Решение № 235 от 30.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Тони Гетов

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603619 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 297730 от 10.12.2019 г. по НОХД № 11138 /2018 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав и признал подсъдимия Н. Ив. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 09.12.2017 г.

– около 05.00 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на ул. „Атанас Манчев“, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лявата част на главата на полицейски служител в 07 РПУ-СДВР В. Д. Д. /на длъжност „разузнавач“ в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“/, причинил на полицейски орган при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата , реализирала медико-биологичната характеристика „болка и страдание без разстройство на здравето“, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 131, ал. 2, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 4, вр. чл. 55 , ал.1, т. 2, б. „б“ вр. чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т.1 и т. 2, ал. 3, т. 1вр. чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът му е НАЛОЖИЛ наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:

- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него лице – два пъти седмично.

- „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

На основание чл. 59, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 от НК предходната инстанция ПРИСПАДА И ЗАЧИТА времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по смисъла на ЗМВР за времето от 05-15 часа до 19.05 часа на 09.12.2017 г.

Със същата присъда районният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия И.Я.И.. за ВИНОВЕН в това, че на 09.12.2017 г. – около 05.00 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на ул.

„Атанас Манчев“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявата част на главата на полицейски служител в 07 РПУ -СДВР В. Д. Д. /на длъжност „разузнавач“ в сектор 1

„Противодействие на криминалната престъпност“/, причинил на полицейски орган при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, реализирала медико-биологичната характеристика „болка и страдание без разстройство на здравето“– престъпление по чл. 131, ал. 2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 4, вр. чл. 55 , ал.1, т. 2, б. „б“ вр. чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т.1 и т. 2, ал. 3, т. 1вр. чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът му е НАЛОЖИЛ наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:

- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него лице – два пъти седмично.

- „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

На основание чл. 59, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 от НК предходната инстанция ПРИСПАДА И ЗАЧИТА времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по смисъла на ЗМВР за времето от 05-15 часа до 19.05 часа на 09.12.2017 г.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимите Д. и И. да ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата и на СРС направените по делото разноски за експертизи. Като всеки следва да заплати по 601.05 /шестстотин и един лева и пет стотинки / лева, както и държавна такса в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия И.И. в лицето на адв. С., в която се излагат аргументи за неправилност на постановения съдебен акт. В депозираното допълнение на въззивната жалба защитата излага критика по отношение на преценката на районния съд да кредитира свидетелските показания на полицейските служители. Излагат се аргументи, че не е отчетена заинтересоваността от страна на полицаите и неправилно са дискредитирани обясненията на подсъдимия. Посочва се, че не е ясно към кой момент лицата са възприели длъжностното качество на полицаите. Иска от въззивния съд да отмени така постановената първоинстанционна присъда и да оправдае подсъдимия в осъществяване на инкриминираното деяние.

В закрито съдебно заседание на 20.09.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, упълномощеният защитник на подсъдимия И., поддържа подадената въззивната жалба, като излага сходни доводи, свързани с незнанието на подсъдимия на служебното качество на пострадалия. Изразява негативно мнение за извършеното от страна на подзащитния й, но определя поведението му като наказуемо по основния състав за причиняване на лека телесна повреда, като посочва, че такава отговорност не може да бъде реализирана, тъй като няма искане от страна на частния обвинител.

Адвокат П., защитник на подсъдимия Д., се присъединява към въззивната жалба и изложеното от защитникът на подсъдимия И.. Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подзащитния й.

Частният обвинител намира жалбата за неоснователна. Счита за доказано, че са се легитимирали. Иска от съда да потвърди постановения съдебен акт.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Изтъква, че полицейските служители са се легитимирали по надлежен ред.

Подсъдимият в последната си дума посочва, че не е разбрал за служебното качество на полицейските служители. Проявява желание да се извини.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания 2 съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число – В.Д. Д. /л. 70 от СП пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство л. 10, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от НПК /, Ц.С. Ц. /л. 72 от СП пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство л. 11, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от НПК /, И.Х. Ц. /л. 81 - 82 от СП пред СРС/, А.Й.А. /л. 82 - 84 от СП пред СРС/, З.И.З. /л. 130 - 131 от СП пред СРС/, обяснения на И.Я. И. /л. 131 от СП пред СРС/, обяснения на Н. Ив. Д. /л. 131- 132 от СП пред СРС/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 17- 18 от ДП/, план – разстановка /л. 20-21 от ДП/, длъжностна характеристика /л. 25 от ДП/, фиш за спешна медицинска помощ /л. 30 от ДП/ , два броя приемно-предавателни протоколи /л. 31-32 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л. 33 - 34 от ДП/, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 65 – 70, 72 – 77 от ДП/, справки за съдимост /л.

