Решение № 12142 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12142 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110144367 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Ц. К. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника ****** за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ******** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-1851/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № КД-14-22-489/15.08.2011 г. на Началника на СГКК – София, находящ се област София (столица), община Столична, *************, вид собственост: общинска частна, вид територия: урбанизирана, НТП: за друг обществен обект, комплекс, с площ 226 кв.м., стар номер: 836, квартал: 42, парцел II-ТП, и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяването, че ответникът не е собственик на процесния имот, поради нищожност и материална незаконосъобразност на Акт за частна общинска собственост №3035, Регистър 3035/2012 г.

Ищецът твърди, че е наследник на ********** (Х.ва) и ***********, които притежавали по 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот: част от нива в землището на с. Княжево, местността „Чеишето“ с пространство 1879 кв.м., включваща се в новообразувания парцел IV, пл. № 792, кв. 42, по плана на ******** и при съседи: **************, с нотариален акт №16, т. XXII, рег.

№ ** по нотариално дело №4065/1931 г. и при снабдяването му с нотариален акт за собственост по регулация на 523 кв.м. празно място, находящо се в 1

************, кв. 42, парцел IV, местността „********“, съгласно Спогодителен протокол от 20.10.1942 г. по гр. д. №794/1942 г. на Софийски областен съд, II гр.о., описван още като пл. №4 кв. 42, м. ************в, съгласно Заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот №РД-43-141, гр. София, 21.07.2000 г.

Твърди, че процесният имот бил част от посочения имот и впоследствие е бил обособен като отделен имот, както и че със Заповед №419/18.06.1959 г. на МАБ имотът, включително и процесният имот, бил отчужден.

С решение арх. №994/2002, гр. София, 01.07.1981 г. на Софийски градски съд АК, III-г по а.х.дело №764/1998 г. заповедта за отчуждаване е отменена относно 2/3 ид.ч. от 520/775 от УПИ, тъй като не били извършени съответните дейности в отчуждения имот, които са обосновали отчуждаването на основание отмяна на отчуждаване по чл. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, и бил съставен нотариален акт №145, том II рег. №******, дело №318 от 24.08.2004 г.

Твърди се, че в процесния имот не били извършени планираните дейности. Твърди се, че същият бил незаконосъобразно актуван с Акт за частна общинска собственост №3035, Регистър 3035/2012 г., в който като основание била посочена единствено нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗОС, но не и фактическо основание за актуването, което счита, че обуславя незаконосъобразност на целия акт, т.е. оспорва се наличието на правно основание за актуване на имота.

Ищецът твърди, че се е намирал във владение на процесния имот, като е придобил същия въз основа на давностно владение, като е владяла същия в периода от 01.06.1996 г. до настоящия момент, включително давността е текла за времето от 01.06.1996 г. и 31.05.2006 г., както и след влизане в сила на 07.03.2022 г. на Решението на Конституционния съд на Република България, влязло в сила на 07.03.2022 г., а именно: от 08.03.2022 г. и до настоящия момент, повече от 10 години, упражнявал фактическа власт необезпокоявано, с което придобил същия по силата на давностно владение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ******, в който оспорва предявените искове. Релевира възражение за недопустимост на предявените искове срещу ******, тъй като районната администрация не е материалноправно легитимирана страна по делото, доколкото се предявяват искове относно вещни права за собственост, които се упражняват от Общината, като административно териториална единица упражняваща право на собственост съгласно ЗОС, поради което предявеният иск бил недопустим.

Оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищецът е наследник единствено на своята майка *********- сестра на **********, като последната има свои низходящи наследници, поради което не е наследник на Ц. К. И..

Твърди, че ********** и ********* са били собственици на 2/3 ид.ч. от 2 бивш имот пл. № 4, кв. 42, местност *********. Останалите 1/3 ид.ч. от имот с пл. № 4 била собственост на *********.

