Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 33 от 07.03.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 4659/2023
Вид
Присъда № 33
Подписан
07.03.2024
В сила
23.03.2024
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 33/07.03.2024 г. по НОХД № 4659/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас срещу подсъдимия М. Т., гражданин на Е...., роден на ********** г., обвинен за това, че на 16.05.2023 г., около 04.00 ч., в с. В..... обл. Бургас, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „О......”, с peг. № ...., след употреба на наркотични вещества - кокаин, представляващо високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. Приложение № 1 - Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), установено по надлежния ред - със съдебна химикотоксикологична експертиза, peг. № И-7854/29.08.2023 г. на ВМА - София престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да се отложи за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „Глоба” в размер на 1000 лв.

Служебният защитник на подсъдимия счита, че фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, се потвърждава от събраните в хода на производството доказателства. Предлага на подсъдимия да се наложи по-леко наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият заявява, че не се счита за виновен, а в последна си дума моли за справедливо решение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Т. (M..... T....) е ........................... Същият e правоспособен водач и притежава чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство, чийто срок на валидност е до 20.07.2032 г.

На 16.05.2023 г., около 04.00 часа, в с. В..... общ. К......, обл. Бургас, свидетелите Е. Х. и С.на Шопова - служители на 02 РУ - Бургас, спрели за проверка лек автомобил „О......“, peг. № ...., управляван от подс. М. Т.. Последният бил видимо притеснен, поради което проверяващите се усъмнили и поискали съдействие от колегите си от пътна полиция за да изпробват водача за употреба на алкохол и наркотични вещества.

На място пристигнали свидетелите В. П. и М... М..., които тествали подсъдимия за алкохол, но пробата била отрицателна. След това подсъдимият бил тестван, с техническо средство Drager Drug test 5000, за употребата на наркотични вещества, като 1 резултатът бил положителен за кокаин.

Подсъдимият М. Т. бил отведен в УМБАЛ - Бургас, където дал кръв и урина за химичен анализ. Експертизата установила наличие на кокаин в урината на подсъдимия.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: от гласните доказателства - от показанията на свидетелите В.

П. (л. 57 от съдебното производство), Е. Х. (л. 57-гръб-58 от съдебното производство, както и прочетените по реда чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 39 от ДП) и С.на Ш... (л. 58 - гръб от съдебното производство), както и частично от обясненията на подсъдимия (л. 58 - гръб от съдебното производство); от писмените доказателства справка за съдимост, протокол за медицинско изследване (л. 51-52 от ДП), резултат от теста, дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства, ЗППАМ, АУАН (л. 55-58 от ДП), протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, талон за изследване, свидетелство за правоуправление на МПС, АУАН, талон за изследване, протокол за извършване на проверка, заповед от 13.09.2017 г., протокол рег. № 769р-3212, протокол за сервизна проверка (л. 60-71 от ДП), заповед за задържане (л. 73-74 от ДП), протокол за доброволно предаване, разписка (л. 94-95 от ДП); от веществените доказателства - тест касета от техническо средство "Drager Drug Test 5000" (л. 72 от ДП); както и от токсикохимичната експертиза (л. 38-50 от ДП).

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на тримата разпитани полицейски служители - свидетелите В. П., Е. Х. и С.на Ш...., като не констатира противоречия, непоследователност или нелогичност. Съдът не намира причина да се съмнява в изложеното от тези трима свидетели, като не открива признаци на пристрастност или заинтересованост. Свидетелите са преки очевидци на инкриминираното деяние, като свидетелите Е. Х. и С.на Шопова са възприели подсъдимият да управлява лекия автомобил, същият е бил спрян за проверка, бил е нервен, притеснен, превъзбуден и правел опити да ангажира вниманието им с нещо друго. И тримата свидетели установяват, че при направен полеви-тест е била отчетена положителна проба за употреба на наркотични вещества - кокаин, както и че е дал проба за кръв и урина. Изложеното от тези трима свидетели се подкрепя допълнително и от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или техни аналози, талон за медицинско изследване, ЗППАМ, резултат от полеви-теста и протокол за медицинско изследване.

Поради гореописаните причини съдът изцяло се доверява на показанията на тези свидетели и гради правните си изводи на изложеното от тях.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин и частично от обясненията на подсъдимия, признавайки за управлението на автомобила и че действително е бил нервен. Въпросните самопризнания не са изолирани и категорично не са единствен източник на обвинителни доказателства, поради което и няма пречка съдът да ги вземе предвид при изграждане на вътрешното си убеждение.

Въпросните самопризнания напълно кореспондират и с показанието на техническото средство. В останалата част, с която отрича да е употребявал кокаин, обясненията му се явяват защитна позиция, която обаче не намира никаква опора в описаните по-горе доказателствени източници и съдът не им дава вяра.

Съдът кредитира приложеното по делото веществено доказателство, като 2 изготвено и приобщено по съответния ред, поради което го цени изцяло.

Съдът кредитира всички описани по-горе писмени доказателства по делото.

Същите са изготвени по предвидения за това ред и форма, като страните не изложиха никакви доводи против тяхната достоверност. Съдът също не констатира такива пороци, поради което и цени всички писмени доказателства.

В тази връзка съдът цени заключението на вещите лица, като го намира за задълбочено, научно оБ.но и напълно кореспондиращо с останалия кредитиран вече доказателствен материал, поради което и му дава вяра.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място, от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който подсъдимият е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от приложените доказателства, след направената проверка с техническо средство (aнализатор) “Дрегер Дръг Тест 5000” (Dreger Drug Test 5000), безспорно се установява, че подсъдимият е бил употребил наркотично вещество - кокаин, представляващ наркотично вещество по смисъла на чл.

3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, във връзка с Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, и Приложение № 2 - Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, към чл. 3, т. 1 и 2 от НРКРВН.

Употребата на наркотичното вещество се установява по безспорен начин и от токсикохимичната експертиза.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е употребил наркотично вещество кокаин, както и че с 3 действията си същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС и то след като е употребил наркотично вещество.

За съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества по смисъла на от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, без значение от вида, количеството, процентното съдържание на наркотичното вещество, времето на неговата употреба, както и на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на МПС (Решение № 116/08.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о.). Констатираният факт на налично в организма на водача наркотично вещество по време на управление на МПС е достатъчен, за да обоснове правна характеристика на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК (Решение № 10/21.02.2019 г. на БАС по в. н. о. х. д.

№ 268/2018 г.). Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило (Решение № 81/15.05.2018 г. по н.д. 237/2018 г. на ВКС, III н.о.). С оглед горното е ирелевантно дали подсъдимият е имал някакви видими признаци, сочещи, че е под влияние на наркотично вещество или не. Щом безспорно се установява, че той е употребил това вещество и след това е шофирал, то и правилно поведението му е квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от една до три години и „глоба” от петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл.

37, ал. 1, т. 7 от НК, и наказание „лишаване от право”.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете чистото му съдебно минало към датата на деянието. Други смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира. Отегчаващи отговорността обстоятелства също не се установиха.