Решение № 184 от 10.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330206133 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на „Евротранспорт 2000“ ЕООД, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505201566, с който на основание чл.187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3 и чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „Евротранспорт 2000“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата .

С жалбата и допълнителната молба се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. Моли се същият да бъде отменен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.

При изпращането на преписката, от административнонаказващият орган е била изпратена разписка за връчването на електронния фиш, видно от която електронният фиш е бил връчен на 28.10.2024г. Жалбата е подадена на 06.11.2024г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14дневен срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против 1 акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 01.03.2022 г. в 01:04ч. в Община Марица, на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа - Републикански път, А-1 км 118+599, с посока намаляващ километър, било установено движение на ППС, влекач МАН ТГХ с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, за което изцяло не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като нямало валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 118+599. Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е жалбоподателят "Евротранспорт 2000“ ЕООД ЕИК *********, със законен представител В.П.Н.. Срещу дружеството бил съставен процесният ЕФ, като същото било санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3 и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с налагане на административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства. От приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че пътно превозно средство – Влекач МАН ТГХ, с регистрационен номер **** е собственост на жалбоподателя „Евротранспорт 2000“ ЕООД, с брой оси – 2, като технически допустимата маса на същото, когато не е включено в състав от превозни средства, е 18000 кг., а в състав от превозни средства допустимата максимална маса на състава е 44000 кг.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство – Влекач МАН ТГХ, с регистрационен номер ****, на 01.03.2022г., в 01:04 часа, е преминало през км 118+599 по път А-1, с посока – намаляващ километър, като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 20052, намиращо се на същото място. От статичните изображения е видно, че ППС е с този регистрационен номер и при засичането му безспорно се установява, че е било в състав с полуремарке. Докладът и статичните изображения на основание чл.

167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

2

На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а именно, че преминалото ППС нямало заплатена нито валидна маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването, била извършена проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, се установило, че за датата за ППС няма получени тол декларации, нито получени маршрутни карти за ППС-то, като не е имало и получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението. На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.

В случая жалбоподателят твърди, че е заплатил тол такса на база на сключен тристранен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД и с „А1 България“ ЕАД, с предмет на договора предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане. В хода на производството се установява посредством приложение към подадената жалба на договора, че към тази дата жалбоподателят действително е имал сключен тристранен договор от 21.02.2020 г. с двете дружества. На базата на договора става ясно, че въпросното ППС е оборудвано с бордово устройство, посредством, което е ставало електронното събиране на таксите за изминато разстояние. Макар и жалбоподателят да е приложил също така Фактура №**********/04.04.2022 г., изд. от „А1 България“ ЕАД със справка за начислените тол такси през месец март 2022 г. и Преводно нареждане №****************** от 18.04.2022 г., от предоставеното писмо вх. №53-007915/12.11.2024 г. на АПИ, с отговор на „Интелигентни трафик системи“ АД е видно, че въпросното бордово устройство, асоциирано към ППС е било изключено към датата на нарушението. Съгласно същото писмо става ясно, че за датата и часа на регистрираното нарушение не е имало техническа неизправност в системата, водещо до невъзможност за изпращане на данни.

По силата на тристранния договор, упоменат по-горе, и Общите условия, към които той препраща, е отговорност на клиента да осигури постоянното захранване на бордовото устройство. Въпреки че жалбоподателят навежда данни за това, че според шофьора на въпросното ППС „лампичката му е светела постоянно в зелено и не е имало никаква индикация, че има някаква неизправност или устройството не е в работен режим“, приложеният към отговора на „Интелигентни трафик системи“ АД технически запис показва, че устройството е изключено на 18.02.2022 г. в 10:28 часа и е включено в работен режим едва на 07.03.2022 г. С оглед на изложеното, и с оглед липсата на предоставени надлежни доказателства за платени такси за извършеното движение на процесния състав на ППС именно с рег. № **** за дата 01.03.2022г., заснето на процесния участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Доколкото в жалбата са изложени мотиви относно това, че процесното 3 нарушение, към момента на неговото извършване, не е следвало да бъде санкционирано чрез издаването на електронен фиш поради различна редакция на чл. 189ж от ЗДвП, съдът намира това възражение за основателно поради следните обстоятелства. Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител могат да се издават електронни фишове, но само когато това е предвидено в закон. В процесния случай това е нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Към датата на нарушението обаче (01.03.2022 г.) редакцията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е препращала само и единствено към чл. 179, ал. 3, но не и ал. 3б ЗДвП. Т.е. в тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Всяко друго тълкуване на закона би довело до недопустимо разширително тълкуване при ангажиране на административно наказателната отговорност, което твърдение се потвърждава и от ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС. В този смисъл е и практиката на съдилишата в страната - Решение № 5561 от 17.05.2024г. на АС-София-град, постановено по КНАХД № 2845/2024 г.; Решение № 687 от 19.10.2022 г. на АС - Хасково по КАНД № 758/2022 г.; Решение № 303 от 10.01.2025 г. на АС-Пловдив по КАНД №2403/2024 г.

Следва да се обсъдят и доводите на жалбоподателят относно противоречие на процесния електронен фиш с общностното право и по специално принципа на пропорционалност и нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. (Директива 1999/62/ЕО). Последните се явяват още едно основание, на което процесният електронен фиш да бъде отменен. В настоящия случай правото на Европейския съюз следва да се приложи тъй като то се ползва с примат над националното право в случаите, когато има противоречие между двете.

Приматът на правото на ЕС пред националните правни системи е многократно обсъждан и установен в практиката на СЕС [така решение по делата: Internationale Handelsgesellschaft mbH срещу Einfuhr- und Vorratsstelle fur Getreide und Futtermittel (дело 11/70); Amministrazione delle Finanze dello Stato срещу Simmenthal SpA (дело 106/77); Marleasing SA срещу La Comercial Internacional de Alimentacion SA (дело C-106/89)]. Важно е да се отбележи, че този принцип на върховенство на съюзното право не води до автоматично обезсилване на националните правни норми, които му противоречат.

Последицата, която произтича от него е отказ на държавните органи на държавата-членка да приложат нормите на тяхното законодателство, които противорачт на правото на ЕС.

Самият принцип на пропорционалност е определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Съгласно този принцип мерките на държавна репресия трябва да са подходящи за постигане на желаната цел; трябва да са необходими за постигане на желаната цел; и не трябва да налагат на лицето тежест, която е прекомерна по отношение на 4 целта, която се очаква да бъде постигната. По-нататък чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО установява задължение за държавите-членки да упражнят съответен контрол и да създадат система от наказания, които са ефективни, съразмерни и възпиращи. Още повече обсъжданата Директива се въвежда в националното ни право с §16 от ПЗР на Закона за пътищата.

Във връзка с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО Съдът на Европейския съюз се е произнесъл в свое решение по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково (Решение на Съда на ЕС от 21.11.2024 г., 6-ти състав, по дело С-61/23). В диспозитива на решението СЕС достига до извода, че „посоченото в него (чл. 9а) изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса" с фиксиран размер“.