Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1142 от 30.09.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1262/2022
Вид
Решение № 1142
Подписан
30.09.2022
В сила
29.02.2024
Състав
Невин Шакирова, Александър Валентинов Цветков, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 35, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. Варна, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501262 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от „БАЛЕВИ АГРО“ ЕООД, чрез адв. А. А., въззивна жалба срещу Решение № 57 от 28.03.2022 г. по гр.д. № 568 /2021 на РС-Провадия, в частта, с която е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че Д. Н. Я., е собственик на 1000 кв.м. реални части от недвижим имот, находящ се в с.Кривня, общ.Провадия, представляващи част УПИ II в кв.5, по регулационния план на с.Кривня, целия с площ от 7400 кв.м., при граници на реалната част от две страни път и УПИ II-59 по плана на с.Кривня, при граници на цялото място от две страни път, УПИ III-59, защриховани с оранжев цвят на комбинирана скица Приложение №1, към изготвената съдебно-техническа експертиза по делото, представляваща неразделна част от решението, с площ на реалните части по комбинираната скица 1066 кв.м., въз основа на давностно владение, продължило през периода 1975г. – м.05.2021г.

Въззивникът излага становище за неправилност и необоснованост на съдебното решение, като сочи, че същото е постановено без да бъдат обсъдени всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и зависимост. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е идентифицирал основания спорен въпрос по делото, а именно – дали процесният имот е общинска или частна собственост, но изводите му в тази връзка били погрешни и противоречали както на приложимия материален закон, така и на събраните доказателства по делото. Въпреки приложените по делото извадки от действащия и предходния план на 1 селото и разписния лист, в който ТКЗС фигурира като собственик, съдът неправилно приел, че посочените писмени доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че имотът е бил включен в ТКЗС. По посочения начин нарушил разпоредбата на чл. 179 от ГПК като не се съобразил с материалната доказателствена сила на представените официални документи.

Съдът обосновал изводите си със съдебна практика, неприложима към процесния случай.

Същата се отнасяла до недвижими имоти, при които е запазено владението в реални граници от лицата, които са били техни собственици преди създаване на ТКЗС - до началото на 60-те години на миналия век. Нещо повече, съгласно показанията на свидетелите през 1975 г. процесния имот и имотите в непосредствена близост до него били „раздадени" за ползване от ТКЗС, като същите били собственост на едно семейство от селото. В процеса на възстановяване на земеделските земи, тези имоти не били възстановени в стари реални граници, тъй като наследниците са получили имоти на друго място. Поради изложеното счита, че са останали земи по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ, т.е. имоти стопанисвани от Община Провадия, които законосъобразно е актувала.

На следващо място въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че ищецът е владял имота, като счита, че същият е бил негов държател, което се установявало и от свидетелските показания по делото. От разпита на всички свидетели ставало ясно, че обществеността е запозната с характера на собствеността на процесния имот, както и съседните нему имоти. Последните били обработвани от хора от селото, като всеки от тях е ползвал имота си без правно основание, но със знанието на носителя на правото на собственост, а именно първо ТКСЗ, а впоследствие Община Провадия. Дори и тези разпитани по инициатива на ищцовата страна заявили, че същата ползва, а не владее имота.

В допълнение сочи, че насрещната страна не е започнала процедура по снабдяване с документи за собственост и не се установява да е заплащала данъци за имота. Поради изложеното моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Н. Я., чрез адв. Г. Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна, по твърдения, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено след извършен цялостен и задълбочен анализ на всички събрани в рамките на процеса доказателства, извършен в съответствие с релевантните материални и процесуално-правни норми. съдът подробно и детайлно в съответствие с конкретиката на казуса е обсъдил събраните доказателства и е обосновал извода, че по делото липсват доказателства процесният имот да е отчуждаван, да е бил внесен в ТКЗС. Визираната във въззивната жалба техническа документация не била относима към разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а и не посочвала собственик на имота.

Подобна информация се съдържала единствено в представения по делото разписен лист, в който е посочено, че територията на парцела е част от земеделска земя с пл. № 58, записан в посочения документ като собственост на ТКЗС. Позовавайки се на съдебна практика на ВКС, въззиваемият сочи, че разписният лист не обвързва съда с материална доказателствена сила и не съставлява доказателство за собственост. Дори в заключението по изготвената СТЕ се установявало, че не са налице данни и графична информация за имоти в 2 урбанизираната територия, които са включени в блоковете на ТКЗС в целия им вид за землището на село Кривня. Той попадал в регулационните граници на населеното място село Кривня, поради което не можели да бъдат кредитирани показанията на св. П., че е разпределен за ползване съобразно карта, разгледана от него в деня преди заседанието, тъй като същият е част от урбанизираната територия на населеното място, а не от плана за земеразделяне на селото.

С оглед твърдението си, че по делото липсват доказателства процесният имот да е отчуждаван и да е бил внесен в ТКЗС, въззиваемата страна сочи, че същият не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно не попада в приложното поле на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, поради което не може да бъде включен и във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Следователно, твърди, че същият не е общинска собственост и не са налице пречки да бъде придобит по силата на давностно владение.

