Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3893 от 08.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5913/2025
Вид
Решение № 3893
Подписан
08.06.2026
В сила
08.06.2026
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Дамян Ивайлов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20а ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.365 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.382 ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.383 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.395 ал.5 · Кодекс за застраховането
  • чл.430 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3893 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100505913 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби подадени от:

1. ЗК „УНИКА“АД срещу решение № 3716/05.03.2025г. постановено по гр.д. № 44688/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 77 състав в частта, с която са отхвърлени предявените срещу И. М. В., искове:

- с правно основание основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за сумата над 9500,00 лв. до пълния предявен размер от 12 360,00 лв., представляваща вреди от договорно неизпълнение на задължението на ответника да му предаде владението върху частите на л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ********, след наспъпване на ПТП и приета тотална щета на МПС, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.08.2023 г. до окончателното плащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 2531,69 лв. до предявения размер от 3293,98 лв. - мораторна лихва върху главницата от 9500,00 лв. за периода 19.01.2021г. – 31.07.2023г.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част. Поддържа, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил неизпълнение на задължението на ответника в качеството на застрахован по договор за имуществено застраховане на собствения му лек автомобил по чл.12.9 от ОУ, като стойността на причинените вреди е в размер на получената най – висока оферта за изкупуване на запазените части на автомобила, доколкото именно това е реалната стойност на вредата при съобразяване, че при изпълнение на задължението на ответника, ищецът би реализирал продажбата на най-високата предложена му цена от 12 360,00 лв. По посочените съображения въззивникът-ищец счита решението за неправилно в обжалваната му част и моли да бъде отменено и исковете уважени в пълен размер.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК И. М. В. депозира писмен отговор, в който счита, че вредата следва да бъде определена в действителния й размер и това е реалната стойност на остатъчните 1 части от автомобила.Счита, че решението в обжалваната му част е правилно и моли да бъде потвърдено.

2. подадена от И. М. В. срещу решение № 3716/05.03.2025г. постановено по гр.д. № 44688/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 77 състав в частта, с която е осъден да заплати на ЗК „УНИКА“АД както следва:

- на правно основание основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата от 9500,00 лв., представляваща вреди от договорно неизпълнение на задължението на ответника да му предаде владението върху останките на л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ********, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.08.2023 г. до окончателното плащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2531,69 лв. –обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 9500,00 лв. за периода 19.01.2021г. – 31.07.2023г.

Въззивникът-ответник твърди, че неправилно първоинстанционният съд е преценил събраните по делото доказателства, като е приел, че липсва изпълнение от страна на ответника на задължението му по чл.12.9 от ОУ на застрахователния договор. Твърди, че след настъпване на ПТП ответникът е изпълнявал указанията на застрахователя, репатрирал автомобила до указан от него паркинг и ключовете предадени на застрахователя, както е подписано и изрично пълномощно, с което застрахователя е упълномощен с права върху процесното МПС вкл. и с право на разпореждане в полза на трето лице и /или в полза на самия застраховател. Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че според договора и практиката на застрахователя, същия изплаща застрахователно обезщетение едва след като застрахования е изпълнил всички свои задължения към него т.е. с изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователя е приел, че ответника е изпълнил всички задължения по застрахователния договор вкл. и за му прехвърли собствеността на остатъчните части на автомобила /чрез пълномощно с изрична клауза за договаряне сам със себе си/. В жалбата се поддържа, че след като застрахования е предал фактическата власт върху процесния автомобил на застрахователя именно негово е било задължението за опазване и съхранение на остатъчните части от автомобила, като допускане възможност да бъдат отнети от трети лица, не може да бъде вменено в отговорност на ответника.

Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ЗК „УНИКА“АД депозира писмен отговор, в който счита, че поддържаните във въззивната жалба на ответника доводи, че е изпълнил задълженията си по чл.12.9 от ОУ са несъстоятелни и неподкрепени от събраните по делото доказателства. Твърди, че застрахователния брокер, дал указания и евентуално приел фактическата власт на автомобила, не е лице идентично със застрахователя, като липсват каквито и да са доказателства именно ищецът да е приел за съхранение автомобила след диагностиката, напротив – същия е оставен в държането на ищеца. Изпълнението на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по никакъв начин не може да се счете за признание или потвърждение, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, конкретно – чл.12.9 от ОУ.

