Решение № 307 от 04.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20253001000370 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по две въззивни жалби, съответно на „ЛИСЕЦ“ ЕООД – гр. Омуртаг, представлявано от управителя Д.Х.Е., чрез процесуален представител адв. И., и от „ЕВРО ТРАНС 78“ ЕООД – с. Камбурово, представлявано от управителя М.Х.М., срещу решение № 35/10.06.2025г. постановено по т.д. № 80/2024г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което съдът е осъдил „Евротранс 78“ ЕООД да заплати на „Лисец“ ЕООД сумата от 185 027,93 лв. – възнаграждение по писмен договор от 02.11.2020г. и анекс от 02.10.2023г. за строителство на „Автосервиз с административно-битова сграда и магазин“, със застроена площ от 306.95 кв.м. в с. Камбурово, общ. Омуртаг, кв. 34, УПИ ХVI и намалено по чл.20, ал.1, изр.2 от договора, ведно със законната лихва по чл.294, ал.1 ТЗ върху главницата в размер на 26 090,63 лв. за периода 22.12.2023г.-18.12.2024г., както и е разпределил разноските по делото, като е отхвърлил исковата претенция по чл.258 ЗЗД и чл.294, ал.1 ТЗ за разликата от уважените размери до предявените такива от 228 358,47 лв., съответно 32 122,09 лв., като неоснователни.

Във въззивната жалба на „Лисец“ ЕООД, уточнена с молба от 15.09.2025 година, се обжалва решението в неговите отхвърлителни части. Обжалваният дял на решението се определя като незаконосъобразен и необоснован, с оглед събраните по делото доказателства. Въззивникът - ищец в процеса твърди, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по което ответникът „Евро Транс 78“ ЕООД възложил на ищеца „Лисец“ ЕООД 1 изпълнител, строителство на „Автосервиз с административно- битова сграда и магазин“ със застроена площ от 306.95 кв., за срок от 3 години, считано от 03.02.2021г., срещу уговорено възнаграждение. Сочи се, че ищецът е изправна страна по това правоотношение, като качествено е изпълнил строителните дейности, които твърди да са приети без възражение от ответната страна, като в този смисъл са събраните по делото, три броя двустранни протоколи за приемане на строителство от 02.10.2023 година, 18.12.2023 година, 22.12.2023 година, заедно с издадени и приети без възражения фактури. Индиция за признаване на претендираните задължения вижда и в извършеното взаимно потвърждаване на салда, по повод на годишно счетоводно приключване във връзка със задължението за инвентаризация на активите и пасивите поне веднъж годишно по чл. 38 ЗСч. Съставената нотариална покана от 05.12.2024 година, с която е обективирано изявление за разваляне на договора от страна на ответника се смята за съставена за целите на процеса и обслужване защитната теза на страната. Аргумент за това намира в изслушването на вещото лице по строителната експертиза, в което експертът заявява, че част от дефектите по строителството са се появили от извършването на дейности по изграждане на отоплителна система, което задължение не е възложено на ищеца с договора за СМР от 02.11.2020 година, а е извършена изцяло от ответника. Необсъждането на тези факти твърди да е довело до постановяване на необосновано решение, като иска се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителните части.

В предвидения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна по спора, в който се оспорва въззивната жалба на ищеца и се иска същата да се отхвърли като неоснователна. Противопоставя се на твърдението, че ищецът е изправна страна по правоотношението, като сочи че възложената работа е изпълнена некачествено и с дефекти, обстоятелства които се установяват и от допуснатата по делото експертиза. Твърди, че възложителят неколкократно е канил изпълнителят да извърши довършителни дейности и да поправи констатираните несъответствия в изпълнението. Облигационната връзка между страните намира за прекратена по силата на самите договорености между страните, с изтичане на срока на договора, като сочи, че съглашението е прекратено с отправената нотариална покана от ответника, като големия срок на неизпълнение е обусловил липсата на даване на допълнителен срок за извършване на дейностите по СМР.

В срока по чл. 259 ГПК ответникът също е подал въззивна жалба, отправена срещу решението в неговата осъдителна част, което счита за незаконосъобразно и необосновано. Поддържа възражението си по отношение анекса към договора от 02.11.2020 година, като смята съглашението за индексация на цените по основния договор за накърняващо добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 ЗЗД. Твърди също, че ответната страна е била заплашвана при подписване на допълнителното споразумение, поради което същото е унищожаемо, в хипотеза на чл. 30 ЗЗД. Подписването на самото допълнително споразумение определя като нелогично, с оглед 2 съдържанието на основния договор за СМР от 02.11.2020 година и предвид липсата на реална престация от страна на ищеца. Договорната връзка намира за валидно развалена с отправената покана от 05.12.2024 година. Оспорва се и размерът на присъдените суми за овъзмездяване на извършената работа от ищеца, като сочи за неоснователно претендирана и сумата от изпълнителя за отстраняване на установените недостатъци. Сочи, че възложителят дължи да заплати суми за качествено и годно извършените СМР, които биха могли да бъдат установени след анализ на представените от ответника фактури и протоколи обр. 19, след проверка за извършени от изпълнителя повтарящи се дейности. Иска се отмяна на обжалвания дял от решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и се иска тя да бъде отхвърлена. Противопоставя се на твърденията за нищожност и унищожаемост на съглашенията обвързващи страните. Не споделя вижданията на ответната страна по отношение качеството на извършената работа от изпълнителя.

В подготвителното по делото заседание, по реда на чл. 267 ГПК, въззивната инстанция се е произнесла по допустимостта и редовността на въззивните жалби и по направеното доказателствено искане на въззивникаответник, като го е оставила без уважение.