Със Заповед № 419/08.06.1959г. на Министерството на архитектурата и благоустройстовото по регулационна преписка № 80/1969г. от имот пл. № 4 са отчуждени 1006,00кв.м., 240,00кв.м.- за улична тегоба безвъзмездно, с което са отчуждени общо 1246,00кв.м.

За отчуждения имот пл. № 4 е съставен Акт за държавна собственост № 7200/1970г. По този план за имот пл. № 4 са отредени два парцела: парцел VI4 за ******, като парцели VI-4 и VII-4 са отчуждени с последващи регулационни планове и собствениците били обезщетени.

Твърди, че процесният поземлен имот с идентификатор ********, с площ 226 кв.м. попада в УПИ II-тп, е отреден за трафопост и е актуван с Акт за частна общинска собственост № 3035/2012г.

С решение от 31.07.2001 г., по адм. дело № 764/1998г., СГС е отхвърлил жалбата на ищцата Ц. К. И. срещу отказа № РД-54- 685/07.06.1994г. на Кмета на ****** по искането за отмяна на отчуждаване на недвижимия имот.

Със Заявление № АБ0200-49/14.05.1998г. от Ц. К. И., ***********, до ****** било направено искане за отмяна на отчуждаване на част от имот, находящ се в ************в (за 940кв.м). Със Заповед № РД43141/21.07.2000г. на Кмета на ****** е отменено отчуждаването за част от имот с пл. № 4, кв. 42, м. **********, като на собственика е върната площ от около 520кв.м. и със Заповед № РД-57-821/14.12.2000г. на Кмета на ****** тази част от имота е отписана от актовите книги за общинска собственост на ******

Заповед № РД-43-141/21.07.2000г. на Кмета на ****** била обжалвана от Ц. К. И. пред СГС в частта й по отношение на останалата част от имот пл. № 4, за която не е издадена заповед за отмяна на отчуждаването.

С Решение от 27.03.2001г. по а.х.дело № 2654/2000г., СГС е отхвърлил жалбата, като неоснователна. С Решение № 2680/21.03.2002г. по адм. дело № 6978/2001 г., ВАС е потвърдил Решението на СГС, като с решението се отказва да се отмени отчуждаването на останалата част от имот пл. № 4, тъй като имотът е застроен с трафопост по последващо преотреждане.

Невъзстановената част от имот пл. № 4 е нанесена в кадастралната карта с идентификатор ******** с площ от 226кв.м. и за него е съставен АОС № 3035/2012г. Същият поземлен имот се твърди да е част от УПИ II-трафопост, кв.42, а част от сградата на трафопоста попада в този ПИ. За помещение от трафопостта бил съставен АОС № 1146/2000г. Сочи, че в останалата част от сградата има разположени електроинсталации на НЕК.

Твърди, че в процесния поземлен имот има изграден трафопост, както и че със Заповед №РД-43-141/21.07.2000г. на Кмета на ****** е оставено без уважение искането за отмяна на отчуждаването точно на тази част от имота и отказът е мотивиран с това, че в тази част от имота е предвидено изграждане 3 на трафопост и посолски комплекс, което обстоятелство било прието и в решение от 27.03.2001г. по а.х.дело № 2654/2000г. на СГС и решение от 21.03.2002г. по адм. дело № 6978/2001 г. по описа на ВАС. Това съставлявало основание със Заповед № СО15-РД-57-7/24.01.2015г. Кмета на ******, влязла в сила, да откаже да се отпише от актовите книги за общинска собственост на ******** АОС № 3035/06.02.2012г. за процесния поземлен имот с идентификатор ********, попадащ в УПИ II-трафопост, с площ от 226кв.м, находящ се в местност ***********.

Твърди, че относно помещението от трафопоста бил съставен АОС № 1146/2000г., както и навежда, че същият се владее, поддържа и се използва от общинската администрация за поставяне на изборни списъци на гражданите имащи право да гласуват, с оглед на което пространството около него ежегодно се поддържа от общински работници.