Моли решението в обжалваната от въззивника-ответник част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира 2 обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции, както следва:

-с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата 12360,00 лева, представляваща обезщетение за вреди от договорно неизпълнение на задължението на И. М. В. по чл.12.9 от ОУ към договор за имуществено застраховка „каско“ относно собствения му лек автомобил „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ******** , а именно – да предаде владението на същия на застрахователя ЗК„УНИКА“АД след изплащане на обезщетение за тотална щета вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.08.2023 г. до окончателното плащане.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 3293,98 лева – мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 19.01.2021г. до 31.07.2023г.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В този смисъл безспорни между страните и извън предмета на въззивното производство е следната фактическа обстановка, установена и от първоинстанционният съд, въз основа събраните доказателства по делото вкл. и обявени като безспорни и ненуждаещщи се от доказване по реда на чл.146 ал. т.3-4 от ГПК с доклада по делото факти:

-между страните по делото е сключен договор за застраховка „каско" на МПС, обективиран в полица № 21900110964 със срок на валидност от 9.04.2021г. до 28.04.2022 г., относно собствения на ответника И. В. лек автомобил Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ********;

-в срока н действие на имуществената застраховка, на 11.05.2021г. в гр. София е настъпило ПТП със застрахования при ищеца ЗК „УНИКА“АД лек автомобил Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ********, за което е уведомен застрахователя образувал щета № 21119000140/11.05.2021г., представена в цялост л.191-256 от делото на СРС;

-на 16.06.2021г. по искане на застрахователя е извършена диагностика на лек автомобил Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ********, със сваляне на всички краш данни в сервиз на Порше София Запад и за което на името на ЗК „УНИКА“АД е издадена фактура за плащане на услугата , като при извършване на диагностиката е присъствал представител на застрахователя – свидетеля П.Д. – л.280-281 от делото на СРС;

-застрахователят след оглед и опис на щетите е прието, че е налице тотална щета на застрахования автомобил, като е прието решение за изплащане на обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила, след прекратяване на регистрацията на автомобила в КАТ и прехвърляне на автомобила –писмо л.219 от делото на СРС;

-на 22.07.2021г. е съставено нотариално заверено пълномощно от И. В., с което упълномощава ЗК „УНИКА“АД във връзка с щета № 21119000140/11.05.2021г да извърши от името на собственика всички дейсвтвия за временно спиране и/или прекратяване на регистрацията на МПС лек автомобил Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ********,и/или да прехвърли собствеността на МРС като цяло или на части на лице, избрано от упълномощения на цена, определена от него, като полученото остава в собственост на застрахователя, като изрично е посочено, че упълномощения има право да договаря сам със себе си – да прехвърли собствеността върху описаното МПС на себе си – л.210 от делото на СРС;

-на 22.07.2021г. е прекратена регистрацията в КАТ на лек автомобил „Ауди“, модел „Кю 7“, 3 с рег. № ********, поради тоална щета – л.213 от делото на СРС;

-на 22.07.2021г. И. В. предава на ответника нотариалното пълномощно от същата дата, декларация за данъци, фактура, талон с отбелязване, че лек автомобил „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег.

№ ******** е снета от отчет, удостоверение от Пътна полиция, разписка за платени данъци, сертификат за платена сума, като същия изрично посочва, че остава да предаде ключа на автомобила и което е направено с приемо-предавателен протокол от 23.07.2021г. – л.248 и л.246 от делото на СРС;

-на 16.08.2021г. е взето решение № 2/16.08.2021г. за заплащане на И. В. на застрахователно обезщетение за тотална щета в размер на 85108,04 лв. след прихващане на неплатена застрахователна премия от 3664,35 лв. – л.259 от делото на СРС;

- с платежно нареждане от 20.08.2021г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 81335,65 лв. – застрахователно обезщетение за тотална щета на лек автомобил „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег.

№ ******** и с която сума е заверена банковата сметка на И. В.;

-след изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят е публикувал в интернет платформа „AUTOonline“ предложение за изкупуване на остатъчната стойност на лек автомобил „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ********, като полученото най – високо предложение е в размер на 12 360,00 лв..

Съгласно Общите условия, част от съдържанието на застрахователния договор – т.4 от застрахователна полица №21900110964 вр. т.12.9 при тотална щета застрахователят изплаща обезщетение в размер на 100% от действителната стойност към деня на застрахователното събитие /или остатъка от нея, ако са изплащани обезщетения и МПС не е дозастраховано/, като застрахователят задържа останките. Застрахованият е длъжен преди изплащане на застрахователното обезщетение за тотална щета да представи пред застрахователя доказателство за прекратяване на регистрацията на застрахованото МПС, както и да прехвърли собствеността на увреденото МПС в полза на застрахователя.

Спорно между страните е дали застрахования е изпълнил задълженията съгласно цитираната разпоредба на т.12.9 от ОУ към застрахователния договор и дали вследствие на неговото неизпълнение за застрахователя са настъпили вреди и какъв е техния размер.