040 е оставено без уважение, като са вдигнати наложените запори върху банковата сметка на длъжника в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и върху трудовото й възнаграждение поради плащане.

Длъжникът е подала частна жалба с вх. № 11 840 от 08.02.2023 г. по описа на СГС срещу разпореждането от 02.09.2022 г., но същата е оставена без уважение с Решение № 1748 от 05.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1524/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Г състав.

На 21.06.2023 г. ЧСИ М.К. е изпратил запорно съобщение до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „Банка ДСК“ АД за налагане на запор върху всички сметки на Е. Г. Р., банкови касетки и вземания.

По делото се установява, че на 23.10.2023 г. длъжникът е предявила в СРС отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 от ГПК, че не дължи издръжка на Д.Н.Т. – взискател по изп. дело № 20227880400040 по описа на ЧСИ М.К., тъй като вземането, за удовлетворяването на което е предприето принудителното изпълнение, не съществува поради настъпили след издаване на изпълнителния лист обстоятелства.

С Решение № 20113412 от 17.01.2024 г. СРС, 158 с-в е отхвърлил молба на Е. Г. Р. с правно основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в свое Решение № 20063986 от 10.03.2021 г. по гр.д. № 58089/2020 г., въз основа на което е издаден изпълнителният лист, с оглед който е образувано процесното изпълнително производство. В мотивите си съдът е посочил, че е разгледал иск с правно основание чл. 144 от СК за присъждане на издръжка за пълнолетен учащ в средно учебно заведение.

Изложил е, че намира за неоснователен доводът на ищеца, че продължаването на обучението във висше учебно заведение води и до продължаване на периода на дължимост на издръжката, тъй като разпоредбата на чл. 144 от СК предвижда два отделни вида издръжка на пълнолетни учащи деца от техните родители, като основанията за погасяване на всеки от тях са различни.

На 09.02.2024 г. длъжникът отново е подала молба до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на правото на взискателя на издръжка с навършването му на 20-годишна възраст, която е оставена без уважение поради липса на право основание за това с 3 разпореждане на ПЧСИ В. от същата дата.

По-нататък, с Определение № 20119053 от 25.03.2024 г. СРС, 158 с-в е оставил без уважение молба на ответника Е. Г. Р. от 21.02.2024 г. за обезсилване на издадения на 18.08.2021 г. по делото изпълнителен лист предвид навършване на 20-годишна възраст на ищеца и погасяване на задължението за издръжка.

Видно от Уверения с № 295/04.10.2022 г. и № 136/21.03.2023 г. взискателят Д.Н.Т. е бил записан през учебната 2022-2023 година в зимен и летен семестър на първи курс, редовно платено обучение по специалност „Публична администрация“ в Университет за национално и световно стопанство, а от Уверение с № 477/17.10.2023 г. се установява, че е бил записан и във втори курс, зимен семестър на учебната 2023-2024 г. година.

По производството е представено Удостоверение с вх. № 713/21.06.2024 г. от ЧСИ М.К., съгласно което постъпилите суми по изп. дело № 20227880400040 за периода от 25.02.2022 г. до 19.04.2024 г. са в общ размер на 6 583.94 лв. От тях на взискателя била изплатена сумата от 5 158.12 лв., включваща издръжка за периода 13.01.2020 г. – 30.07.2022 г. в размер на 2 650.16 лв., както и текущи издръжки в размер на 2 507.96 лв.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА:

Настоящият състав намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. По силата на императивната разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва:

1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА:

Разгледана по същество, частната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 144 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Може да се направи извод, че издръжката по чл. 144 от СК се дължи за предвидения срок на обучение за придобиване на съответната образователна степен, но най-късно до навършване на 20-годишна възраст на детето при обучение в средно училище и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение.

Следва да се отбележи, че специфични основания за погасяване на 4 издръжката, дължима от родители на техните пълнолетни учащи се деца, са изгубване на качеството „учащ се“ поради придобиване на съответната образователна степен; изтичане на предвидения срок за обучение за придобиване на съответната образователна степен; преминаване от редовна в задочна форма на обучение; изгубване на качеството „учащ се“ поради изключване от учебното заведение; навършване на пределна 20-годишна възраст на детето при обучение в средно училище, респективно на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Прекратяването е автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните или постановяването на друг акт – в този смисъл е Решение № 136 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 4488/2013 г. на IV г.о. на ВКС.