Решение № 198 от 16.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000502735 по описа за 2025 година

С решение № 401 от 23.07.2025 г. по гр. д. № 1301/2024 г., БОС, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П. И. К. против Прокуратурата на РБ искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 74 038,61 лева, която представлява сбор от следните суми, а именно:

47 309,91 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 02.06.2016 г. (датата на фактическото задържане на П. К.) до 14.12.2019 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) - пропуснати ползи, настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършване на престъпление, във връзка с което е образувано ДП сл.д. № 31/2016 г. по описа на ОСлС Благоевград и НОХД № 514/2017 г. на БPC за извършено престъпление по чл. 294, ал. 4, пр. 4 вр. ал. 1 НК вр. чл. 18, ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 5171/28.11.2019 г. по ВНОХД № 515/2018 г. на Окръжен съд - Благоевград, ведно със законната лихва върху главницата от исковата молба;

26 728,70 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 14.12.2019 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до 1

09.12.2024 г. (датата на завеждане на исковата молба).

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от П. И. К., в която се сочи, че дисциплинарно наказващия орган е взел решение за образуване на дисциплинарно производство и за отстраняване от длъжност на жалбоподателя само във връзка с повдигнатото обвинение и изцяло въз основа на данните от прокуратурата. В тази връзка твърди, че е доказана пряката причинно-следствена връзка между обвинението и отстраняването от длъжност, респ. дисциплинарното уволнение, в резултат на което ищецът е получавал по-ниско възнаграждение за искови период. Като се основава на практика на ВКС и приетата по делото ССЕ претендира решението да се отмени и исковете да се уважат за главница от 44 554,52 лв. и за лихва от 25 171,99 лв. за исковите периоди, като се присъдят и разноски за двете инстанции.

Ответникът Прокуратурата на РБ не е депозирал писмен отговор, а в о.з. оспорва жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищецът П. И. К. твърди, че заемал длъжността "разузнавач" IV степен в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Териториални структури сектор "Борба с организирана престъпност" Благоевград. Твърди, че на 02.06.2016 г. бил привлечен като обвиняем и задържан по ДП сл.д. № 31/2016 г., ОСлО- Благоевград, за това че на 10.05.2016 г. в гр. Благоевград в качеството си на полицейски орган спомогнал на трето лице да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване за престъпление по чл.

159а НК и да остане ненаказан (престъпление по чл. 294, ал. 4, пр. 4 вр. ал. 1 НК). Във връзка с образуваното наказателно производство, по предложение на директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", със заповед № 8121К-2362/20.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи било образувано дисциплинарно производство спрямо ищеца и същият бил отстранен временно от длъжност "инспектор". Заповедта била издадена във връзка с образувано сл.д № 31/2016 г. Със заповед № 8121К4902/02.12.2016 г.

2 на министъра на вътрешните работи на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение в МВР било прекратено. Мотивите били основани изцяло на данните от постановлението за привличане на обвиняем. В заповедта било изтъкнато, че деянието на ищеца е станало достояние на средствата за масово осведомяване и така ищецът уронил престижа на МВР и виновно е нарушил етичния кодекс за поведение на държавните служители. ВАС потвърдил заповедта с Решение № 213/08.01.2018 г., по адм. дело № 791/2017. В последствие с присъда № 5171 от 28.11.2019 г., влязла в законна сила на 14.12.2019 г., ищецът бил оправдан, като в друго производство Прокуратурата била осъдена да обезщети неимуществените вреди на ищеца със сумата от 20 000 лв. (решение № 439 от 17.07.2023 г., гр. д. № 46/2022 г., ОС Благоевград). Ищецът твърди в настоящото производство, че от незаконното обвинение търпял и имуществени вреди, тъй като от фактическото му задържане на 02.06.2016 г. до оправдателната присъда (14.12.2019 г.), имал пропуснати ползи, представляващи разликата между възнаграждението, което би получавал на длъжността, от която е бил уволнен, и реално получаваното за това време възнаграждение (за заемана длъжност извън структурите на МВР), в размер на 47 309,91 лв. Върху тази сума претендира законна лихва в размер на 26 728,70 лв. от 14.12.2019 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до 09.12.2024 г. (датата на завеждане на исковата молба). Претендира да му се присъдят сочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, както и разноските по делото.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете. Сочи се, че съгласно чл. 207, ал. 6 ЗМВР, в рамките на своите правомощия дисциплинарно разследващия орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени, но същевременно ал. 3 на тази норма го задължава да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение.

