Решение № 6015 от 07.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6015 гр. С., 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20211110145187 по описа за 2021 година

Предмет на делото са обективно евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът [фирма] твърди, че на 26.08.2020 г. получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., според която следвало да плати 819,36 лева, от които: 200 лева – присъдени разноски, 400 лева – разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, 3 лева – банков комисион за превод на авансовите такси, 216,60 лева – такси по ТТРЗЧСИ, включващи: 24 лева – такса за връчване на покана за доброволно изпълнение по т. 1, 6 лева - такса по т. 3 за удостоверение, по т. 9 – 18 лева за налагане на запор, по т. 5 – 72 лева за три броя съобщения за прекратяване на изпълнителния процес, по т. 26 – 72,36 лева – пропорционална такса. С молба от 27.08.2020 г. длъжникът представил платежно нареждане от 27.08.2020 г. за пълния размер на сумата по поканата – 819,36 лева, но същевременно направил възражение за част от разноските, а именно: за адвокатския хонорар над 200 лева, за 3 лева – банков комисион, за 72 лева – такси по т.

5 за три боря съобщения за прекратяване на делото и за такса по т. 26 за горницата над 24 лева. Със съобщение № 1204/ 28.08.2020 г., получено на 01.09.2020 г. от ищеца , ЧСИ Л.М. го уведомил, че присъединява държавата за публични вземания в размер на 10 616 лева въз основа на удостоверение от 21.08.2020 г., издадено от ТД на НАП. С молба от 02.09.2020 г. [фирма] представило доказателства, че публичните задължения са платени на 21.08.2020 г., тоест преди държавата да бъде присъединена като взискател. На 15.09.2020 г. било издадено постановление, с което ЧСИ Л.М. оставил без уважение възражението на длъжника от 27.08.2020 г. и приложил две сметки - № [№]/ 15.09.2020 г. и № [№]/ 15.09.2020 г. за 48 лева и за 1034,35 лева – такси за връчване на съобщения и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху публичните вземания.

Според ищцовото дружество тези такси са недължими към съдебния изпълнител, тъй като публичните вземания били погасени преди присъединяването на държавата като взискател и без органът по изпълнение да е извършил каквито и да е действия по събирането им. Със следващо съобщение от 16.09.2020 г. ЧСИ Л.М. уведомил [фирма], 1 че отново е изискал удостоверение по чл. 191 ДОПК и присъединил държавата за сума в размер на 45 222,41 лева въз основа на удостоверение от 14.09.2020 г., получено по изпълнителното дело на 15.09.2020 г. Към същото била приложена нова сметка № [№]/ 16.09.2020 г. за такси в размер на 3562,01 лева. С молба от 18.09.2020 г. длъжникът уведомил съдебния изпълнител, че на 15.09.2020 г., преди удостоверението да бъде получено и преди държавата да бъде присъединена като взискател за сумата 45 222,41 лева, същата била платена. С тази молба било приложено удостоверение, издадено от НАП от 17.09.2020 г., според което [фирма] нямало публични задължения. В исковата молба се сочи, че с жалба № 1170/ 18.09.2020 г. било обжалвано постановлението за разноски от 15.09.2020 г., за която била платена държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 25 лева. Със съобщение от 28.09.2020 г. съдебният изпълнител го уведомил, че дължи 48 лева за администриране на жалбата. С постановление от 28.09.2020 г. била оставена без уважение молбата на длъжника от 18.09.2020 г., към което била приложена нова сметка № [№]/ 28.09.2020 г. за 24 лева – такси. С посоченото постановление били приети за събиране следните разноски: 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г., 1028,35 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г., 3562,01 лева – такса по т. 26 съгласно сметка № [№]/ 16.09.2020 г. и 48 лева – такса по т. 5 по сметка № [№]/ 28.09.2020 г. Постановлението било обжалвано от [фирма] с жалба от 02.10.2020 г., за която била платена държавна такса от 25 лева по сметка на Софийски градски съд. С платежно нареждане от 20.05.2021 г. облужващата ищеца банка превела на съдебния изпълнител сумата 4658,50 лева – такси по т. 26 и по т. 5 от ТТРЗЧСИ . С решение от 28.07.2021 г. по гр.д. № 11632/ 2020 г., по описа на Софийски градски съд, приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски били намалени, както следва: адвокатският хонорар за изпълнителното производство до 200 лева, таксите по т. 5 от ТТЗЧСИ до сумата 48 лева, а таксата по т. 26 – до сумата 52 лева, като жалбата от 02.10.2020 г. срещу постановлението от 28.09.2020 г. била оставена без уважение. Според ищцовото дружество ответникът му е причинил имуществени вреди като незаконосъобразно е начислил и събрал сумите, както следва: 3 лева – банкова комисионна, която според него е неправомерно събрана, тъй като не е включена в изпълнителния лист, въз основа на който било образувано изпълнителното дело; 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г., тъй като била начислена за връчване на съобщения по повод незаконосъобразни действия на съдебния изпълнил – приемане за събиране на вече погасени публични задължения; 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 28.09.2020 г., тъй като била начислена за връчване на съобщения по повод незаконосъобразни действия на съдебния изпълнил; 1028,35 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г. за събиране на публични задължения в размер на 10 616 лева, която била недължима поради това, че задълженията били погасени чрез плащане преди ответникът да ги присъедини и да начисли таксите за събирането им; 3562,01 лева – такси по сметка № [№]/ 16.09.2020 г. за събиране на публични вземания в размер на 45 222,41 лева, които такси били недължими, тъй като публичните задължения били заплатени преди присъединяване на държавата като взискател по изпълнителното дело; 25 лева – държавна такса, платена в полза на Софийски градски съд по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител, и 25 лева – държавна такса, платена в полза на Софийски градски съд по жалба от 02.10.2020 г. срещу постановление за разноски на съдебния изпълните. С оглед на тези съображения [фирма] моли да бъде постановено решение, с което Л. ЕВГ. М., действащ като частен съдебен изпълнител с рег. № [№] на КЧСИ, да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер 4739,36 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Според ищеца сумите 25 лева – такси за 2 обжалване, платени по сметка на Софийски градски съд, представляват имуществена вреда за него доколкото единствената причина за подаване на жалбите и за реализирането им са незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. При условията на евентуалност, ако не бъде установено, че поведението на ЧСИ Л.М. е противоправно или че събраната сума представлява вреда, [фирма] заявява, че сумата в общ размер 4686,36 лева, включваща 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г., 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 28.09.2020 г.;

