Решение № 915 от 27.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. Пловдив, 27.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330207341 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № РД-04-Х-Б98/08.10.2021год. на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на Г. И. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лева за нарушение по чл.64, ал.1, вр чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

Жалбоподателят чрез своя повереник моли съда да отмени наложеното с наказателното постановление наказание по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – РЗИ- Пловдив, чрез своя процесуален представител предлага да бъде потвърдено процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 10.09.2021г. в хранителен магазин находящ се в с.Златитрап, обл.Пловдив, ул.”24-та“ №1 от служители на РЗИ – Пловдив и РУ Стамболийски, след които свидетелката Е. Н. А., била извършена проверка във връзка с изпълнение въведените с т.7 от Заповед № РД-01743/31.08.2021г. от МЗ противоепидемични мерки. В хода на същата било установено, че в обекта представляващ такъв закрито обществено място се намирала жалбоподателката П., която пазарувала стоки. Същата обаче била без поставена предпазна маска на лицето, която да закрива устата и носът. За същото срещу нея бил съставен АУАН № 001725/10.09.21г., а въз основа на него било издадено и процесното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителката Е. Н. А., разпитана като свидетел в съдебното производство, както и от събраните в хода на делото писмени доказателства – АУАН и ПИП от 10.09.21г., които съдът кредитира като непротиворечиви и последователни.

Жалбоподателят фактически не оспорва фактическата обстановка, доколкото не сочи друго фактическо положение, а навежда единствено допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство, което ограничили правото му на защита.

Настоящата инстанция намира това възражение за неоснователно.

Съгласно чл.209а, ал.1 от ЗЗ действително който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. От текста на акта и НП ясно става, че вмененото нарушение е неизпълнение на Заповедта на Министъра, изразило се в неносене на маска.

Сиреч ясно става, че се твърди неизпълнение на задължение на адресата, а от друга страна практически е без значение изпълнителната форма на деянието, доколкото се санкционира по един и същ начин. Ясно е посочено, че неизпълнението на задължението е във връзка с чл.63, ал.4 от същия закон, с което недвусмислена са налице всички елементи от състава на вмененото административно нарушение на П. и тя би следвало да е разбрала обвинението. Така е могла да организира своята защита срещу наведените погоре фактически положения, противно на възражението в жалбата. На 2 следващо място непосочването на конкретното изречение във връзка с казаното по-горе, също не опорочава процесното НП, тъй като от самото описание на нарушението става ясно коя е приложимата алтернатива.

На следващо място не е налице и маловажност на случая, тъй като състава на правната норма не изисква настъпването на някакви резултатни вреди последици от деянието. Достатъчно е поставянето в опасност на защитените обществени отношения, а от разпита на актосъставителката се установи , че в обекта имало и други хора. При това положение очевидно са били поставени в опасност и други лица, а обществените отношения свързани със закрилата на здравето на членовете на обществото изключва възможността случая да се квалифицира по реда на чл.28 б.“а“ ЗАНН.

Досежно субективната страна на деянието следва да се отбележи, че по правило съгласно ЗАНН се санкционират непредпазливо извършените нарушения. В този смисъл е без значение дали жалбоподателката е действала именно при тази форма на вина, защото това не я извинява. Фактически повечето административни нарушения са именно такива.

Не на последно място по значение наказващият орган правилно е определил вида на наложеното наказание – глоба, а по размер е наложил минималната такава – 300лв. Така същото в максимална степен е съобразено и с нормата на чл.27 от ЗАНН.

Не се констатираха други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са опорочили процесното НП, които да налагат отмяната му.

С оглед този изход на делото следва на въззиваемата страна – РЗИПловдив, да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което в размер на 80 лв настоящата инстанция намира за съответно на извършеното. То следва ад се възложи в тежест на жалбоподателката П..

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивския районен съд, ХІV н.с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-Х-Б98/08.10.2021год. на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на Г. И. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / 3 триста / лева за нарушение по чл.64, ал.1, вр чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА жалбоподателката Г. И. П., ЕГН **********, адрес с.З., общ.Р., ул.“******“ №* да заплати на РЗИ-Пловдив сумата от 80 лева юрискосултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПАС по реда на АПК и на основанията предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4