Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 07.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5643/2024
Вид
Решение № 249
Подписан
07.01.2025
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря Н. М. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110105643 по описа за 2024 година

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът В. Ц. Д. дължи следните суми: сума в размер на 1 002,98 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 182,69 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.10.2023 г., сумата 28,91 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 30.10.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот – гараж № 5, находящ се в гр. София, „Красно село“, АДРЕС, аб. №413373, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2023 г. по ч.гр.д. 61686/2023г. по описа на СРС, 81 с-в.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът В. Ц. Д. в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че приложените към исковата молба документи касаят различен период от процесния, като и че посочените в тях суми са различни от предявените с исковата молба.

1

Признава задължение в размер на 25,79 лв. по фактури с № 10141175362 и № 1021691973, представляващо дължима сума за сградна инсталация, за заплащането на което представя доказателства. Оспорва претенцията за лихва като твърди, че няма достъп до сградата, в която се намира гаража. Оспорва претенцията за ТЕ, като твърди, че отоплителните уреди са демонтирани, както и ТЕ за подгряване на вода.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 61686/2023г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 28.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу В. Ц. Д. да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сума в размер на 1 002,98 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 182,69 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.10.2023 г., сумата 28,91 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 30.10.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот – гараж № 5, находящ се в гр. София, „Красно село“, АДРЕС, аб.

№413373.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. Ц. Д., който в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо длъжника в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 2 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период ответникът В. Ц. Д. има качеството собственик на процесния недвижим имот, представляващ гараж № 5, находящ се в гр.

София, „Красно село“, АДРЕС. Последното обстоятелство намира подкрепа и в приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 28, том II, рег.

№ 2248, дело № 141 от 11.06.2020г. на нот. Поелина Тихова, вписана под № 056 в НК, район на действие СРС /лист 15/. В допълнение към горното по делото е приета и молба-декларация от 21.09.2020г., от съдържанието на която се установява, че по силата на изричното искане на ответника Д. за сключване на договор, чрез откриване 3 на партида, за доставка на топлинна енергия до имота, между страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот, като по делото няма данни за прекратяване на това облигационно правоотношение.

Последното по мнение на настоящия състав представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на ответника, е приел отправеното му предложение, като по делото няма данни за прекратяване на това правоотношение. По делото не са ангажирани доказателства правото на собственост върху имота да е било прехвърлено на друго лице, да е било учредено вещно право на ползване или имотът да е бил отдаден под наем и с наемателя да е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 27.10.2008г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.