Решение № 970 от 01.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. гр. Хасково, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640100567 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от К. В. А. чрез процесуален представител-адвокат П.П. срещу „Вива Кредит“ АД.

Ищецът е предявил следните искове: с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 9, 10, вр. чл. 19, ал.

1, т. 20 ЗПК, чл. 26, ал.1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за паричен заем Standard 14 № ********** г.; с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 10,65 лв., представляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва по договор за паричен заем Standard 14 № ********** г.; с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 14,79 лв., представляваща платена без основание сума за неустойка по договора за паричен заем № ********** г.; с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 42,56 лв., представляваща платена без основание сума за такса за експресно разглеждане по договор за паричен заем Standard 14 № ********** г.

Ищецът твърди да е страна по Договор за паричен заем № *********, сключен на ********* г. с „Вива Кредит“ ООД, чийто правоприемник е „Вива Кредит” АД, на основание на който, ищецът да е получил сумата от 200 лева, която следвало да бъде върната на 7 двуседмични вноски. Съгласно договора следвало да заплати лихва по чл. 2, т. 5 в размер на 55,15 лв., неустойка по чл.

4, ал. 2 в размер на 28,42 лева и такса за експресно разглеждане на 1 документите по чл. 1, ал. 3 в размер на 42,56 лв., като по този начин общото задължение по договора ставaло в размер на 326,13 лева. Сочи изцяло да е усвоил кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК да не дължи изпълнение на вземанията за договорна лихва, неустойка и такса за експресно разглеждане, тъй като те намирали своето основание в нищожната кредитна сделка. Развива съображения договорът за кредит да е нищожен поради следните обстоятелства: изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - договорната лихва, която да не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност; кредиторът да не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва; да не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя; договорът за потребителски кредит да не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не бил включен размерът на лихвения процент на ден и да не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК; договорът да е нищожен и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, разписаният в договорът ГПР да е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на неустойка и експресно разглеждане на документите договорна лихва. Твърди поради недействителност на процесната сделка да дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но да не дължи лихва и други разходи по заема. Развива съображения клаузата за възнаградителна лихва да е нищожна на три основания — с договорения лихвен процент в размер на 40.32% се нарушавали добрите нрави; нарушавали се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. Твърди посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40.32% да не отговарял на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като предвидените в него неустойка и такса за експресно разглеждане на документите представлявали добавък към договорната лихва — скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, кредиторът да не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. С договорния лихвен процент в размер на 40.32%, към който се кумулирали вземанията за неустойка и такса за експресно разглеждане на документите, представляващи скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатявал, се нарушавали правилата на чл. 11, ал. 2, т. 9 ЗПК, понеже кредиторът не изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните. Чрез 2 предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение да се осигурявала допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорната възнаградителна лихва, като така било нарушено законовото изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му да създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че същото изцяло се възпрепятствало. Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение да е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Предвидената неустойка да е излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била прекомерна спрямо представената в заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на същинското договорно задължение и по никакъв начин да не кореспондирала с последици от неизпълнението. Неустойката да е загубила и обезпечителната си функция. Поради това, че неустойката била скрита лихва, кредиторът да не е изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал съдържанието на договора действително приложените в правоотношението договорна лихва. Клаузата за възнаградителна лихва да е неравноправно по смисъла на чл. 143 ЗЗП и да не е породила валидни правни последици на основание чл. 146 ал. 1 ЗЗП. Договорът за потребителски кредит да е нормативно уреден като възмезден - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и липсата на задължителния реквизит от съдържанието му, а именно - непораждането на валидно задължение за заплащане на цена на кредитния ресурс да имало за юридическа последица недействителност на заемното правоотношение.

Твърди да не са изпълнени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК, който регламентира, че кредиторът следва да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент; ГПР да е умишлено занижен и подвеждащ (обявен е 49.33%, при действителен над 500%); таксата за експресно разглеждане да е нищожна и прикрива част от възнаграждението; изплатената от ищцата сума е в по-голям размер от действителното задължение – 326,13 лв. срещу получени 200,00 лв. Иска прогласяване недействителността на договора и възстановяване на недължимо платеното възнаграждение за възнаградителна лихва, неустойка и такса. В хода на производството по делото, по реда на чл. 214 ГПК е извършил изменение размера на иска за възнаградителна лихва от 55,15 лв. на 10,65 лв., както и на иска за неустойка от 28,42 лв. на 14,79 лв. Претендира разноски.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове, като поддържа тезата за действителност на договора, наличие на съгласие между страните, добросъвестност на заемодателя и валидност на всички клаузи. Оспорва 3 твърденията за противоречие с добрите нрави, неравноправност и прикриване на реалния ГПР. Развива съображения, че изискването в чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК за посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, е неприложимо в настоящия случай, доколкото същото е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържал и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; че чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисквал да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР; няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото размерът не надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Развива съпбражения, че размерът на възнаградителната лихва не противоречи на доброите нрави. Оспорва таксата за експресно разглеждане на документи да е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Посочената такса била дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не можела да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Сочи, че услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Алтернативно сочи, че невключването на таксата в ГПР, не би могла да обуслови нищожност на целия договор по реда на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди договорът да не е сключен при ОУ, а при индивидуално уговорени условия. По разноските на ищеца развива съображения, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА - за предоставена безвъзмездна правна помощ на материално затруднено лице. Сочи, че ищецът през сравнително кратък период от време е предявил множество искови претенции срещу ответното дружество и други кредитни институции за нищожност на договори за кредит и/ или клаузи по тях, по които се иска заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ като счита, че исковите претенции са предявени в нарушение на предвидения в чл.3 от ГПК принцип за добросъвестно упражняване на права. от страната и процесуалния представител на процесуални действия по раздробяване на исковите претенции. Сочи, че възнаграждението на процесуалния представител следва да е без ДДС. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По делото са приети писмени доказателства и изслушано заключение 4 на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото е прието за безспорно установено между страните, че между ищеца К. В. А. и ответника „Вива Кредит“ АД – правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, е сключен Договор за паричен заем № *********, сключен на ********* г. и ответникът е предоставил договорената заемна сума на ищеца.

От Договора за паричен заем се установява, че договорената за предоставяне заемна сума е в размер на 200 лв., която се предоставя за срок от 14 седмици, при погасяване на 7 вноски със следните дати на плащане:

04.03.2020г., 18.03.2020г., 01.04.2020г., 15.04.2020г., 29.04.2020г., 13.05.2020г., 27.05.2020г., при фиксиран ГЛП 40.32%, ГПР 49.33%. (чл. 2, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 8 от Договора). Посочено е, че размерът на погасителната вноска е 36.45 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане (чл. 2, ал. 1, т. 1 от Договора), а общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 255.15 лв. като същият е сбор от общият размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочени допускания в т. 8.

Разпечатката съдържа 18 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d005a821-9581-4c28-bb68-36531380a49c