Оспорва ищецът да е демонстрирал намерението си да свои имота и да поставял ограда. Поддържа и че била налице изначалната невъзможност за придобиване на правото на собственост.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Приет е съдебно спогодителен протокол от 1942г. по гр.д. № 794/1942г. на Софийски областен съд, както и нотариални актове от 30.03.1932 и 04.11.1931г., доказващи собствеността върху имоти, вкл. част от процесния, в полза на наследодател на ищцата. Прието е удостоверение за наследници № АО-Н-315/15.08.2022г., съгласно което ищцата е сред наследниците на **********, починала на 25.09.1989г.

Приета е заповед № 419/18.06.1959г. на основание §18, т.1 б. „а“ от Временната наредба за приложение на ЗПИНМ, с която се одобрява уличната и дворищната регулация и типовите напречни профили на улиците, вкл. на м.

********.

Приет е Акт № 7200 за ДСНИ от 20.04.1970г. с правно основание заповед № 419/18.06.1959г. на МАБ, като считано от 16.03.1970г. сумата била преведена от СГНС отдел фин.счетоводен с пл.№ 25364/06.10.1969г. като се одържавявало дворно място от 1003кв.м. с едноетажна жилищна сграда.

Съгласно заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43141/21.07.2000г. по искане на лица, сред които и ищцата, е отменено отчуждаването на част от имот пл.№ 4, кв.42, м.*********, собственост на лицата, сред които и ищцата, частта от който имот бил отчужден с пр.решение на ИК на СНС № 419 от 18.06.1959г. по регулация за СГНС-за улица. В мотивите е посочено, че били налице условията по чл.1, ал.2 ЗВСОНИ по ЗТСУ и т.н., доколкото мероприятието за частта за която е отчужден имотът не било реализирано. С последващ план върху частта от 4 имота било предвидено изграждане на трафопост и полски комплекс. Тези мероприятия били реализирани. Възстановява се около 520кв.м., свободна площ от имота, съгласно приложена скица, неразделна част от заповедта.

Приета е и заповед № РД-57-921/14.12.2000г., с която се нарежда да се отпише от актовите книги за общинска собственост АКТ № 842/27.10.2000г. част от стар имот пл.№ , от кв.42, с площ от 520кв.м.

Прието е и решение № 2706/27.05.1998г. на ВАС, съгласно което е отменено изцяло решение от 23.04.1996г. на СГС по адм.д. № 1188/94г., като делото е върнато за произнасяне по жалба на Ц. И., след което с решение от 31.07.2001г. по гр.д. № 764/1998г. по описа на СГС, с което е отменен писмен отказ на кмета на СГО, с който е отказано отмяна на отчуждаване на имот пл.

№ 4, кв. 42, ********, така и се отменя отчуждаване реализирано със заповед от 1959г. на МАБ на имот л.№ 4 с площ от 738кв.м. С решение № 3457/09.04.2002г. на ВАС решението на СГС е отменено, като е отхвърлена жалбата на ищцата срещу изричния отказ на кмета да отмени отчуждаването, по мотиви, че в по делото е установено, че през 1959г. от застроен недвижим имот пл.№ 4, кв.42, наследодателките на ищцата притежавали 2/.3 ид.ч. били отчуждени 1006кв.м. за улица, която не била реализирана, като по последващите ЗРП от 1977г., 1983г. и 1986г. било извършено отреждане за полски и легационен комплекс, в който попадало последващо преотреждане на процесния имот. Сградите в имота били разрушени, посолският комплекс бил реализиран, а легационният комплекс не бил реализиран, а разширението на улицата било само пред посолския комплекс, като незасегнати от отчуждителното мероприятие били 738кв.м. от имота, които нямали лице на улица, поради което и доколкото чл.1, ал.2 ЗВСОНИ предвиждали кумулативната даденост на две предпоставки (строителството фактически да не е започнало и дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен обект), т.е. доколкото процесният имот нямал лице към улица, то доколкото реституционния закон не предвиждал възможност за изменение на ЗРП в производството по реда на чл.4 от ЗВСОНИ, то възприемане на предложение за изменение на регулация с цел обособяване на самостоятелен парцел не било допустимо от съда.