Решение № 40 от 16.09.2024, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Брезник, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря ЕЛИСАВЕТА Д. СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Административно наказателно дело № 20241710200065 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. М. Б. против наказателно постановление № 24-1158000751/17.04.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР Перник, С-Р Пътна Полиция Перник, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание- „ глоба” в размер на 50 лева, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат 10 точки за нарушение на чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 18.03.2024г. в 12.25 часа в общ. Брезник, село Арзан по път IІІ – 811 с посока на движение от гр. Брезник към с. Ракита управлява товарен автомобил „Ф. П.“ с рег. № РК****ВС, като на кръстовището за с. Долни Романци се установи, че водачът по време на движение на МПС не използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила фабрично. Водача е сам в автомобила. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARDN-0099, като уреда отчита 0.17 промила алкохол.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Р. М. Б., с която моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административно наказващия орган – Началник Сектор в ОДМВР, С-р "Пътна полиция" Перник, редовно призован, представител не изпраща. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 18.03.2024г. в 12.25 часа, Р. М. Б. управлявал товарен автомобил „Ф. П.“ с рег. № РК****ВС в общ. Брезник, по път IІІ – 811, движейки се в посока от гр. Брезник към с. Ракита. На кръстовището на за с. Долни Романци, по същото време се намирали служителите Сектор „ПП“ Перник, свидетелите Д. И. Ч. и В. Н. Н., които изпълнявали служебните си задължения, свързани с 1 контрол за спазването на правилата за движение. Същите видяли приближаващия към тях автомобил и забелязали, че водачът му не е поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Спрели го за проверка. На място, срещу Б. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1137233/18.03.2024г., като актосъставителят Ч. приел, че извършеното деяние представлява нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Той бил предявен на соченият за нарушител и последният го подписал без да направи обяснения или възражения.

Възражения постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя.

На 17.04.2024 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Р. М. Б. за нарушението по-горе.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид: съставеният серия GA, № 1137233/18.03.2024г., наказателно постановление № 24-1158000751/17.04.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР Перник, С-Р Пътна Полиция Перник, възражение, докладни записки, заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и свидетелските показания на Д. И. Ч..

От правна страна:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1137233/18.03.2024г и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Принципно, и АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на закона, с достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Обвинението е формулирано ясно и разбираемо.

Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието, вменени във вина на нарушителя, както и за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено прецизно. Описанието е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване на правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушения по чл. 137а, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Въпреки този извод, при оценка на събрания доказателствен материал, съдът намира жалбата за основателна, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Съображенията са следните:

По делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателя Б. е управлявал автомобила си, както и че на посоченото място е бил спрян за извършване на полицейска проверка.

Спори се действително ли по време на движение същият не е ползвал обезопасителен колан, с какъвто автомобила е бил оборудван.

Изводът, че Б. е извършил нарушението, наказващият орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за установяване на нарушението. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат 2 доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал.

Обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното производство. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите, когато констатациите отразени в акта се оспорват от наказаното лице, какъвто е и настоящия.

В конкретния случай, констатациите на актосъставителя и отразените от него обстоятелства са оспорени в съдебна фаза. Самото отричане законосъобразността на АУАН е изисквало от административнонаказващия орган да ангажира убедителни и безспорни доказателства в подкрепа на повдигнатите обвинения, тъй като именно в негова тежест е доказването на последните по несъмнен начин.

Позицията на жалбоподателя в съдебното производство/жалбата/ остава непроменена и последователна и въпреки, че не представя доказателства в подкрепа на твърденията си, тази позиция не може да бъде санкционирана с автоматично отхвърляне на възраженията му при съдебното оспорване на наказателното постановление.

В случая, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН съдът преценява в контекста на показанията на свидетеля, който го е установил. Заявеното от свидетеля Ч. в хода на съдебното следствие, че поддържа записаното в акта, не е достатъчно за проверка обективността на констатациите в него. Свидетеля – Д. И. Ч., не само че не сочи конкретни факти относно обстоятелствата свързани с проверката, но заявява, че не си спомня за нея.

При това положение съдът приема, че констатациите на актосъставителя не са защитени по убедителен начин, от което следва, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно. На практика обвиненията срещу него се основават на закрепените в АУАН констатации, но както се посочи по–горе, от гледна точка на принципите, на които се гради наказателното и административнонаказателното производство, презумптивната доказателствена сила на акта не е достатъчна за законосъобразно и обосновано ангажиране отговорността на който и да е субект, ако не намира подкрепа и в други събрани при условията и по реда на ЗАНН и НПК доказателства.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че обвинението срещу Р. М. Б. не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни за формиране на категоричен извод, че при описаните обстоятелства виновно е извършил нарушението, вменено му във вина, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

Тези съображения дават основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован и от материално-правна страна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 , вр. ал. 3, т. 2 и чл. 63д от ЗАНН 3 съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1158-000751/17.04.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР Перник, С-Р Пътна Полиция Перник, с което на Р. М. Б., ЕГН:**********, адрес: гр.

*********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание- „глоба” в размер на 50 лева, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат 10 точки за нарушение за нарушение на чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________

4