Решение № 369 от 12.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Шумен, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630103474 по описа за 2025 година

Предявен иск, с правно основание чл. 22 от ЗПК.

Искова молба, от пълномощник на В. Г. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : 207024290 със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, без посочено правно основание и цена от 4152 лева.

Ищецът сочи, че между страните били сключени договор за потребителски кредит № 202404171037530102/17.04.2024г., за сумата от 2800 лева. Договорена била възнаградителна лихва, от 41,10%, платима на 24 вноски с конкретно определени падежи, заедно с главница и неустойка за непредставяне на обезпечение в 2 дневен срок, при ГПР от 49,80%. Считайки, че договора за кредит е недействителен, евентуално уговорките за неустойка е нищожна, иска да се прогласи недействителността на договора и осъди ответника да заплати разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Признава част от твърдените факти – сключване на процесния договор. Счита договора и клаузата действителни, иска отхвърляне на иска, и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители. В писмени молби вземат становище по същество, 1 поддържайки заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 17.04.2024г. страните сключили договор за потребителски кредит № 202404171037530102, за сумата от 2800 лева. Уговорено било връщането , за срок от 24 месеца, на вноски, с падеж на конкретно определени дати, включващи главница и лихва. Уговорената лихва била в размер на 3,43% месечно, при ГПР от 49,80%, и обща дължима сума по кредита от 4152 лева/главница и договорна лихва/. Договора предвижда задължение за заемополучателят /чл. 4, ал. 3/, до края на следващия ден, след сключване на договора, да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В случай, че заемателят не изпълни задължението си да представи обезпечения, договора предвижда неустойка в размер на 4800 лева /чл. 6, ал. 1/. Не се спори, че сумата, от 4800 лева, не е включена, като разход, при изчисляване ГПР, по договора и сключването му. Представения погасителен план няма съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК – липсват последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Плана съдържа само общ сбор на вноската главница+лихва, без посочване размера на неустойката, както и без посочване, при всяка вноска, каква главница, лихва и неустойка се погасяват и каква част от тях остават дължими.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 22 от ЗПК : за уважаването му е нужно да се установи, че в процесния договор за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Ищецът акцентира върху разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаеща ГПР.

Договора съдържа запис за размер на ГПР, по-нисък от посочения в чл. 19, ал.

4 от ЗПК, което изключва нищожност на клаузата за уговарянето му.

Обективното право, не съдържа разпоредби, забраняващи уговаряне на неустойка, при неизпълнение на задължения по договор за паричен заем, които не са от съществените му елементи. Както по договор за потребителски кредит, така и по всеки договор за заем е възможно страните да са постигнали съгласие за пораждане на задължения, различни от основните – да предаде в собственост, съответно да върне пари или други заместими вещи, като няма пречка тези задължения да се обезпечат, съответно вредите от неизпълнението им обезщетят с уговаряне на неустойка, размера на която няма място в ГПР, 2 както според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, така и според Директива 2008/48/ЕО на европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити.

Твърдяното заобикаляне на закона свързано с уговорката за неустойка и ГПР, не само не е налице, но и да бе, не води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК, а до нищожност на уговорката/чл. 21, ал. 1 ЗПК/, за неустойка, не на тази за ГПР. При него/заобикалянето/, страните обикновено целят един неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на една или повече сделки/включване в договор на една или повече уговорки , които формално не нарушават закона. Подобна скрита воля на страните от процесната уговорка за неустойка, по делото не се установява. Само разликата в ГПР, посочен в договора и по високия му размер, ако изчисляването му включва уговорената неустойка не означава, че чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, особено при наличието на тази от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.

При това, не е налице соченото от ищеца несъответствие, но е налично едно от останалите изброени в разпоредбата/чл. 22/, което налага уважаване на предявения иск – чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Уговорките от чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6, ал. 1, на договора за потребителски кредит, касаещи неустойка дължима при неизпълнение на задължение за представяне на гаранция/обезпечение, в еднодневен срок, са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то най-често се свързва с принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на престациите. Уговорената неустойка за задължение трудно изпълнимо особено в краткия посочен срок, по отделно и особено в съвкупност, само поради размера си, без необходимост от коментар за невъзможността да се изпълни задължението в записания срок, е в противоречие и с двата принципа, налагайки заплащане неустойка за необезпечено ползване на чужди средства надхвърлящо ползваната сума /4800 лева неустойка и 2800 лева заем/. Действително съществува свобода на договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на 3 облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговорената неустойка/чл. 9 ЗЗД/.

Уговорките от чл. 6 и 4 от договора, могат да обосноват и твърдяната, в обстоятелствената част на исковата молба, нищожност по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, представлявайки неравноправна клауза, по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗПК, но това е безпредметно, с оглед приетото, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а и искове с тези основания не са предявявани.

По отношение и на двете основания за нищожност на уговорката за неустойка /накърняване добрите нрави и неравноправност/, макар и да се установяват от самия договор, съгласно мотивите към ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по ТД № 1/2020 г., ОСГТК/чиито разрешения са приложими по искове за парични вземания, какъвто настоящият не е/, не водят до недействителност на договора за потребителски кредит, по смисъла на чл. 22 от ЗПК/заявеното основание/, а до приложение на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

При посочения изход на спора ответникът следва да заплати на ищцата 109,46 евро разноски в производството – държавна такса, а на адв. Д. Гърков от АК – Ловеч сумата от 365,57 евро адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗА.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 22 от ЗПК, че договор за паричен заем № 202404171037530102/17.04.2024г., между В. Г. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – *** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК :

207024290 със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, е недействителен.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : 207024290 със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, да заплати на В.

Г. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, сумата от 109,46 евро разноски в производството.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : 207024290 със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, да заплати на 4 адв. Д. Гърков от АК – Ловеч, с адрес ***, сумата от 365,57 евро адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5