Решение № 8 от 13.04.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

РЕШЕНИЕ

№8 гр. гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира П. Костова

Членове:

Красимира Хр. Райчева

Магдалена Ат. Лазарова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Ем. Анг. Ст. като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211010600418 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 16.01.2019 г. по нохд № 1901/19 г. по описа на СНС, 12 състав, с която:

1. С. Г. С. , ЕГН **********, роден на **.**.****г. в гр.К., българин, български гражданин, основно образование, осъждан, неженен, работи на частно строителството, адрес: гр. Ш., ул. „С.“ №** е признат за ВИНОВЕНв това че: в

В периода от 20.02.2017г. до 22.02.2017г. в гр. Д. и гр. В., заедно с Д. Д. Г., с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Д. В. М. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му, като с това причинил на Д. В. М. имотна вреда в размер на 7 871,70 лв. /седем хиляди осемстотин и седемдесет и един лева и седемдесет стотинки/ и деянието е извършено от две лица, както следва:

На 20.02.2017г. в гр. Д., в магазин „Т.“, находящ се в гр. Д. на ул.„О. п.“ № ** заедно с Д.

Д. Г., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име мобилен апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;

На 20.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т.“ №****, находящ се в гр. В., ул. „А. С.“ № *, Г.

1

МОЛ В., етаж *, заедно с Д. Д. Г., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име мобилен апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;

На 21.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т.“ № ****, находящ се в гр. В., ул. „А. С.“ № *, Г.

МОЛ В., етаж *, заедно с Д. Д. Г., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име мобилен апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;

На 22.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т. Х.“, находящ се в гр. В., ул. „А. С.“ № *, заедно с Д. Д. Г., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име телевизор „Samsung UE55KU6472U“ на стойност 1445,90лв.;

На 22.02.2017г. в гр. В., в магазин „З.“, находящ се в гр. В., бул. „Ц. О.“ № ****, заедно с Д. Д. Г., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име телевизор „Samsung UE55KU6472U“ на стойност 1766,05 лв., поради което и на основание чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 вр. чл.54 НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/.

С. е признат за НЕВИНОВЕН в това да е извършил горното деяние при условията на продължавано престъпление - с пет деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл и с правна квалификация по чл.26 ал.1 НК.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а“ ЗИНЗС е ПОСТАНОВЕНО ИЗТЪРПЯВАНЕ на наложеното наказание от ПЕТ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

2. Д. Д. Г. , ЕГН **********, роден на **.**.****г. в гр.В., българин, български гражданин, начално образование, осъждан, женен, работи в строителството в собствена фирма „А. М. К.“ ****, адрес: гр. Ш., ул. „С.“ №**, е признат за ВИНОВЕН в това че:

В периода от 20.02.2017г. до 22.02.2017г. в гр. Д. и гр. В., заедно със С. Г. С., с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Д. В. М. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му, като с това причинил на Д. В. М. имотна вреда в размер на 7 871,70 лв. /седем хиляди осемстотин и седемдесет и един лева и седемдесет стотинки/ и деянието е извършено от две лица, както следва:

На 20.02.2017г. в гр. Д., в магазин „Т.“, находящ се в гр. Д. на ул.„О. п.“ № ** заедно със С. Г. С., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име 1бр. мобилен апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;

На 20.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т.“ №****, находящ се в гр. В., ул. „А. С.“ № *, Г.

2

МОЛ В., етаж *, заедно със С. Г. С., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име 1 бр. мобилен апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;

На 21.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т.“ №****, находящ се в гр. В. ул. „А. С.“ № *, Г.

МОЛ В., етаж *, заедно със С. Г. С., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име 1 бр. мобилен апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;

На 22.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т. Х., находящ се в гр. В., ул. „А. С.“ № *, заедно със С. Г. С., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име телевизор „Samsung UE55KU6472U“ на стойност 1445,90 лв.;

На 22.02.2017г. в гр. В., в магазин „З.“, находящ се в гр. В., бул. „Ц. О.“ № **** заедно със С.Г. С. , принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име телевизор „Samsung UE55KU6472U“ на стойност 1766,05 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив /след като бил осъден с Присъда №14/11.07.2013г. на Районен съд -Каварна по нохд № 55/2013г. по описа на същия съд, влязла в сила на 18.10.2013г., на една година „Лишаване от свобода“ и наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК/, поради което и на основание чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 ал.3 т.7 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ вр. чл.54 НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 7 /СЕДЕМ/ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 7500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, Същият е признат за НЕВИНОВЕН в това да е извършил горното деяние при условията на продължавано престъпление - с пет деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което и на основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл и с правна квалификация по чл.26 ал.1 НК.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ и „б“ ЗИНЗС е ПОСТАНОВЕНО изтърпяване на наложеното наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски - в размер на 268,06 лв. /двеста шестдесет и осем лева и шест стотинки/ по сметка на ОДМВР - Варна и 188,10 лв. /сто осемдесет и осем лева и десет стотинки/ по сметка на СНС, за всеки от тях.

