Решение № 20 от 18.02.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Раднево, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100914 по описа за 2024 година

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.

Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2353471/23.02.2021 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 3000 лв., а се задължил да върне сума в размер на 4970,64 лв. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора следвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит. Твърди, че на 23.02.2021 г. сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 4495,44 лева.

Твърди, че договора за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, за което развива съображения, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от 1 договор за потребителски кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, за което също развива съображения. Твърди, че договор за поръчителство от 23.02.2021г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че договора за кредит и договора за поръчителство са нищожни/недействителни на твърдените основания, а при условията на евентуалност и клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит на сочените основания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт И., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит, като била отпусната на ищеца сумата от 3395,28 лв., която била усвоена от него, и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 4970,64 лв. на 24 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 47,71 % и ГЛП в размер на 39,65 %. Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания, съответно и на клаузата чл. 4.1 от същия. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по който договор те не били страна и не възниквали за тях права и задължения за получаване на възнаграждение. Развива съображения за действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, предвиждаща спорната между страните клауза за сключване на договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че не оспорва наличието на сключения договор за кредит за сума от 3395,28 лв., която била усвоена от него, и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 4970,64 лв. на 24 2 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 47,71 % и ГЛП в размер на 39,65 % и договор за поръчителство с възнаграждение от 4495,44 лв. Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Излага съображения за валидност на договора за поръчителство и наличие на валидно задължение по него. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 11.02.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2353471/23.02.2021 г., с който ответникът се задължил да му даде парични средства в спорен за страните размер под формата на потребителски кредит, която била усвоена от ищеца и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 4970,64 лв. на 24 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 47,71 % и ГЛП в размер на 39,65 % и договор за поръчителство с възнаграждение от 4495,44 лв.; в чл.

4.1 от договора за кредит е уговорена опция за сключване на договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит и такъв ищецът сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД и било уговорено възнаграждение в размер на 4495,44 лв. за целия срок на договора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП твърденията си за 3 нищожност/недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство на сочените основания, съответно на клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит на сочените основания.

Ответниците следва да докажат насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит № 2353471 от 23.02.2021 г. и Приложение № 1 към него /л.41-44/, от които е видно, че е уговорено предоставяне на кредит в размер на 3000 лв., като е предвидена застрахователна премия от 395,28 лв., срок на кредита 24 месеца, размер на погасителната вноска 207,11 лв., ОЛП от 39,65% и ГПР от 47,71%, общ размер на всички плащания 4970,64 лв., посочени и в погасителен план вноски с главница, лихва, общ размер и падежи. Приети са и общите условия за предоставяне на кредити на ответника „Кредисимо“ ЕАД /л.33-41/.

Действително, в чл. 3-1 от договора за кредит е посочено, че сключването на договор за застраховка и договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, но на съда е служебно известно от всички съдебни спорове с тези страни, че винаги договорите за кредит са съпътствани от сключени от потребителите договори за поръчителство и договори за застраховка, с което в посочения текст на чл. 3-1 от договора е уредена формална възможност, която въобще кредитодателят не предоставя на кредитополучателите, тъй като условията за нея са изключително неизгодни и не отговарят на целите за предоставяне на тъй наречените бързи креди /самото одобряване е предвидено да 14 дни съгласно чл. 4-3 от договора за кредит/. В тази връзка съдът намира да посочи, че противоречи на човешката природа при сключване на договор за потребителски кредит, което логически означава физическото лице да няма парични средства и да са му нужни такива, да има възможност да не сключи договор за поръчителство с възнаграждение, равно почти на размера на потребителския кредит, и въпреки това да го сключва този договор за поръчителство. Интерес от договора за поръчителство има кредитодателят, а не кредитополучателят, поради което съдът въобще не може да се съгласи с аргументите на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че ищецът съгласно чл. 3 и чл. 4-3 от договора за кредит е имал 4 възможност да сключи необезпечен договор за кредит. Допълнителен аргумент в тази насока е следното: в случая е видно, че договорът за кредит е сключен при ГПР в размер на 47,71 %, което означава, че необезпечен кредит би следвало да е с по-висока лихва, съответно ГПР, което означава, че същият би следвало да превиши максималния праг по ЗПК в размер на 50 % /към датата на сключване на договора за кредит, тъй като от октомври 2022 г. започна да се вдига ОЛП/. Именно комплексът от всички тези преки и косвени доказателства, водят до единствен извод, че клаузата на чл. 3-1 и чл. 4-3 от договора за кредит е формална клауза.

От приетия договор за кредит е видно, че в разпоредбата на чл. 4-1 е предвидено, че когато кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение, същият следва да представи банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

В изпълнение именно на това желание на ищеца Д. Д., който е имал нужда от парични средства към онзи момент, принудили го да вземе кредит при ГПР в почти максимален по закон размер, същият е сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство, защото е имал нужда да обезпечи кредита си към „Кредисимо“ ЕАД и да се лиши всеки месец от още по 187,31 лв. месечно.

По делото е приет и договора за предоставяне на поръчителство от 23.02.2021 г., сключен между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД и Приложение № 1 към него /л.22-25/, от които е видно, че с въпросния договор е поето поръчителство от страна на „Ай тръст“ ЕООД за задълженията по процесния договор за кредит, срещу възнаграждение от 187,31 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, тоест за 24 месеца, които се дължат с месечните вноски по погасителен план на договора за кредит, като общият размер на възнаграждението за целия срок на договора е 4 495,44 лв.

/24 х 187,31 лв./. Размерът на възнаграждението за поръчителството е на стойност около 150% от отпуснатия кредит от 3000 лв. Този договор за поръчителство е сключен съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит, в които е предвидено, че договор за поръчителство и договор за застраховка не са задължителни, но е видно, че ищецът е сключил и двете. Договорът за поръчителство е едното от предвидените две алтернативи за обезпечаване на 5 кредита по чл. 4, ал. 1 от договора, като поръчителят следва да е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /не може да е физическо лице/.

Следва да се прави разлика между различните договори, като един е договорът за кредит на стойност 3000 лв., друг е договорът за застраховка с уговорена застрахователния премия в еднократен размер от 395,28 лв. В този смисъл съдът не може да се солидаризира със становището на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че договорът за кредит бил на стойност 3395,28 лв.

Кредитът е в размер на 3000 лв., ясно и точно посочен в погасителния план.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът не е посочил никакви лихвени проценти, а такива се е задоволил единствено с посочването им Приложение № 1 като абсолютни стойности на лихвения процент по заема от 39,65% и на ГПР от 47,71%. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.