Решение № 4668 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4668 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100504433 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение № 3163 / 25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 69 645/2024 г. на СРС, ГО, 141 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. В. М. срещу „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищцата от длъжността „Експерт бизнес информационни системи“ при ответника, извършено със Заповед № 3438/25.09.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 82437/07.03.2025 г. на ищеца М. В. М. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага, че районният съд неправилно е приел за неоснователен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивникът сочи, че клаузата от трудовия договор за срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на закона - с нея не се целяла проверка на годността на служителя. Твърди, че ответникът въззиваем бил наясно с годността на служителя да изпълнява вменените му трудови функции, поради което е действал недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 71, ал. 1 КТ, целейки да прекрати трудовото правоотношение без реално изпитване. Неправилно в решението съдът е анализирал само последните две заемани от ищцата длъжности, а работодателят е бил наясно с уменията на ищцата въз основа на цялостната й работа в продължение на шест години, а не само на последните две длъжности.

Сочи се в жалбата, че на всички заемани от ищцата длъжности при ответника тя е изпълнявала едни и същи повтарящи се задължения. Твърди се, че последната 1 заемана длъжност не представлява реална промяна в сравнение с предишните длъжности, а се касаело за „ротация със запазване на основни функции и задължения„ поради: същото получавано възнаграждение на ръководна длъжност и на следваща експертна неръководна длъжност; ищцата е работила при този работодател шест години; на всяка от заеманите длъжности ищцата е работела с персонала, екипите и клиентите на дружеството - ответник; всяка от длъжностите предполага свободно ползване на английски език, а предходна заемана длъжност – и отличен английски език;

Сочи се в жалбата, че на последната заемана от ищцата длъжност на ищцата не са възлагани никакви задачи, а се провеждало обучение, поради което работодателят не е имал право да прекрати правоотношението на осн. чл. 71, ал. 1 КТ.

Въззивникът представя с писмените бележки изготвена от нея сравнителна таблица между заеманите от нея през годините длъжности “Мениджър бизнес информационни системи - критични ситуации“ /2018 г. - 01.01.2020 г./, “Експерт технологично поддържане“ /01.01.2020 г. – 01.07.2021 г./, “Ръководител екип бизнес информационни системи“ /01.07.2021 г. – 01.09.2024 г./ и “Експерт бизнес информационни системи“/ от 01.09.2024 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 01.10.2024 г./. В таблицата са изведени критерии – работа с клиенти, работа с екипа, личностно развитие, езикови умения, ниво на отговорност, комуникация, работа с документи, поддържане вътрешни процеси, взимане на решения, контакт с висшето ръководство, самостоятелност. Ищцата въззивник твърди, че по всички тези критерии е показала годност при изпълнение на функциите по всички длъжности, които, макари и различни по наименование, били сходни.

Въззиваемата страна „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба от 07.04.2025 г. Сочи, че правилно в обжалваното решение е прието, че последната заемана от ищцата длъжност е същностно различна от предходните три и поради това работодателят въззиваем е имал право да уговори изпитателен срок.

Работодателят излага, че преценката за сходството или идентичността на две длъжности следва да изхожда от естеството на работата и свойствените задължения, понеже едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции. Първите три заемани от ищцата длъжности “Мениджър критични ситуации“, “Експерт технологично поддържане“ и

“Ръководител екип бизнес информационни системи“ се различавали от последната заемана от ищцата длъжност “Експерт бизнес информационни системи“ по това, че те са насочени към клиентите на дружеството. Трудовите функции, присъщи на първите три длъжности, включвали обслужването на заявки на външни лица и справянето с усложнени ситуации, а последната заемана от ищцата длъжност предполагала фокус върху служителите на самото дружество. Задълженията на длъжност “Експерт бизнес информационни системи“ включвали обучение на служители, оценяване, менторство и провеждане на обучения – все задължения, които ищцата не е изпълнявала в предходен момент и работодателят законосъобразно е предвидил изпитателен срок, намален от шест на четири месеца по настояване на самата ищца. В тази връзка показанията на свид. Ф. били недостоверни и пресъздаващи преимуществено внушения и оценъчни твърдения.

Сочи, че при уволнение в рамките на изпитателния срок работодателят не следва да се мотивира, както и не се съдържа изискване за минимален срок на работа, 2 след изтичане на който трудовото правоотношение да бъде прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Като правилно решението следва да бъде потвърдено по следните мотиви.

Със заповед № 3438/25.09.2024 г., връчена на ищеца на 26.09.2024 г., трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ – в изпитателния срок, считано от датата 01.10.2024 г. Датата 01.10.2024 г. е посочена в самата заповед за уволнение.

Ищецът оспорва уволнението по следните доводи, изложени в исковата молба.

Сочи, че работи при ответника от шест години, като е заемала следните различни длъжности: “Мениджър бизнес информационни системи - критични ситуации“ /2018 г.

