Решение № 4361 от 18.09.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14687/2025
- Вид
- Решение № 4361
- Подписан
- 18.09.2026
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4361 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330114687 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от П. Н. Д., ЕГН: ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, за прогласяване на недействителността на Договор за потребителски кредит №*** г., сключен между ищецът и „Кредисимо“ ЕАД; а в условията на евентуалността нищожността на клаузата на т. 12 от на Договор за потребителски кредит №*** г., както и установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между него и ответника „Кредисимо” ЕАД бил сключен договор за Договор за потребителски кредит №*** г г., по силата на който ищецът усвоил сумата от 500 лева, при лихвен процент от 50 % и ГПР 63,21 %. На *** г. ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който се задължил да заплати възнаграждение за поръчителство в размер на 359,54 лева.
Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът, вписвайки ГПР от 1
63,21 %, е заблудил потребителят. Това довело до неравноправност на уговорката за ГПР, което от своя страна водело до нищожност на клаузата за ГПР. Твърди уговореното възнаграждение за фирма - поръчител да е разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Счита се, че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, с което е нарушил принципа, заложен в чл. 5 от Директива 93 /13/ ЕИО. Намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 20 ЗПК, като чл. 8 от договора не изпълнявал законовите изисквания, съгласно които потребителят имал право да се откаже от договора. Счита, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Навежда самостоятелни доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в правоотношението съгласно чл. 143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори на двамата ответници, с които оспорват предявените искове и се моли за тяхното отхвърляне. Сочи се, че договорът за потребителски кредит и поръчителство съответстват на изискванията на ЗПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и съответно „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са сключени процесните Договор за потребителски кредит №*** г. и Договор за предоставяне на поръчителство от ***г.
С Договор за потребителски кредит №***г. „Кредисимо“ ЕАД се е задължило да предостави на ищцата П. Д. потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, размер на кредита – 500 лв. при ГЛП 50% и ГПР в размер на 63, 21%, подлежащ на изплащане на 13 месечни вноски.
Ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен между ищеца и дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Соченото обстоятелство е безспорно, като не се спори и относно размера на възнаграждението за поръчителя. Последното се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства.
Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя 2 изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит №*** г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.
В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми.
3
Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя.
В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. Установителните искове са основателни и ще се уважат.
Поради уважаването на главните установителни искове, не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност установителен иск за недействителност на договорна клауза, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По предявените искове на ищеца се следват разноски съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК, които възлизат в размер на 51, 13 евро за заплатена държавна такса.
Представен е договор за правна защита и съдействие с М. М., в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., поради което на същия се следва възнаграждение за оказаната правна помощ. Съдът, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото намира, че на а. М. следва да бъде определно възнаграждение в размер на 245, 42 евро с ДДС по предявените искове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. Н. Д., ЕГН:
********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит №*** г. Е НЕДЙСТВИТЕЛЕН, поради противоречието му със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. Н. Д., ЕГН:
********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. Е НЕДЙСТВИТЕЛЕН, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 да заплатят на П. Н. Д., ЕГН: ********** сумата от 51, 13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, представляваща разноски за заплатена държавна такса в производството.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 да заплатят на а. М. В. М. от ***, с адрес: гр. П., *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДВ сумата от 245, 42 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца П. Н. Д., ЕГН: ********** в 4 настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5