Решение № 12290 от 11.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12290 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110120553 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД срещу К. С.

Е., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 140,92 лева за доставена за периода месец октомври 2018 г. – месец април 2020 до топлоснабден имот с адрес София, ж.к. „**********“, бл. 271, вх. Б, ет. 5, ап.

39 топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2021 г., до окончателното плащане; 24,29 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. – 23.11.2021; 21,97 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец ноември 2018 г. – месец април 2020, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2021 г., до окончателното плащане, и 4,53 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 31.12.2018 г. - 23.11.2021 – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 70523/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил „клиенти на топлинна енергия“, тъй като бил собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и бил длъжни да заплаща доставената до имота му топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за 1 енергийно и водно регулиране и публикуване в един еже*****. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „**************“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на ответника – адвокат А., с който предявеният иск се оспорва по размер, като се твърди, че не е ясно правилно ли е изчислено задължението.

Конституираното трето лице – помагач „**************“ ЕООД с молба от 19.05.2023 г., находяща се на лист 86 по делото, поддържа, че дяловото разпределение за процесния период е извършено в съответствие с всички действащи към този момент нормативни разпореди.

В съдебното заседание, проведено на 22.05.2023 г. ищецът, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт С., моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Представя списък на разноски.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител поддържа, че по делото не е доказано обстоятелството, че ответникът е собственик на топлоснабдения недвижим имот.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представения на лист 12 – 14 по делото нотариален акт № 48/12.11.2008 г., том IV, рег. № 7284, дело № 475 от 2008 г. на нотариус П. Т., вписана под № 056 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Софийския районен съд, на 12.11.2008 г. ответникът К. С. Е., чрез своята майка и законен представител Н. Х. Х., е придобил процесния недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „**********“, бл. 271, вх. Б, ет. 5, ап. 39.

С проекта си за доклад от 11.04.2023 г. (на лист 68 от делото) съдът е обявил за безспорен факта, че ищецът е доставил до процесния имот топлинна енергия на стойност 140,92 лева. Особеният представител на ответника не е възразил срещу това в съдебното заседание на 22.05.2023 г. (на лист 94 от делото).

На основание чл. 155 ГПК с доклада си по делото съдът е обявил за общоизвестни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и съдържанието на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на потребители в град София, одобрени с 2

Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008 г., публикувани във вестник „*****“ от 14.01.2008 г., влезли в сила според съдържанието си на 13.02.2008 г.; Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на потребители в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., публикувани във вестник „24 часа“ от 10.02.2014 г. и вестник „********“ от 10.02.2014 г., влезли в сила според съдържанието си на 12.03.2014 г., и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “********” и във вестник „********“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.

От представеното на лист 82 – 85 по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, се установява, че за имота за процесния период изчисленията, извършени от дружеството за дялово разпределение, са в съответствие с Наредба № 16-344 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно заключението размерът на неплатените от ответника суми за топлинна енергия за периода месец октомври 2018 г. – месец април 2020 г. са в размер на 140,92 лева, размерът на лихвата за забава е в размер на 29,06 лева, като изчисленията на законната лихва за забава са съобразени с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Прилаганата от „**********“ ЕАД цена за 1 мВтч топлинна енергия за процесния период е както следва: за периода месец октомври 2018 г. – месец юни 2019 г. – 111,36 лева, за периода месец юли 2019 г. – месец март 2020 г. – 102,08 лева, за месец април 2020 г. – 84,38 лева Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “********” и във вестник „********“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г. , клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.

36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение, като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя от ********** ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват тази услуга.

Съгласно т. III. 3.3. от представен на лист 27 – 29 от делото Договор № У№94/01.11.2007 г. между ищеца „**********“ ЕАД и третото лице – помагач, цената на услугата „дялово разпределение“ се заплаща от ищеца на третото лице – помагач на три вноски през годината.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.

150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са свързани с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или свързано към нея отклонение.

В случая от представения на лист 12 – 14 по делото нотариален акт № 48, рег. № 7284, дело № 475 от 2008 г. се установява, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, който се намира в сграда в режим на етажна собственост. Възраженията на процесуалния представител на ответника, че правото на собственост върху процесния недвижим имот не е доказано, съдът намира за неоснователно, доколкото по делото е представен посоченият нотариален акт и не са налице други доказателства, от които съдът да направи извод, че към процесния период ответникът не е бил собственик на имота.

Между страните не е спорно, че е доставена топлинна енергия до процесния имот за периодите 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. на стойност 140,92 лева По изложените съображения ответникът дължи цената на топлинна енергия в размер на 140,92 лева По иска за присъждане на цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия се установява, че съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищеца от 2016 г. цената на тази услуга се заплаща от клиентите в сграда етажна собственост на ********** ЕАД. Съгласно чл. 150 ЗЕ общите условия на ищеца, одобрени от държавен орган и публикувани в два еже*****а, обвързват потребителите, ако те не с поискали да предложат други условия, като последното не се твърди по делото. Следователно е налице договор за заплащане на задълженията, дължими се по принцип на дружеството, извършващо услугата „дялово разпределение“, на топлоснабдителното дружество.

По делото са налице доказателства, че кредиторът на плащането – дружеството за извършване на дялово разпределение „**************“ ЕООД, е приело дължимите му се суми да се събират от „**********“. Това е изрично установено в т. III. 4 от договора между двете дружества, представен на лист 27 – 29 по делото, който предвижда заплащане на задълженията на потребителите чрез ********** ЕАД. Следователно е налице договорна суброгация, извършена със съгласието на кредитора на паричното вземане – дружеството за топлинно счетоводство, което е одобрило извършването на плащания за тази услуга да става не към него, а към **********.

От представените на лист 87 – 88 по делото от третото лице – помагач 4 изравнителни сметки за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г.

– 30.04.2020 г., както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява реално извършване на услугата „дялово разпределение“ за процесния имот.

Съгласно представеното на лист 20 по делото извлечение ответникът е начислил на ищеца сума за извършване на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер на 21,97 лева, който съдът не намира за прекомерен, поради което ответникът дължи цена за извършване на услугата в този размер.

Искът за присъждане на законна лихва за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) се уважава, ако се установи, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото задължението му е за заплащане на парични суми.

Длъжникът изпада в забава при две хипотези – в случай, че е определен срок за изпълнение на задължението му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), или в случай, че е бил поканен да плати – от датата на поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).

Съгласно чл. 33, ал. 4 във връзка с чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от Общите условия, ********** начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задължения за месечни суми по фактури за доставена топлинна енергия в сгради етажна собственост, в които дяловото разпределение се извършва по реда на чл. 73 НТ /въз основа на реално месечно потребление/, както и за задълженията по изравнителни сметки, ако същите не са заплатени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.