Решение № 4133 от 23.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4133 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. А. Гражданско дело № 20235330107673 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8164609046, с адрес: гр. София, ул. “Ястребец” 23Б ,против „МДМА-16“ ООД с БУЛСТАТ/ЕИК 204069017 седалище/ адрес на управление гр.Пловдив, общ. “Пловдив“, бул.“Шести септември“ №177, ет.1 с която са предявени искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за енергетиката.

Ищцовото дружество твърди да е комунален оператор, топлоснабдително дружество с лицензия за територията на София, а ответника – небитов клиент на доставяната от ищеца топлоенергия до негов топлоснабден имот в С. - ателие № **, находящ се в гр.

*****************************, инсталация ************* , по силата на подписан договор № *************** между страните, при общи условия.

За периода от м.03.2020г. до м.04.2021г., ищеца доставил по договора на ответника топлоенергия на стойност от 84,87лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода и 15,84лв. - законна лихва за забава от 01.05.2020г. до 05.12.2022г., както и 3,45лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.06.2020г., 0,86лв. - законна лихва за забава от 01.07.2020г. до 05.12.2022г., които останали неплатени.

За тези суми ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело №5229/2023г. по описа на PC- гр. Пловдив, XXIV състав, където била заповядана за плащане и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, при което се иска от съда да постанови решение , с което това вземане да бъде 1 признато за установено и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответник „МДМА-16“ ООД чрез адв. Д.К. оспорва как се формират отделните компоненти на претенцията, т.е нейният фактически състав - консумирана гореща вода, сградна инсталация или само потребена топлинна енергия, и какви са тези компоненти по размер, респ. как се формира общият размер на претенцията.

Според ответника не се посочва за какви отделни компоненти по пера и съответни суми е начислена сумата за ТЕ. Не е ясно на каква стойност възлизат съответни вноски в т.ч. прогнозни, ако има такива и за кой период се отнасят. Не е без значение дали сумата касае потребление на битова гореща вода, сградна инсталация или е начислена само за ползвана в имота ТЕ. Не може да се приеме за редовно и допустимо да се претендира една сума, без да се посочва по какъв начин е образувана същата и защо възлиза на търсения размер.

Оспорва да е подписан Договор за продажба на топлинна енергия.

Оспорва да е провеждано Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение.

Оспорва ответника да е потребявал топлинна енергия.

Оспорва ищецът да е доставял ТЕ за посочения в исковата молба период.

Оспорвам ответника да е бил собственик на обекта, за който се претендира да е начислена ТЕ от ищеца за конкретния период.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № 2487/19.04.2023г. по чл. 410 ГПК постановена по ч.гр.д. № 5229/2023г. е разпоредено „МДМА-16“ ООД да заплати в полза на „Топлофикация – София“ ЕАД сумата в размер на 84,87 лв., представляваща стойност на доставена и действително потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***********, ателие № *********, аб.******************, за периода 03.2020г. – 04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 09.12.2022г., до окончателното плащане; сумата в размер на 15,84 лв. – дължима лихва за периода от 01.05.2020г. до 05.12.2022 г.; сумата в размер на 3,45 лв. – дължима сума за дялово разпределение за същия топлоснабден имот, за периода от 05.2020г. до 06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 09.12.2022г., до окончателното плащане; сумата в размер на 0,86 лв. – дължима лихва за периода от 01.07.2020г. до 05.12.2022 г.,

След указания на съда затова, че е постъпило възражение по чл. 414 ГПК ищецът предявява настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

2

Следователно и възражението на ответника, че не е сключен договор за продажба на топлинна енергия е неоснователно, като е било и безпредметно въобще откриването на производство по чл. 193 ГПК, респ. същото и не е проведено поради неспазване указанията на съда в срок от страната, т.е налице е процесуално бездействие по упражняване на процесуални права.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не е било проведено ОС на ЕС за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на ищеца за гр. С., в която се намира процесното ателие и за избор на фирма за извършване на услугата за дялово разпределение. Възраженията на ответника е следвало да бъдат релевирани в производство по чл. 40 ЗУЕС по обжалване решенията на ЕС от 10.09.2019г. каквото по делото няма данни да е било проведено, респ. ищецът представя писмено доказателство Протокол за проведено ОС на ЕС от 10.09.2019г. за присъединяване на сградата с адрес:

************************.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/. Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в гр.**********************************, аб.******************, за периода 03.2020г. – 04.2021г.

