Решение № 10355 от 16.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10355 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20211110163110 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на И. Д. Д. срещу С. Б. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за сумите от общо 16889лв., във връзка с неизпълнение на задължения на ответника да върне дадени му в заем суми по десет договора за заем, по които се претендира заплащането на главница за предоставената в заем сума, а именно: сума в размер на 450 лв. по договор от 10.01.2017 г., сума в размер на 550 лв. по договор от 12.01.2017 г., сума в размер на 500 лв. по договор от 10.02.2017 г., сума в размер на 150 лв. по договор от 17.02.2017 г., сума в размер на 350 лв. по договор от 02.03.2017 г., сума в размер на 330 лв. по договор от 11.03.2017 г., сума в размер на 470 лв. по договор от 28.04.2017 г., сума в размер 2100 лв. по договор от 10.05.2017 г., сума в размер на 2200 лв. по договор от 19.06.2017 г. и сума в размер на 5000 евро, с левова равностойност от 9789 лв., по договор от 03.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане; искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в общ размер от 947.57лв., от които: сумата от 56,67 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2017 г. до 20.05.2021 г. по договор от 17.02.2017 г., сумата от 124,67 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2017 г. до 20.05.2021 г. по договор от 11.03.2017г., сумата от 793,23 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2017 г. до 20.05.2021 г. по договор от 10.05.2017 г.; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 305.55лв., представляваща неустойка за виновно неизпълнение на задължения за връщане в срок на заемни суми по Договор за заем от 17.02.2017г.; искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за сумата от 8980лв., от които: сумата от 1000 лв., представляваща получена без основание сума, преведена на 19.01.2017 г. чрез банков паричен превод, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва, сумата от 1000 лв., представляваща получена без основание сума, преведена на 03.10.2017 г. чрез банков паричен превод, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва, сумата от 4200 лв., представляваща получена без основание сума, преведена на 01.03.2018 г. чрез банков паричен превод, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със 1 законната лихва, сумата от 2000 лв., представляваща получена без основание сума, преведена на 06.07.2018 г. чрез банков паричен превод, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва, сумата от 400 лв., представляваща получена без основание сума, преведена на 16.08.2017 г. чрез система за плащания „Easy Pay“, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва, сумата от 160 лв., представляваща получена без основание сума, преведена на 14.08.2017 г. чрез система за плащания „Easy Pay“, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва, сумата от 220 лв., представляваща получена без основание сума, преведена на 20.09.2017 г. чрез система за плащания „Easy Pay“, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва.

В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството на заемодател, и ответникът, в качеството на заемател, били сключени десет договора за заем в периода от месец януари 2017г. до месец януари 2019г. По силата на чл. 4 от договорите заемателят се задължил да върне предоставените в заем суми еднократно или на вноски до определена дата, посочена конкретно в осем от договорите. За заемните суми по останалите два договора, в които не е посочен падеж, ищцата изпратила до ответника нотариална покана, връчена на ответника на 13.05.2021 г. чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК. В чл.

