Решение № 569 от 20.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Бургас, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120105685 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба и уточняващи молби към нея от 09.10.2023 г., подадени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Г. Д. Д., с която се иска установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 9355,97 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № CARU-*** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и длъжника, ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда - на 26.07.2023 г., до изплащането на задължението, сумата от 4627,04 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 07.07.2023 г. и сумата от 1212,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9355,97 лева за периода от 16.02.2021 г. до 25.07.2023 г., като вземането е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Приложение № 1/09.11.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 2174/27.07.2023 г. по ч. гр. д. № 4465/2023 г. на РС – Бургас.

Твърди се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № CARU-*** г., по силата на който на ответникът е предоставена сумата от 10000 лева, който същият се е задължил да върне на 84 броя анюитетни месечни вноски в размер на 238,52 лева, при ГПР - 18,20 % и ГЛП 15,95 %, с падеж всяко петнадесето число на календарния месец и краен падеж 15.02.2027 г.

1

Излага се, че поради незаплащане на нито една вноска по договора са настъпили предпоставките по чл. 5 от ОУ, поради което на ответника на 07.07.2023 г. чрез ЧСИ е връчено уведомление, с което вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо.

Излага се, че вземанията към ответника са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 09.11.2022 г. Сочи се, че от деня следващ падежа на първата вноска е започнало да се начислява обезщетение за забава, на основание чл. 5 от ОУ. Поддържа се, че договора за цесия следва да се счита за съобщен на ответника с получаване на приложеното към исковата молба уведомление. Твърди се, че за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК и указанията на съда за предявяване на иск относно вземането са обусловили правния интерес на ищеца за предявяване на настоящите искове.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Постъпила е молба от 19.02.2024 г. от ответната страна, в която се моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Постъпила е молба от ищцовата страна от 22.12.2023 г., в която се поддържа исковата молба, изразява становище по хода на делото и се излагат подробни съображения за основателността на исковете.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.

В съдебно заседания, ответникът, нередовно призован, не се явява и не се представлявава, като в постъпила молба вх. № 7247/19.02.2024 г., не възразява срещу нередовното връчване.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за потребителски паричен кредит № CARU-***, сключен на *** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България и ответника Г. Д. /л. 7 – л. 13 от делото/, Договор за застрахователно посредничество CARU-*** /л. 14 от делото/, Сертификат № CARU-*** за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International за застраховане на плащанията по договора за кредит /л. 15 – л. 25 от делото/, Споразумение за отсрочване на погасителни вноски по договора, сключени между страните, съответно от 14.05.2020 г., 19.08.2020 г. и 22.03.2021 г.

По делото е представен и рамков договор за продажба и прехвърляне вземания от 15.02.2022 2 г. и Приложение № 1 от 09.11.2022 г.към него, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България като цедент, прехвърля вземането си към ответника, на ищеца – цесионер /л. 30 - л. 34 от делото/. По делото са приети и потвърждение от цедента, за извършената цесия /л. 35 от делото/, пълномощно от 01.03.2022 г. с нотариална заверка на подпис рег. № 03804/01.03.2022 г., на нотариус В. Благоева, рег. № 302 на НК, с район на действие СРС /л. 36 от делото/, по силата на което цедентът изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжника /ответника/ за прехвърляне на вземането, уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/CARU-*** от 09.11.2022 г. и от 06.07.2023 г. за извършеното прехвърляне на вземания (цесия) от кредитодателя чрез ищеца, адресирано до ответникадлъжник, с което длъжникът се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането му по процесния договор и му се отправя покана за погасяване на вземанията, посочени в писмото /л. 37 и л. 38 от делото/. По делото е представено е известие за доставяне на уведомителните писма /л. 39 от делото/, като обаче в него липсват данни за дата на получаване, както и за лице, което го е получило, съответно липсва и положен подпис на получилия го.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 4465/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която в преклузивния едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предявеният от ищеца е иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери, както и извършената цесия и уведомяването на ответницата за нея, включително наличието на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост и връчване на уведомление за това на ответника. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:

От горепосочения приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност, Договор за потребителски паричен кредит CARU-***, сключен на *** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България – кредитодател и ответника Г. Д. – кредитополучател, по категоричен начин се установява възникването между страните на 3 облигационно отношение, което ги обвързва. По силата на договора на кредитополучателяответник е предоставен кредит в размер на 10 000 лв. и застрахователна премия в размер на 3351,60 лв. Страните са уговорили годишен процент на разходите (ГПР) 18,20 % и годишен лихвен процент (ГЛП) - 15,95 %.

Първоначално страните са се договорили кредитът да бъде върнат на 84 на брой месечни погасителни вноски, с падеж на последната вноска – 15.02.2027 г., видно от представения по делото погасителен план към договора за кредит. По силата на сключено на 14.05.2020 г. и неоспорено споразумение между страните, се изменя дължимата сума от 20035,68 лв. на 20432,42 лв., както и се удължава срока на кредита и се уговаря падеж на последната погасителна вноска на 15.05.2027 г. Неоспорено е твърдението на ищеца, че заетата на ответника сума в размер от 10 000 лева, е усвоена изцяло.

С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК предсрочната изискуемост представлява изменение на договора в частта за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като той се преобразува от срочен в безсрочен и е обусловена от наличието на две кумулативни предпоставки - обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд. Не е оспорено от ответника твърдението на ищеца, че вземанията по кредита са обявени за предсрочни изискуеми чрез връчване на уведомление, поради което съдът приема, че вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми преди подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. Дори и да не са обявени към този момент, това е осъществено с връчването на препис от исковата молба, което обстоятелство съдът съобразява по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното по делото пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД 4 представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.