Срещу присъдата в законоустановения срок за обжалване са постъпили въззивна жалба от защитника на подсъдимия С. Г. С. и въззивна жалба от подсъдимия Д. Д. Г., както и писмени допълнения към тях.

В жалбата на защитника на подс.С. се правят оплаквания за необоснованост и неправилност на присъдата, за постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и за явна несправедливост на наложените наказания. Излагат се съображения за необоснованост на фактическите констатации за отправени от подсъдимия заплахи към свид.М. и за негова връзка с инкриминираните вещи, за каквато не се съдържат данни в показанията на свидетелите В.Р., И. – В. Р. и други последващи приобритатели на 3 същите. Установеното от техническата експертиза местонахождение на С., който е редовен клиент в магазините, според защитата е „напълно нормално явление“, същият не е принуждавал Д.М. да извършва нещо противно на волята му, като приетите от съда факти не съответстват на събраните доказателства. Релевират се възражения за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна; за допуснато нарушение на материалния закон – съдът „приема, че липсва извършено продължавано престъпление по чл.26 ал.1 НК, но след като приема, че С. е виновен за пет отделни обвинения като време и място на извършване“ е следвало да го признае за виновен за всяко едно деяние поотделно, тъй като „те са в съотношение на съвкупност по смисъла на чл.23 НК“ и да определи наказание за всяко от тях. Защитникът се позовава на допуснати от СНС съществени процесуални нарушения – на изискванията по чл.305 ал.3 НПК, необсъждане в мотивите към присъдата на налични противоречия в доказателствените материали, необосноваване на фактическите действия на всеки един от подсъдимите поотделно, неспазване на задълженията по чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 НПК; необсъждане в задълбоченост на възраженията и доводите на защитата; недопускане до разпит на поискан от защитата свидетел за събиране на данни за личността на подсъдимия и приобщаване, чрез прочитане в съдебно заседание на показания на свидетели от досъдебното производство, дадени пред некомпетентен орган. Наложеното наказание се преценява за прекомерно тежко, несъобразено с тежкото семейно положение, трудовата ангажираност, добрите характеристични данни на подсъдимия, както и допълнителните му ангажименти по полагане на грижи за брат инвалид и малолетни деца, ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца. В заключение се моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подс.С., алтернативно за намаляване размера на наложените наказания респ. за отмяна на наложеното наказание глоба.

В допълнителните писмени съображения се изразява несъгласие с извода на СНС, че Д.М. е нямал възможност да изразява свободно волята си само и единствено поради изречените думи от подс.С., които не представляват заплаха. Възразява се, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, според което пострадалият може да избира поведението си, да решава кога има полза от нещо и как да постъпи, поради което не може да се приеме еднозначен извод за достоверност на показанията му в цялост, като в нарушение на процесуалните правила съдът е омаловажил експертните изводи, определящи пострадалия като себезащитна личност. Наред с това се твърди, че са неглижирани оправдателни гласни доказателства и се изразява мнение за недоказаност на обвинението. Преповтарят се доводите, изложени във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, както и заявените с нея искания. Прави се и доказателствено искане за допускане до разпит при довеждане на свидетел за събиране на характеристични данни за личността на подсъдимия, за неговото семейно положение и здравословното състояние на членовете на неговото семейство, с оглед индивидуализацията на наказанието.

В жалбата на подс.Д. Д. Г. се излагат съображения за неправилност на присъдата, за липса на безспорни доказателства за вината му. Моли се за нейната отмяна и постановяване 4 на нова, оправдателна такава, алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав респ. за намаляване размера на наложените наказания и потвърждаване на присъдата в оправдателната част.

В депозираните чрез защитника му допълнителни писмени съображения се възразява, че СНС не е отчел вътрешната противоречивост на показанията на свид.Д.М., дадени в съдебно заседание и не е преценил тяхната достоверност на фона на заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза; не е установено подс. Г. да е получил някоя от вещите, предмет на обвинението, и да е извлякъл имотна облага; не е безспорно доказано, че заплахите са отправени от него, както и наличието на общност на умисъла между двамата подсъдими, с оглед квалифициращия елемент „деянието да е извършено от две лица“. Възразява се, че изводът на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза е направен във вероятна форма относно присъствието на подс.Г. до пострадалия на една от инкриминираните дати и не обосновава участието му в престъплението. Сочи се, че разпитите на част от свидетелите са проведени в нарушения на чл.411в ал.2 НПК, като СНС е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на тези съществени процесуални нарушения. Според защитата, отсъствието на доказателства деянията на 21.02.2017г. и на 22.02.2017г. да са извършени след заплаха, е налагало оправдаване на подсъдимия за тези дати, поради несъставомерност по чл.214 НК. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата в осъдителната част и постановяване на изцяло оправдателна присъда, алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав, предвид допуснатите съществени процесуални нарушения респ. за прилагане на разпоредбата на чл.55 НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – трудова ангажираност, добри характеристични данни, изрядно процесуално поведение, непълнолетни деца, както и за съобразяване на глобата с имущественото състояние на подсъдимия.