12 от договорите страните уговорили задължение за заплащане на неустойка при забава на заемателя за връщане на сумата в размер на 15% от стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден. Ответникът не изпълнил договорните си задължения и не е върнал на ищцата получените в заем парични средства, поради което претендира същите. Прави искане за присъждане на неустойка в размер на 1% от уговорените 15 % от невъзстановената сума за всеки ден забава от общо 1366 дни забава по договор за заем от 17.02.2017 г. Прави и искане за присъждане на сумата в общ размер от 8980 лв., която ответникът е получил чрез парични преводи, без да е налице основание, с които парични средства ответникът се е обогатил.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител, в които оспорва предявените искове, оспорва сумите да са реално предадени, прави възражение за недължимост на претендираните неустойки и оспорва сумата от 8980 лв. да е преведена без основание.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Приети по делото като писмени доказателства са: 1) договор за паричен заем, сключен между страните на 10.01.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предаде в брой сумата в размер на 450 лв. на ответника, с посочване, че предаване на сумата ще бъде извършено в брой, като е уговорен краен срок - 30.08.2017 г.; 2) договор за паричен заем, сключен между страните на 12.01.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предаде в брой сумата в размер на 550 лв. на ответника, която сума щяла да бъде предадена на 12.01.2017 г., а ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017 г.; 3) договор за паричен заем, сключен между страните на 10.02.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предаде в брой сумата в размер на 500 лв. на ответника, която сума щяла да бъде предадена на 10.02.2017 г., а ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017 г.; 4) договор за паричен заем, сключен между страните на 17.02.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предаде сумата в размер на 150 лв. на ответника, която сума щяла да бъде предадена на 17.02.2017 г. чрез система за плащане „Easy Pay”, а ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017 г.; 5) договор за паричен заем, сключен между страните на 02.03.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предаде в брой сумата в размер на 350 лв. на ответника, която сума щяла да бъде предоставена до 02.03.2017 г., а ответникът се задължавал да я върне в срок до 20 дни след 2 получаване на покана. В чл. 12 от същия била уговорена неустойка при забава при връщане на заема в размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден; 6) договор за паричен заем, сключен между страните на 11.03.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предаде сумата в размер на 330 лв. на ответника, която сума щяла да бъде предоставена на 11.03.2017 г. чрез система за плащане „Easy Pay”, а ответникът се задължавал да я върне в срок до 20 дни след получаване на покана; 7) договор за паричен заем, сключен между страните на 28.04.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предаде в брой сумата в размер на 470 лв. на ответника, която сума щяла да бъде предоставена на 28.04.2017 г., а ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017 г.; 8) договор за паричен заем, сключен между страните на 10.05.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предостави сумата в размер на 2 100 лв. на ответника, която сума щяла да бъде предадена на 10.05.2017 г. чрез система за плащане „Easy Pay”, а ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017 г.; 9) договор за паричен заем, сключен между страните на 19.06.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предаде в брой сумата в размер на 2 200 лв. на ответника, която сума щяла да бъде предоставена на 19.06.2017 г., а ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017 г.; и 10) договор за паричен заем, сключен между страните на 03.01.2018 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предаде в брой сумата в размер на 5000 евро на ответника, която сума щяла да бъде предоставена на 03.01.2018 г., а ответникът се задължавал да я върне на 12 вноски по 420 евро в срок до 03.01.2019 г.

Приети са също: 1) разписка на „Изипей“ АД от 17.02.2017 г., от която е видно, че е извършена платежна услуга „изпращане на пари в брой“ с наредител ищцата и получател – ответникът, с основание на превода „ПП“ за сумата от 150лв.; 2) разписка на „Изипей“ АД от 11.03.2017 г., от която е видно, че е извършена платежна услуга „изпращане на пари в брой“ с наредител ищцата и получател – ответникът, с основание на превода „Паричен превод“ за сумата от 330лв.; 3) разписка на „Изипей“ АД от 10.05.2017 г., от която е видно, че е извършена платежна услуга „изпращане на пари в брой“ с наредител ищцата и получател – ответникът, с основание на превода „превод“ за сумата от 2100лв.; 4) разписка от УниКредит Булбанк от 03.01.2018 г., от която е видно, че ищцата е изтеглила сумата в размер на 5000 евро от банкова си сметка; 5) разписка на „Изипей“ АД от 16.08.2017 г., съгласно която е извършена платежна услуга „изпращане на пари в брой“ с наредител ищцата и получател – ответникът, с основание на превода „превод“ за сумата от 400лв; 6) разписка на „Изипей“ АД от 14.08.2017 г., съгласно която е извършена платежна услуга „изпращане на пари в брой“ с наредител ищцата и получател – ответникът, с основание на превода „ПП“ за сумата от 160лв; 7) разписка на „Изипей“ АД от 20.09.2017 г., съгласно която е извършена платежна услуга „изпращане на пари в брой“ с наредител ищцата и получател – ответникът, с основание на превода „Превод“ за сумата от 220лв.

Приети са и следните банкови документи, както следва: 1) платежно нареждане от 03.10.2017 г., видно от което ищцата е наредила кредитен превод на ответника за сумата от 1000 лв. с посочено основание „захранване на сметка“; 2) преводно нареждане от 01.03.2018 г., видно от което ищцата е наредила кредитен превод на ответника за сумата от 4200 лв. с посочено основание „превод“; 3) вносна бележка № ТТ/1901726085 от 19.01.2017 г., с която ищцата е внесла 1000 лв. по банкова сметка на ответника, с основание „захранване на сметка“; 4) платежно нареждане от 06.07.2018 г., видно от което ищцата е наредила кредитен превод на ответника за сумата от 2000 лв.

Съгласно нотариална покана с рег. № 3746/2021, том 1, № 101 по описа на нотариус Дарина Колева Стойкова, рег. № 267 от 07.04.2021 г., е обективирана покана, адресирана до С. Н., с която ищцата го кани в 7-дневен срок от получаването да изпълни задълженията си по описани договори за заем.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 3 съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

По обуславящия главен иск по чл.240 ЗЗД:

С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на облигационно отношение между него и ответника по твърдените договори за заем и предоставяне на сумите по всеки от договорите на ответника в твърдения размер, настъпване изискуемостта на вземанията и размерът на законната лихва.

Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне” нещо. Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума.