Решение № 35 от 07.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000055 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от С. М. И. против Решение № 58/ 21.12.2022 г. по т. д. № 20/2022 г. по описа на ОС – Габрово, с което е осъден да заплати на „Екипстрой“ ЕООД гр. Севлиево сумата 27 973.04 лв. – възнаграждение за изпълнени СМР на основание договора и допълнително възложени такива, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 21.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано. Аналитичната дейност на съда страдала от сериозни недостатъци, тъй като той приел за доказани факти, за които липсвали безспорни доказателства и тълкувал превратно събраните гласни доказателства, придавайки им смисъл, какъвто те нямали. По делото не било доказано, че предприетите допълнителни СМР са извършени със съгласието или поне одобрението на възложителя. Страните се договорили при необходимост от допълнителни СМР да бъде подписван анекс относно вида, обема и стойността на същите и липсата на такъв по делото сочел недобросъвестно предприети от изпълнителя дейности, без поискване и в нарушение на договора, поради което изпълнените СМР не били приети от възложителя. Освен това те не били извършени качествено, като макар вещото лице да намерило отклоненията за несъществени, дало заключение, че са довели до незаконосъобразност на извършеното строителство 1 поради противоречие с императивната норма на чл.154 ал.5 ЗУТ. Ищецът не доказал и размера на исковата си претенция. Съдът неправилно и необосновано приел, че при липса на договорки за стойността на допълнителните СМР те следва да бъдат заплатени по цените, договорени по основния договор. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. По делото било доказано, че всички допълнителни СМР са извършени по възлагане от жалбоподателя, точно в качествено и количествено отношение, поради което правилно, след подробен анализ на ангажираните по делото доказателства, първоинстанционният съд уважил предявения иск за заплащане на стойността им. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

ВТАС е счел исковата молба за нередовна и е указал на ищеца да изложи обстоятелства по претенцията си, както и за прецизирането й да посочи в табличен вид срещу договорените с количествено-стойностната сметка по позиции СМР с количество, ед. цена, стойност и в кой протокол са актувани, допълнително извършените количества СМР от същия вид, техническата обосновка за извършването им /кое е налагало да бъдат извършени за постигане на договорения резултат/, стойността им и в кой протокол са актувани, както и отделно да посочи всички допълнително извършени СМР и дейности, които като вид не са предвидени в позициите от 1 до 25 по количествено-стойностната сметка, тяхното количество/обем, ед. цена, стойност и по кой протокол са актувани. В изпълнение на тези указания ищецът е представил подробни Таблица № 1 – за СМР по количествено-стойностната сметка към договора, Таблица № 1А – за допълнителните количества СМР по позициите от 1 до 25 на количествено-стойностната сметка към договора и Таблица № 2 – за допълнителните СМР, които не са заложени като вид в количественостойностната сметка към договора. От представената Таблица № 1А е видно, че допълнителните количества СМР по позициите от 1 до 25 на количественостойностната сметка се дължат на реално замерване на конкретни СМР, както и вследствие на възложената от инвеститора задача за преработване на таванското пространство в жилищен етаж и за направа на циментова замазка на кота 0,00 на старата жилищна сграда. От Таблица № 2 е видно, че част от допълнителните СМР, които не са заложени като вид в количествено-стойностната сметка към договора, касаят външни услуги – превоз на бетон с бетоновоз, полагане на бетон с помпа, извозване на строителни отпадъци със самосвал; част са свързани с изграждането на водомерна шахта, каквато не е била предвидена с техническия проект по част Вик, с направата на стомановобетонова плоча над старата жилищна сграда, каквато не е имало по проект, с преработване на таванското пространство в жилищен етаж, с обшиването на покрива и поставяне на улуци, с демонтаж на елементи от 2 селскостопанската сграда за осигуряване на вход към тавана. ВТАС е приел, че нередовностите са отстранени.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

ВТАС, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните, с оглед събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото е безспорно, че между страните е бил сключен Договор за строителство и монтаж от 22.05.2020 г. с предмет изпълнение на СМР „Жилищна сграда с. Яворец“ съгласно Приложение № 1 – одобрена оферта. Страните са договорили обща стойност на видовете работи 32 500 лв. с вкл. ДДС, като са посочили, че крайната цена ще се формира на база замерени количества по твърди единични цени по Приложение № 1, а относно допълнителни СМР са се съгласили такива да се възлагат с анекс и да се изпълняват по условията на договора. Договорили са право на възложителя да приспадне от цената стойността на констатирани с приемопредавателен протокол забележки, ако изпълнителят не ги отстрани за своя сметка.

Страните не спорят, че Приложение № 1 представлява приложената към договора количествено-стойностна сметка, за която от разпита на св. К. П. – управител на строителството при „Екипстрой“ ЕООД е установено, че му е предоставена от представителя на възложителя – майката на последния Галина И. и е изготвена преди запознаване от строителя с проекта и чертежите за обекта. Видно е, че сметката е подписана от св. П.. Свидетелят излага, че по принцип възложителите идват с готов проект и искат цялостна оферта, но в случая изготвили такава въз основа на сметката на проектантите, като направили уговорката, че тя е непълна, защото на базата на практическия си опит видели, че няма как да се изпълни цялостно един обект само по посочените в сметката позиции. И. се съгласила, че каквото излезе допълнително, ще бъде заплатено след представяне на оферти. Съдът кредитира показанията на този свидетел независимо, че е служител на ищеца, тъй като показанията му са много детайлни, хронологически подредени, отразяват негови непосредствени възприятия и кореспондират с останалия доказателствен материал. Заключението по приетата съдебно-техническа експертиза е в подкрепа на твърденията му, че офертата е изготвена преди запознаване с проекта, защото вещото лице сочи, че след преглед на 3 одобрените проекти в част „архитектурна“ и част „конструктивна“ и съпоставянето със заложените СМР в Приложение № 1 се установява, че офертата „не е акуратно изготвена“, тъй като не са заложени видове СМР, част от тях представляващи „скрити работи“, необходими за изграждането на сградата от кота +/- 0,00 до кота било.