109 и 112 от СП пред СРС/.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства пред първата съдебна инстанция, които формират еднозначен извод по фактите. С оглед на което тази инстанция намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен и изчерпателен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.

Съдът следва да разграничи като безспорно установени обстоятелства по делото, свързани с датата, мястото, както и нанесените травматични увреждания от страна на двамата подсъдими към пострадалия. Основният спорен въпрос, с който въззивният съд е сезиран се отнася до това дали полицейските служители са се надлежно легитимирали и в кой момент е осъществено това.

Открояват се две противоречащи си групи от гласни доказателствени средства.

Първата група се състои от свидетелските показания на пострадалия полицай В.Д., както и на полицейските служители Ц.Ц.И. Ц. и А.А.. Посочените свидетели излагат еднопосочни твърдения относно датата, мястото на разразилата се конфликтна ситуация, както и конкретните действия, предприети от полицейските служители. В тази връзка, както предходната инстанция е отчела всичките свидетели са очевидци и са възприели пряко цялата конфликтна ситуация между двете групи лица, както и последващата физическа саморазправа, предприета от двамата подсъдими срещу пострадалия В.Д.. Въззивният съд намира свидетелските показания за последователни и кореспондиращи по между си.

Полицейските служители описват еднотипна фактология, свързана и с механизма на получените травматични увреждания от страна на В.Д., като свидетелите са категорични, че към момента на тяхната намеса с цел да предотвратят разрастващият се словесен конфликт, който преминавал към физическа саморазправа между двете групи лица, са се 3 легитимирали по надлежен начин. Полицаите излагат информация, че са се представили освен словесно и чрез показване на служебните си карти. Свидетелят И. Ц. посочва, че на мястото на конфликта е имало улично осветление, с оглед на което видимостта е била добра и лицата, част от конфликтната групичка са имали възможност да възприемат извършената легитимация по надлежен ред. Още повече, че по отношение на подсъдимия Н.Д. съгласно еднопосочните свидетелски показания се установи, че е ударил пострадалия Д. след като неговият приятел и подсъдим И. е бил свален на земята и е бил задържан. Предвид което подсъдимият Д. е възприел действията на полицейските служители по задържане и предотвратяване на последваща противоправна постъпка, въз основа на които по недвусмислен начин си проличава и тяхното служебно качество.

По отношение на интензитета на конфликта всички разпитани полицейски служители са категорични, че спорът между лицата е започнал да ескалира от словесен конфликт към физическа саморазправа, предвид което намесата на компетентните органи е била необходима. В тази насока неоснователно се явява възражението на защитата, че предходната инстанция не е обсъдила естеството на конфликта. Районният съд резонно е обсъдил ескалиращия спор, като е обосновал действията на полицейските служители с планразстановката, въз основа на който компетентните органи е следвало да предотвратяват конфликтни ситуации с цел да избегнат и по-съществени противоправни действия и нарушения. Предвид което въззивният съд кредитира изцяло изложените от страна на полицейските служители твърдения по отношение на инкриминираното деяние.

Относно свидетелските показания на З..З. съдът прецени, че същите следва да бъдат ползвани с доверие частично. Правилно предходната инстанция е заключила, че следва да се довери отчасти на твърденията на свидетеля по отношение на обстоятелствата, свързани с посещението от страна на компанията на свидетеля на заведение, това, че са употребили известно количество алкохол, както и че след като излезли от дискотеката се разразил конфликт на футболна тематика с други компания. Показанията на свидетеля в останалата част, касаеши развитието на конфликта, намесата на полицейските служители, както и последващото поведение от страна на компетентните органи не следва да бъдат кредитирани, тъй като са непоследователни и хаотични. В тази насока съдът споделя разсъжденията на районния съд по отношение на обстоятелството, че не става ясно към кой момент полицейските органи са се легитимирали по надлежен ред. Твърдението на свидетеля Здравков, че полицаите са се представили към края на конфликта не противоречи на изложената от страна на полицейските служители информация относно момента на легитимацията. Това е така, тъй като З..З. не пояснява кой конфликт има предвид, същевременно не дава никаква информация и отрича да е възприел отправените от страна на подсъдимите удари спрямо пострадалия полицейски служител. Предвид това няма как въз основа на показанията на свидетеля да се установи към момента на нанесените травматични увреждания дали подсъдимите са били наясно със служебните функции на пострадалия.