Посочва, че разпитаните по делото свидетели еднозначно установяват, че процесният имот е обработван непрекъснато първоначално от бащата на ищеца Я., а впоследствие и от самия ищец. По посочения начин послединят е реализирал фактическия състав на придобивната давност, посочен в чл. 79, ал. 1 от ЗС, като е владял открито, явно и непрекъснато с намерение за сносно процесния недвижим имот. В този смисъл се явявали неоснователни възраженията на въззивника, че осъществяваната фактическа власт представлява държане, а не владение на имота. Намерението за неговото своене, освен презумптивно установено в текста на чл. 69 от ЗС, в случая било извоД. от конкретните действия, реализирани от ищеца и подробно описани от свидетелите - поддръжка на имота, целогодишната му обработка за периода от 1975 г - 2021 г, според собствените му нужди и решения, лично и чрез възмездното възлагане на други лица, ограждането на имота и пр.

В заключение оспорва възраженията на въззивника, че не се установява за процесния имот да са заплащани данъци от ищеца, като счита, че владението като основание за придобиване на собственост на недвижим имот е фактическо отношение, с което се упражнява съдържанието на вещното право на собственост върху чужда вещ, т.е. то се осъществява чрез фактически действия спрямо имота, а декларирането на същия е правно такова. Едновременно с това, съгласно установеното в TP № 4/17.12.2012 г по т. д. № 4/2012 г ОСГК на ВКС позоваването не било елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материално-правните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. По изложените съображения моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

В проведеното открито съдебно заседание по делото страните не изпращат представители.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Районен съд – Провадия е образувано въз основа на искова 3 молба, подадена от Д. Н. Я., с която са предявени субектвино съединени установителни искове за приемане за установено по отношение на ответниците Община Провадия и „Балеви Агро“ ЕООД, че ищецът е собственик на реална част от 1000 кв.м. от недвижим имот, находящ се в с.Кривня, общ.Провадия, реално обособена с ограда и представляваща част УПИ II в кв.5 – резервен терен, по регулационния план на с.Кривня, целият с площ от 7400 кв.м., при граници на реалната част от две страни път и УПИ II-59 по плана на с.Кривня, при граници на цялото място от две страни път, УПИ III-59, въз основа на давностно владение упражнено през периода 1975г. – м.05.2021г.

Ищецът излага твърдения, че от 1975 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.05.2021 г. е осъществявал владение върху описаната реалната част от имота непрекъснато, поС.но, открито и спокойно. Същата била обособена и отделена фактически от останалата част от двора с метална мрежа, като влизането в имота става чрез монтирана метална врата. В останалата си част поземленият имот бил разделен на отделни части, които се владеели от други физически лица. Ищецът сочи още, че е обработвал имота, използвайки го за отглеждане на различни култури - първоначално в него имало лозови насаждения, които изкоренил и започнал да отглеждал грах, боб, картофи, а през последните три години – жито.

Ищецът узнал, че за целият имот, включен в УПИ № 2 - резервен терен, в кв. 5 по плана на селото, част от който са реално обособените 1000 кв.м, предмет на исковото производство, е съставен Акт за общинска собственост № 1946/27.11.2020 г. В рамките на проведеното на 28.01.2021г. заседание на Общински съвет Провадия било прието Решение № 17 - 284/28.01.2021 г за продажба чрез провеждане на публичен търг с явно надаване имота. Въз основа на същото, на 19.04.2021г. между двамата ответници Община Провадия и „Балеви агро“ ЕООД бил сключен Договор за продажба по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОС, вписан в АВ/СВп Провадия под № 133, том 4, дело № 533, вх. р. № 1435/21.04.2021 г. По отношение на издадения акт за частна общинска собственост сочи, че не е посочен придобивен способ, а единствено правната норма, послужила за неговото издаване, поради което същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на първия ответник. Потвърждавайки становището си, че в периода от 1975 г. до датата на подаване на исковата молба е осъществявал явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху реалната част, обосновава правния си интерес от провеждане на исковата претенция, като отправя искане за нейното уважаване.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Провадия, с който искът се оспорва като неоснователен, тъй като не са налице изискуемите обективен и субективен елемент на давностното владение. Твърди още, че не е доказано владението да е осъществявано непрекъснато, както и че има поставена ограда около идеалната част, която е владял. Оспорва ищецът да декларирал и да е заплащал данъци за претендираната част от имота. Ответникът излага твърдения още, че при изготвяне на дворищнорегулационния план на селото през 1987 г. имотът бил отразен като общинска собственост, като същото се потвърждавало от разписния лист към регулационния план, където имотът бил вписан като 4 резервен терен общинска собственост. С оглед изложеното счита, че е налице хипотезата на разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС, с която е наложен мораториум на давността за придобиване на държавни и общински имоти за периода от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г.

С отговора си на исковата молба ответникът „Балеви агро“ ЕООД оспорва изцяло предявения иск като недопустим по отношение на Община Провадия и неоснователен.

Счита, че не са налице предпоставките за придобиване на процесната реална част въз основа на давностно владение, тъй като ищецът е знаел, че го държи за неговия собственик – Община Провадия. Бил ноторно известен фактът, а и същият се установявал от извадките от плана на село Кривня и от разписния лист на квартала на селото, че имотът е общински.