В проведеното съдебно заседание на 04.11.2025 година, пред настоящата инстанция, страните посредством процесуалните си представители са взели участие, изразили са становище по жалбите на всяка от тях и са представили списъци по чл. 80 ГПК, за сторените от тях разноски. Искане за присъждане на разноски е направено от представителя на „Евро Транс 78“ ЕООД.

Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявените искания, като и разгледан спор между търговци, породен от права и задълженията на страните, съответно като възложител и изпълнител по договор за строителство и допълнително споразумение към същия.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. С въззивните жалби, отправени срещу отхвърлителната, съответно осъдителната част на решението, е въведен като предмет на въззивно обжалване решението на първата инстанция в неговата цялост.

Ищецът основава претенцията си на сключен с ответника договор за строителство на „Автосервиз с административно - битова сграда и магазин“.

Твърди, че е изправна страна по договора, като е изпълнил възложената 3 работа, която била приета от възложителя, но последният не изпълнил задължението си за заплащане на договореното възнаграждение. Претендира се сумата от 228 358,47 лева (след изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК) по фактури

№№8240/18.12.2023 година,

8241/20.12.2023 година и

8242/22.12.2023 година, както и лихва за забава в размер на 32122,09 лева, дължима от 22.12.2023 година.

С отговора на исковата молба, ответникът възразява срещу точното изпълнение на задълженията на строителя, по време и качество. Поддържа се, че допълнителното споразумение от 02.10.2023 година е нищожно поради противоречие с добрите нрави, защото със същото е увеличена първоначалната цена на извършеното по договора с 41 %. Твърди се, че споразумението не е подписано от представляващия ответното дружество, негов управител М.М. и не е прието последния. На следващо място се поддържа унищожаемост на допълнителното съглашение, като сключено поради заплашване - чл. 30 ЗЗД. Понеже възложената работа не е била завършена в срока предвиден в договора (чл. 2) и поради продължилото забавяне на изпълнителя (повече от 10 месеца), се твърди, че ответникът е упражнил субективното си право да развали договора, на основание чл. 20, ал.

1 от договора, поради което плащане на търсената от ищеца сума не се следва, защото не е изпълнена предпоставката по чл. 4 т. 2 от договора и не са настъпили обстоятелствата за да е налице задължение за окончателно плащане на цената. Излага се в отговора, че строежът не е готов да бъде издаден от изпълнителя и да се въведе в експлоатация, към настоящия момент, като обектът е далеч от издаване на акт. 15, установяващ годността на строителните работи.

Безспорно обстоятелство между страните (видно от ОИМ) е, че между търговските дружества е сключен договор от 02.11.2020 година, който е приложен като писмено доказателство към исковата молба. Договорът е сключен с предмет извършване на СМР на обект „Автосервиз с административно - битова сграда и магазин“, находящ се в село Камбурово, община Омуртаг. Тази работа е възложена от ответника „Евро транс 78“ ЕООД на ищеца „Лисец“ ЕООД, като изпълнението следва да бъде съгласно приложената количествено-стойностна сметка и инвестиционен проект (чл. 1, ал. 2 от договора). Договорът е сключен като срочен (чл. 2), като изпълнителят се задължил да завърши дейностите по договора в срок до 3 години, в който срок да бъде издаден акт 15 за строителния обект. Договореното възнаграждението е определено на 566 313,90 лева с ДДС, от което 60 000 лева платими авансово (чл. 4, ал. 1 т. 1) и окончателно след подписан констативен акт за годността на строежа, образец 15 (чл. 4, ал. 1 т. 2).

Договорено е, че общата стойност на СМР не подлежи на увеличение (чл. 3, ал. 3), като не подлежат на промяна и показателите за ценообразуване (чл. 3, ал. 4). Уговорено е възложителят да извършва разплащане на извършените от изпълнителя СМР въз основа на заверен протокол обр. 19 (чл. 4, ал. 2), след упражнен контрол и одобряване на извършената работа, от възложителя или 4 упълномощено от него лице (чл. 4, ал. 4). За извършени и подлежащи на разплащане ще се считат само тези видове работи, които са приети от възложителя (чл. 4, ал. 3 изр. 2). Обектът се счита за окончателно предаден на възложителя след издаване на акт 15 (чл. 11). С оглед обвързаността на страните от срок на изпълнение на работата, е предвидена и възможност за прекратяване на договора от страна на възложителя, при положение, че стане явно, че изпълнителят ще просрочи изпълнението (чл. 20, ал. 1) или няма да извърши уговорените СМР по договорения начин и с нужното качество.

Нищожността на отделни клаузи на договора не носи нищожност на договора като цяло (чл. 23). При възникнали спорове при и по повод изпълнението на договора, страните по договора са предвидили възможност да разрешават тези въпроси помежду си и с писмени споразумения (чл. 24). Неразделна част от договора са приложените количествено-стойностни сметки, които служат за ценообразуване на извършената от изпълнителя работа (чл. 4, ал .3).

С допълнително споразумение от 02.10.2023 година, страните по основното правоотношение са договорили коригиране на цените за извършената работа поради непредвидени обстоятелства, настъпили след подписване на договора от 02.11.2020 година (така уводната част на споразумението). Поради инфлационни процеси се наложило коригиране на ценовия индекс за извършените СМР. Така чл. 3, ал. 1 от договора от 02.11.2020 година се изменя, като е страните се споразумели за общо изменение на цените на договора до 232 322,64 лева с ДДС. Изпълнителят се задължава към всеки акт за извършена работа, с който отчита дейността си, да представя и акт за индексация, с оглед корекцията на цените по договора.

Разпечатката съдържа 29 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d00441b8-8146-45d6-8e64-c261a7b02258