Собствеността за ответника е доказана от ответника видно от Постановление № 4360/18.08.2017г. на Окръжен съд – Благоевград в производство по чл. 717 и сл. ТЗ за възлагане правото на собственост в полза на ответника върху съвкупност от недвижими имоти завършени до етап груб строеж, която съвкупност включва и процесното ателие.

С оглед изложеното, съдът приема, че именно ответникът като собственик на имота за процесния период има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл. 5, т. 1 – 3 ОУ, продавачът е длъжен да доставя на клиентите топлинна енергия за отопление и климатизация в абонатните станции на сградите в периода от 1 октомври до 30 април, в зависимост от температурата на външния въздух; да доставя на клиентите топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване целогодишно в абонатните станции на сградите; при възможност и по изрично писмено искане на собствениците или ползватели на имоти в СЕС, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, продавачът може да предоставя топлинна енергия за отопление и извън периода по т. 1, а според чл. 12, т. 1 ОУ, клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. По делото са представени.

Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Б. В.-Т. сградата в която е процесното ателие се топлозахранва от една абонатна станция. През исковия период АС в СЕС е от индиректен тип с пластинчати подгреватели тип Брутерм 200/150 kW, като в ателието има монтиран апартаментен топломер №*************** и два водомера за топла вода. Следователно и се отхвърлят двете възражения на ответника, че първо, ищеца не е доставял топлинна енергия, и второ, че ответника не е потребявал топлинна енергия за процесния имот.

3

Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл. 33, ал. 1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 3 ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Като се има предвид горното и като се съобрази отново от приетото заключение на вещото лице В. – Т. се отхвърлят възраженията на ответника затова че е неясно как се формират отделните компоненти на претенцията, т.е нейният фактически състав консумирана гореща вода, сградна инсталация или само потребена топлинна енергия, и какви са тези компоненти по размер, респ. как се формира общият размер на претенцията.

Видно от заключението е че през процесният период отчитането на топлинната енергия и разпределението и в сградата ЕС, където се намира процесния имот се извършва съгласно действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване. Отчитането на ТЕ се извършва от топлофикация по топломер монтиран в абонатната станция. От отчетената ТЕ по топломер се приспадат технологичните разходи за АС и така изчислената ТЕ се разпределя между потребителите в сградата. Разпределението на ТЕ в сградата ежемесечно съгл. чл.71 от НТ е по прогнозни данни от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и изготвяне на изравнителни сметки. ТЕ в сградата се разпределя на ТЕ отдадена от сградна инсталация, ТЕ отдадена от имотите и ТЕ за подгряване на топла вода съгл. от чл. 61 до чл.

69 от НТ и методиката за ДР към приложението на чл.61. Приет е като извод, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. Размерът на фактурираните суми за ТЕ по прогнозни данни от ФДР – като общ размер на сумите за топлинна енергия за процесния период по месеци и по отделни пера – сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия за отопление на имота и сума за ТЕ за БГВ, и сума мощност, са подробно описани в Таблица № 3, която не е оспорена от ответника.

Следователно и съдът приема за категорично доказан механизма за начисляване дължимите суми за топлоенергия и конкретно приложената методика затова, който фактически извод се подкрепя и от констатациите на вещото лице, изчислило, че процесния имот има отопляем обем по проект 105 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 8.2019 г, предаден от председателя на домсъвета на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.