Подчертава, че дисциплинарната отговорност е самостоятелна и независима от наказателната и когато няма влязла в сила присъда, която да е със задължителната сила, то в тежест на административния орган е доказването на фактическите основания за издаване на административен акт. Счита, че дисциплинарното уволнение не е пряка последица на образуваното наказателно производство.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на 3 страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че ищецът К. заемал длъжност "разузнавач IV степен" в група "Организирани престъпления в икономиката, финансовата сфера, корупция и организирана контрабанда" към Регионално звено сектор "БОП" при РДВР-Благоевград, като на 02.06.2016 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 294, ал. 4, пр. 4 вр. ал. 1 от НК (лично укривателство), като бил задържан до 27.06.2016 г., когато мярката за неотклонение „задържане под стража“ е променена в „парична гаранция“ от 5000 лв. По повдигнатото обвинение РС Благоевград е постановил осъдителна присъда, но ОС Благоевград е отменил същата, и оправдателната присъда е влязла в сила на 14.12.2019 г.

Междувременно с постановление от 08.06.2016 г. РП Благоевград е сезирала Инспектората на МВР за извършване на проверка и е образувано производство за да се установи дали ищецът К. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, като са изложение данни за твърдените в прокурорската преписка престъпни действия на полицейският служител. Със заповед № 8121К-2362/20.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу ищеца и той е отстранен временно от длъжност. В дисциплинарното производство е проверявано дали ищеца е използвал служебното си положение за облага на трето лице, изразяваща се в осуетяване на наказателно преследване срещу него, с което К. не е спазил чл. 67 ЗМВР, който му повелява да предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Прието е, че е нарушен Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Прието е, че следва служителят да бъде отстранен от длъжност съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР с оглед предотвратяване на възможността в качеството си на полицейски орган да окаже влияние на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство.

Със заповед № 8121К-4902/02.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл.

4

203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР във вр. с чл. 67 ЗМВР и т. 15, т. 19, т. 20 и т.

83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

С решение № 213/08.01.2018 г. по адм. дело № 791/2017 г., влязло в сила на 29.05.2018 г. след потвърждаване от ВАС (с две особени мнения), е отхвърлена жалбата на К. срещу заповедта за дисциплинарното уволнение.

Няма спор, че в производство пред граждански съд с решение № 439/17.07.2023 г., гр.д. № 46/2022 г., ОС-Благоевград, потвърдено с решение № 238 от 06.03.2024 г. по в. гр. д. № 2698/2023 г., САС, 2 с-в, и недопуснато до обжалване с определение № 5974/19.12.2024 г., гр.д. № 2332/2024 г., ВКС, ищецът е получил обезщетение за търпените неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 20 000 лв.

Няма спор, че след прекратяване на служебното правоотношение с МВР, ищецът е работил по трудово правоотношение през периода 09.07.2018 г. - 15.06.2020 г. и през периода 09.12.2016 г. - 19.12.2016 г. при различни работодатели, като парично обезщетение за безработица е отпуснато от НОИ за времето от 19.12.2016 г. до 18.07.2017 г. в размер на 27,10 лв. дневно.

Приетата ССЕ, срещу която няма възражения, вкл. и пред настоящата инстанция, е дала становище, че за периода от 02.06.2016 г. до 14.12.2019 г. разликата между общия доход на получаваните от ищеца възнаграждения и обезщетения и този, който би получил, ако е заемал длъжност в сектор БОПБлагоевград към ГДБОП-МВР, е в размер на 44 554,52 лв. Съответно размерът на законната лихва за забава върху дължимата главница за периода от 14.12.2019 г. до 09.12.2024 г. е в размер на 25 171,99 лв.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В настоящият случай няма спор, че между страните се е развило производство по иск за обезщетяване на неимуществени вреди, в което съдилищата са приели, че ищецът има право на обезвреда за незаконното обвинение. При тези данни, в 5 производството, в което за обезщетяване са предявени имуществените вреди, следва да се приеме, че предпоставките на отговорността не са спорни, но на общо основание следва ищецът да докаже дали е търпял имуществени вреди, какъв е размера на същите и дали те са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

По сходни казуси настоящият състав на САС е възприел практиката, на която се позовава въззивника, а именно - в решение по гр.д. № 3863/20 г., недопуснато до касация с определение № 60828 от 25.11.2021 по гр.д. № 2731/21 г., докладчик М. Р., е възприет изводът от решение № 53 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 2747/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, докладчик Л. А.. Върховните съдии са приели, че се касае до отстраняване от длъжност, което макар и да е резултат от преценката на дисциплинарно-наказващия орган е предпоставило настъпване на имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица и следва да бъдат репарирани от прокуратурата, като пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение.

Този извод се обуславя от аргумента, че единственото основание за отстраняването от длъжност е образуваното срещу ищеца наказателно производство и събраните по него материали. В сочената практика е изтъкнато, че дисциплинарно-наказващият орган не е съобразил презумпцията за невиновност до доказване на противното. В случая пропуснатото възнаграждение е закономерна правна последица от неоснователното обвинение и ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря. Отстраняването от длъжност е пряко следствие на воденото наказателно производство, поради което е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди. Ако срещу ищеца не е било повдигнато незаконно обвинение, то не би се стигнало до отстраняване от длъжност и следователно до реализиране на вреди от пропуснати ползи.