Определение № 37749 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37749 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110141009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ ФИРМА - ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ФИРМА, срещу „ ДРУЖЕСТВО, с ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за сумата от 10 000 евро – частична претенция от 20 000 евро, представляваща престирана при отпаднало основание сума във връзка с резервационно споразумение от 22.11.2024 г., както и сумата от 329,29 евро, представляваща мораторна лихва върху сумата от 10 000 евро за периода от 23.11.2024г. до 17.02.2025г.

Ищецът твърди, че между страните имало преддоговорни отношения с цел закупуването на недвижим имот. Поддържа, че било подписано резервационно споразумение за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2024 г., като на ответника била преведена сумата от 20000,00 евро, като бил предоставен срок за подготовката и подписването на предварителен договор. Навежда доводи, че с оглед факта, че за периода 2020-2023 г. ответника е бил в производството по несъстоятелност, която е приключила със споразумение с кредиторите, то последния не можел самостоятелно да изпълни задълженията си по споразумението, за да прехвърли уговорения недвижим имот, поради което съгласно чл. 11 от споразумението преведената сума следвало да бъде възстановена.

Излага съображения, че отношенията между страните били прекратени, поради което сумата заплатена на ответника била платена на отпаднало основание, като последният се бил обогатил неоснователно. Твърди, че с нотариална покана до ответника били прекратени чрез подробни мотиви договорните отношения между страните, като последният бил поканен да възстанови заплатената сума. Сочи, че претендира сумата от 19558,30 лева – като част от вземане в по-голям размер от 20000,00 евро. Инвокира доводи, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължал и сумата от 644,23 лева – мораторна лихва за периода от 23.11.2024 г. до 17.02.2025 г. Поддържа, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил подал възражение, поради което имал правен 1 интерес от предявените искове.

Ищецът допълнително излага твърдения, че на 22.11.2024 г. между страните е сключено Резервационно споразумение за покупко-продажба на пет самостоятелни обекта (магазини и СПА център), намиращи се в сграда на етап строеж. Ищецът е изпълнил задължението си и на 25.11.2024 г. е превел 20 000 евро резервационна такса по сметката на ответника. Продавачът се е задължил да предостави документи за собственост до 30.11.2024 г., но не го е направил в срок. Едва след изрични искания през декември, ответникът е изпратил част от документите на 19.12.2024 г., а удостоверенията за тежести са предоставени със значително закъснение – на 06.01.2025 г. В Споразумението продавачът е декларирал, че върху имотите няма претенции на трети лица. От получените впоследствие документи ищецът е установил, че декларацията е невярна, тъй като всички процесни имоти са ипотекирани.

Поради разкритите рискове (които пречат и на банковото финансиране на купувача), ищецът е поискал включване на допълнителни гаранции в предварителния договор – например вдигане на ипотеките преди плащане и използване на доверителна сметка.

Ответникът е отказал тези условия и на 18.01.2025 г. управителят му е заявил писмено, че не желае да сключва предварителен договор.

На 24.01.2025 г. ищецът се е явил пред нотариус и чрез констативен протокол е обективирал своя обоснован отказ да сключи предварителен договор поради липсата на гаранции от страна на неизправния продавач. Впоследствие е изпратена и нотариална покана за възстановяване на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове. Не оспорва, че между страните е сключено резервационно споразумение за покупко-продажба на пет самостоятелни обекта. Ответникът твърди, че не е преговарял с трети лица и е спазил изискванията на споразумението.

Документите за собственост са предоставени на ищеца още на 15.11.2024 г. (преди подписването на Споразумението) чрез брокера на купувача, а скиците – на 18.11.2024 г.

Заявява, че първоначално избраните три обекта не са имали ипотеки. Впоследствие, през декември, купувачът сам е поискал да ги замени с други три обекта, за които изрично е знаел, че са ипотекирани (факт, посочен още в първия проект на договор от 11.12.2024 г.).

Излага доводи, че ипотеката е стандартна банкова практика при кредитиране на строителство, заличава се при плащане на цената и не представлява "претенция на трето лице", която да прави декларацията по чл. 6 от Споразумението невярна. Твърди, че поисканите от ищеца "допълнителни гаранции" на 17.01.2025 г. всъщност са били опит за радикална промяна на финансовите параметри – ищецът е поискал да не плаща никакъв аванс при предварителния договор и да плати всичко едва след окончателното прехвърляне.

Ответникът счита, че ищецът просто не е успял да осигури нужното си банково финансиране и е използвал ипотеката и старото (прекратено) дело за несъстоятелност като извинение да се оттегли. Излага доводи, че Купувачът („ДРУЖЕСТВО) е нарушил задължението си за сключване на договора без обективна и правно валидна причина. Въз 2 основа на това виновно неизпълнение от страна на купувача, за продавача се е породило субективното право по т. 10 от Резервационното споразумение да задържи платената резервационна такса (20 000 евро) под формата на неустойка за пропуснати ползи и държане на имотите извън пазара. Счита че не е налице отпаднало основание поради вина на продавача.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 10 000 евро – частична претенция от 20 000 евро, представляваща престирана при отпаднало основание сума във връзка с резервационно споразумение от 22.11.2024 г., както и по иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД сумата от 329,29 евро, представляваща мораторна лихва върху сумата от 10 000 евро за периода от 23.11.2024г. до 17.02.2025г.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва наличие; 1) наличието на валидно възникнало облигационно задължение; 2) въз основа на което ищецът е престирал своето задължение съгласно уговорено, 3) виновно неизпълнение на насрещното задължение.

В тежест на ищеца е да установи пълно и главно предпоставките за разваляне на договора, т.е. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение и изправност – изпълнение на своето насрещно задължение за заплащане на сумата от 20 000 евро.

В тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване да установи, че е изпълнил насрещното си задължение по споразумението.

2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между страните е възникнало облигационно правоотношение по резервационно споразумение от 22.11.2024 г., въз основа на което ищецът е преситрал на ответника сумата от 20 000 евро.

Съдът обявява на страните, че му е служебно известен факта, че Решение № 21568/26.11.2025 г. по гр.д. № 32050/25 г. по описа на СРС, 156 състав, е разгледан иск между същите страни на същото правно основание.

Съгласно правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Целта на е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание 3 сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Тоест, разпоредбата по своята правна същност е антиципиран отвод за сила на пресъдено нещо така Решение № 119 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването или най-късно в първото ОСЗ да изложи факти, обуславящи правния интерес от настоящия иск, като се вземе предвид, че между същите страни и на същото основание е постановено решение по идентично искане.

При неизпълнение исковата молба ще бъде върната като недопустима.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5