Строителството е започнало след получаване на Разрешение за строеж № 67/ 02.06.2020 г., издадено от главен архитект на Община Габрово, и по време на извършването му възложителят е представляван основно от своята майка, която по твърдения на св. В. Д. – технически ръководител на обекта – е присъствала всеки ден, както и от баща си М. И.. Именно на последните са разяснявани отделните дейности и са договаряни видовете СМР. От показанията на св. К. П. и св. В. Д. се установява, че по договора е следвало да се направи ремонт на жилищната сграда, съществуваща в имота, към която да се прилепи новоизградена пристройка и двете да бъдат с обща фундаментна плоча и след като се ремонтира гредоредът на старата сграда и се направи стоманобетонова плоча на пристройката – с общо таванско помещение и общ покрив.

По проект трябвало да се запази дървеният гредоред на старата сграда и таванското помещение не се предвиждало за жилищно ползване – обемът пространство не бил достатъчен за това, като имало отвор на тавана на първия етаж за излизане на тавана.

Св. В. Д. твърди, че по настояване на възложителя чрез неговите представители не се стигнало до такова изпълнение. Гредоредът бил заменен от обща с пристройката стоманобетонова плоча, която укрепила двете части, като от показанията на съпрузите И.и се установява, че те са се съгласили с тази промяна – че ще е по-добре с бетонна плоча. При изграждане на носещата конструкция на покрива и отливане на стомановобетоновите стъпки, на които стъпват „поповете“, М. И. не одобрил това, изразил несъгласие с изпълнението и дори се спречкали, защото искал таванското помещение да се използва като жилищен етаж, а не както е по проекта празно пространство. За да удовлетворят искането му, след консултации с архитекта и строителния надзор, се стигнало до решение да повдигнат надзида от кота +2,65 с около 40 см, да повдигнат с толкова и билото на покрива, за да се запази наклонът му.

С тази промяна И. се съгласил. Той потвърждава с показанията си като свидетел, че желанието им е било таванът да се използва за жилищни нужди и когато разбрал от жена си, че строителите са направили стъпките за „поповете“, поискал строителството да спре, за да разговарят как трябва да се продължи. На таванския етаж били обособени с тухлена зидария три стаи, баня и тоалетна и за да се осигури вход към него, била изградена метална конструкция в долепената до сградата двуетажна стопанска постройка. Не е спорно и това е констатирано при извършения от вещото лице оглед, че таванският етаж към момента е окончателно завършен, боядисан, с ламперии, с поставени теракоти и гранитогрес, обзаведен е и се ползва като жилище. Не е спорно, че в сградата е изградена ВиК инсталация под ниво 0,00, както и водомерна шахта. За никои от така посочените СМР няма подписани анекси към основния договор, като 4 свидетелите на ищеца сочат, че всяка дейност е била обяснена лично от тях на представителите на възложителя и са давани прогнозни оферти с уточнение, че конкретните размери ще се установят при завършване на обекта. За извършеното строителство са съставени протоколи обр. 19 №№ 1, 1А, 2, 3, 3А, 4, 5 и 6, с които са актувани СМР на обща стойност 69 846.49 лв. с ДДС. Протоколи №№ 3, 4, 5 и 6 не са подписани от възложителя. Протоколи №№ 1, 1А, 2, 3, 3А визират извършени дейности както по основната оферта, така и допълнителни дейности, а останалите протоколи са само за допълнителни дейности, невключени в офертата. От посочената обща стойност дейностите по основната оферта Приложение № 1 възлизат на 36 705.71 лв., а допълнителните – на 33 140.78 лв. Не е спорно, че ответникът е заплатил по издадени фактури на основание Протоколи №№ 1, 1А, 2, и 3А сума в общ размер на 39 844.82 лв.

Вещото лице дава заключение, че всички актувани в представените като доказателства протоколи СМР са изпълнени по вид и като количество. Видно от протоколите, голяма част от тях касаели „скрити работи“, за които нямало съставени актове образец 12 и които нямало как да бъдат измерени, но от извършения в присъствието на представители на двете страни оглед на място вещото лице счита, че те са изпълнени. С оглед направените от ответника оплаквания за некачествено изпълнение на конкретни СМР, експертът е констатирал, че двете стоманобетонови колони в таванската част на кота +2,65 имат минимални и в рамките на допустимите отклонения от вертикалното положение, а по плочата на първия етаж – на кота 0,00, който бил в груб строеж, и по гредите не са налице отклонения и некачествено изпълнена работа. Вещото лице сочи, че по проект използваемата част от таванското помещение е била заключена в пространството между двете средни /вътрешни/ столици и без промяна височината на надзида и наклона на двускатния покрив таванското помещение не е можело да бъде обособено като жилищен етаж.