- 01.01.2020 г./, “Експерт технологично поддържане“ /01.01.2020 г. – 01.07.2021 г./, “Ръководител екип бизнес информационни системи“ /01.07.2021 г. – 01.09.2024 г./ и “Експерт бизнес информационни системи“/ от 01.09.2024 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 01.10.2024 г./. В исковата молба не се навеждат твърдения, че заеманите от ищцата длъжности са сходни. Сочи се в исковата молба, че работодателят не е могъл добросъвестно и при спазване на чл. 8, ал. 1 КТ да уговори изпитателен срок от 4 месеца в Анекс № 5568/30.08.2024 г., с който ищцата е назначена на последната длъжност, понеже: на първо място, ищцата работи при този ответник от шест години и той познава качествата й и е наясно с пригодността й да изпълнява длъжността “Експерт бизнес информационни системи“ /последната заемана такава/; на второ място, преди да бъде назначена на тази длъжност ищцата е заемала друга ръководна длъжност с мениджърска позиция, поради което е било безпредметно изпитването й по повод заемане на експертна длъжност.

Поради недействителност на клаузата по чл. 71, ал. 1 КТ в Анекс № 5568/30.08.2024 г. ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно. Навежда, че работодателят е действал недобросъвестно при прекратяване на трудовото правоотношение, целейки именно този резултат, а не действителното изпитване на ищцата на новата длъжност.

Ищцата моли да бъде признато за незаконно уволнението й от длъжността „Експерт бизнес информационни системи“ при ответника, извършено със Заповед № 3438/25.09.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

С молба от 27.01.2025 г., входирана по делото преди първо с.з. в производството пред районния съд и в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, ищцата сочи, че трудовите функции за длъжностите

“Ръководител екип бизнес информационни системи“ и

“Експерт бизнес информационни системи“ /последните две/ се припокриват изцяло; съществували са идентични задължения и отговорности по тези длъжности и предходните такива, които са позволили на работодателя да изпита годността й за заемане на последната длъжност. Анекс № 5568/30.08.2024 г. не бил свързан със 3 съществено изменение на трудовото правоотношение.

Във въззивната жалба ищцата вече твърди наличие на „ротация със запазване на основни функции и задължения„.

Ответникът се е защитил по сочените твърдения с отговора на исковата молба.

Той оспорва иска. Излага, че ищцата е заемала различни длъжности и е изпълнявала същностно различни трудови функции, поради което той е заложил клаузата за изпитване в Анекс № 5568/30.08.2024 г. Последната заемана от ищцата длъжност, във връзка с която е уговорен срокът на изпитване, предполагала нови отговорности и задължения. Ищцата отговаряла за различни бизнес процеси, а именно наставничество /коучинг/, провеждане на обучения, съветване на други служители, обучение, напътване към добри практики, анализ при наемане на нови служители. Длъжността предполагала цялостно разбиране на процесите в дружеството и направляването им вкл. и обучение на други служители.

Съдът намира, че следва да бъдат обсъдени всички твърдения на ищцата поради заявеното своевременно с исковата молба, че работодателят познава качествата на ищцата и пригодността й да заеме и изпълнява функциите по длъжността “Експерт бизнес информационни системи“; поради това, че последната длъжност е била експертна, а тази преди нея /или предпоследно заеманата/ - ръководна или такава, предполагаща по - високо ниво на отговорност. В тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на уволнението на соченото от него основание, а той от своя страна навежда, че длъжността е коренно различна от предходните, предполагайки наставничество и обучение на колеги.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено като безспорно, че по силата на трудов договор № 1409/ 17.07.2018 г. ищцата е назначена на длъжност “Мениджър бизнес информационни системи - критични ситуации“ при ответника по трудов договор за неопределено време; че с допълнителни споразумения по чл. 119 КТ ищцата е преназначавана на следните длъжности при ответника:

“Мениджър бизнес информационни системи - критични ситуации“ за периода 2018 г. - 01.01.2020 г.;

“Експерт технологично поддържане“ за периода 01.01.2020 г. – 01.07.2021 г.;

“Ръководител екип бизнес информационни системи“ за периода 01.07.2021 г. – 01.09.2024 г.; и

“Експерт бизнес информационни системи“ за периода от 01.09.2024 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 01.10.2024 г.;

Безспорно е, а и се установява, че с процесната заповед № 3438/25.09.2024 г., връчена на ищеца на 26.09.2024 г., трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ – в изпитателния срок, считано от датата 01.10.2024 г.

С Анекс № 5568/30.08.2024 г. ищцата е назначена на нова длъжност “Експерт бизнес информационни системи“. В чл. 2 от Анекса е уговорен четиримесечен срок на изпитване в полза на работодателя считано от 01.09.2024 г. С процесната заповед № 3438/25.09.2024 г., връчена на ищеца на 26.09.2024 г., трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ – в изпитателния срок, считано от датата 01.10.2024 г. Или правоотношението е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване. Заповедта е подписана от представител на ответника – работодател, а именно лицето Т.Д., упълномощен от управителите А.Й. и Л.Л., действащи заедно, с пълномощно от 12.04.2024 г. с нот. заверка на подписите. Видно от пълномощното с него Дачев е упълномощен да сключва трудови договори с възнаграждения, 4 ненадхвърлящи 5 хил.щ.д. на месец, както и да прекратява същите – т. i v от пълномощното.