1028,35 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г. и 3562,01 лева – такса по сметка № [№]/ 16.09.2020 г., е събрана от ЧСИ Л.М. без основание за това, тъй като не е имал право да начислява изброените такси, с оглед на което моли последният да бъде осъден да му я върне, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът Л. ЕВГ. М., действащ като частен съдебен изпълнител с рег. № [№] на КЧСИ, оспорва предявените искове. Твърди, че всички такси са събрани правомерно при изпълнение на дейността му. Поддържа, че е действал съгласно нормата на чл.

433, ал. 2 ГПК, според която изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Сочи, че НАП е издала 2 бр. удостоверения за наличие на публични задължения, поради което законосъобразно е присъединил държавата като взискател по изпълнителното дело и законосъобразно е начислил таксите по т. 26 ТТРЗЧИ, както и тези за изпращане на съобщения до страните в изпълнителното производство – 2 пъти по 48 лева. Ответникът излага съображения, че таксите в размер на 25 лева за двете жалби, подадени до Софийски градски съд, са дължими от [фирма], тъй като разноски за жалби принципно се дължат от страните в изпълнителното производство и не се възлагат в тежест на съдебния изпълнител. Освен това поддържа, че тъй като не са налице незаконосъобразни действия, извършени от него, не дължи заплащането на тези разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Към настоящото дело е приложен препис от изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М. с рег. № [№], от който е видно, че делото е образувано по молба на [фирма] от 18.08.2020 г. срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], като правоприемник на [фирма], ЕИК [ЕИК] въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2019 г., издаден по гр.д. № 871/ 2018 г., по описа на Районен съд – Монтана, в полза на КР. ИГН. Б. срещу [фирма], ЕИК [ЕИК] за сумата 200 лева – адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, договор за цесия, сключен на 13.01.2020 г. между КР. ИГН. Б. и [фирма], и уведомление за прехвърлянето на вземането до длъжника. С молбата взискателят е поискал да бъде събрана цялата сума по изпълнителния лист, заедно със сторените в изпълнителния процес разноски, включително 3 лева за платена банкова такса, както и 400 лева – адвокатско възнаграждение. Към нея е приложена вносна бележка от 18.08.2020 г., от което е видно, че за образуването на изпълнителния процес е наредена сумата 75 лева, от които 72 лева - по банковата сметка на съдебния изпълнител, а остатъкът от 3 лева представлява такса за финансовата операция.

С поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 1125/ 20.08.2020 г. ЧСИ Л.М. е уведомил [фирма] за образуваното срещу него изпълнително дело и го е поканил в двуседмичен срок от получаването й да заплати сумите: 200 лева – присъдени разноски, 400 лева – разноски по изпълнителното дело, 3 лева – банков комисион, 216,36 лева - такси по ТТРЗЧСИ, включващи: 24 лева – такса по т. 1 за образуване на изпълнително дело, 6 лева – по т. 3 за удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК, 24 лева – по т. 5 за връчване на ПДИ, 18 лева – по т. 9 за налагане на запор, 72 лева – по т. 5 за 3 три броя съобщения при прекратяване на делото – за връчване на съобщения до страните за издадено постановление за прекратяване на делото и съобщение за вдигане на наложен запор, 72,36 лева – пропорционална такса по т. 26, дължима към 03.09.2020 г. От разписката е видно, че поканата е получена от [фирма] на 26.08.2020 г.

По изпълнителното делото е приложена сметка от 20.08.2020 г., от която се установява, че съдебният изпълнител е начислил за плащане от длъжника сумата 20 лева – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 5 лева – такса по т. 3, 20 лева – такса по т. 5 и 15 лева – такса по т. 9, общо 60 лева без ДДС и 72 лева с ДДС.

Видно от запорно съобщение с изх. № 1126/ 20.08.2020 г. до [фирма], получено на 25.08.2020 г., ЧСИ Л.М. е наложил запор на вземанията на [фирма] по банковите му сметки, открити в тази банка, както и на банковите му касети.

На 21.08.2020 г. съдебният изпълнител е отправил искане до НАП за издаване на документ по чл. 191, ал. 4 ДОПК за [фирма]. Видно от удостоверение с изх. № [№]/ 21.08.2020 г., издадено от ТД на НАП- С., входирано при ЧСИ Л.М. под № 975/ 28.08.2020 г., към момента на издаването му - 21.08.2020 г. [фирма] е имало задължения към държавата в общ размер 10 616 лева.

На 27.08.2020 г. длъжникът е депозирал молба до съдебния изпълнител, с която е възразил срещу приемането на разноски за адвокатски хонорар за горницата над минималния размер от 200 лева, 3 лева – банков комисион, 72 лева – такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ и за горницата над 24 лева – такси по т. 26 ТТЗЧСИ.