Решение № 5981 от 28.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5981 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100514414 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 20.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 44349/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 157 състав, К. А. К. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ сумата 363.96 лв.- главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за имот с адрес: гр.

София, жк ****, ателие, аб.№ 312760; сумата 68.95 лв.- обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до 28.07.2022 г.; сумата 5.59 лв.- цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за горницата над сумата 363.96 лв. до пълния предявен размер от 731.43 лева, претендирана за периода от 01.11.2018 г. до 30.06.2019 г.; относно лихвите за забава при плащането на тази главница- за горницата над сумата 68.95 лв. до пълния предявен размер от 172.99 лева, претендирани за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г.; и за сумата 1.43 лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г. Със същото решение Р. А. П. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046 сумата 363.96 лв.- главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за имот с адрес: гр.

София, жк ****, ателие, аб.№ 312760; сумата 68.95 лв.- обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до 28.07.2022 г.; сумата 5.59 лв.- цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до 1 окончателното изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за горницата над сумата 363.96 лв. до пълния предявен размер от 731.43 лева, претендирана за периода от 01.11.2018 г. до 30.06.2019 г.; относно лихвите за забава при плащането на тази главница- за горницата над сумата 68.95 лв. до пълния предявен размер от 172.99 лева, претендирани за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г.; и за сумата 1.43 лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците К. А. К. и Р. А. П. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София” ЕАД суми от по 300.69 лв. всекиразноски за исковото производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът К. А. К. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 144.33 лв.възнаграждение за особен представител. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответника Р. А. П. сумата 155.67 лв.- разноски за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени исковете за сумите 367.47 лв.- главница за топлинна енергия, 98.45 лв.- лихви за забава при плащането на тази главница, и 1.43 лв.- лихви за забава при плащане на главницата за дялово разпределение, претендирани от всеки от двамата ответници, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните по делото суми- главница и лихви за забава, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемите страни К. А. К. и Р. А. П. /ответници по делото/ оспорват жалбата на ищеца и молят постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Бруната“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл.79, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за сумата 17.74 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, претендирана от ответника К. К., и за сумата 17.74 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, претендирана от ответника Р. П., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.08.2022 г. до окончателното им изплащане. В останалата обжалвана от ищеца част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Установява се въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, че между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и ответниците 2

К. К. и Р. П. е съществувало валидно договорно правоотношение с предмет- доставка на топлинна енергия до процесния топлоснабден имот- ателие на ІІІ етаж в бл.**** в жк „****“- гр. София, възникнало по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, с оглед притежаваното от ответниците право на собственост върху процесния имот при равни права.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, дължимата за исковия период от 1.11.2018 г. до 30.04.2020 г. сума, представляваща стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия, възлиза на общо 1 462.86 лв., включая изравнителния резултат, възлизащ на 60.76 лв. /сума за доплащане от абоната/.

В обжалваното решение са разгледани и уважени своевременно направените от ответниците възражения за изтекла погасителна давност, в резултат на което с оглед датата на сезиране на съда на 16.08.2022 г., когато е подадена исковата молба по делото, за погасени по давност са приети възникналите през периода 1.11.2018 г.30.06.2019 г. задължения на всеки от ответниците, възлизащи на 367.47 лв.- главница, и на 104.04 лв.- мораторни лихви.

Основателен е наведеният във въззивната жалба на ищеца довод за незачитане от първоинстанционния съд на периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. /с продължителност от 70 дни/, приложим съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНС/- чл.3, т.2, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.44/ 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, когато погасителната давност за част от процесните вземания е спряла да тече.

При отчитане на горепосочения период, през който течението на погасителната давност за част от процесните вземания е било спряно, се налага приемането на извод, че погасени по давност към датата на подаване на исковата молба са били само вземанията на ищеца за периода от 1.11.2018 г. до 20.04.2019 г., чийто размер- според приетото като неоспорено от страните експертно заключение на съдебно- техническата експертиза, възлиза на общо 699.47 лв. или по 349.74 лв., дължими от всеки от двамата ответници. Съответно- непогасено по давност се явява само вземането на ищеца за сумата 35.47 лв. общо или по 17.74 лв. за всеки от двамата ответници, определени за 10 дни от м. април 2019 г. /1/3 от начислената сума за м. април 2019 г., вкл. изравнителния резултат, представляващ сума за доплащане от абоната/. Тъй като за м. май и м. юни 2019 г. топлинна енергия в процесния имот не е потребявана, не са начислени суми, чийто размер да рефлектира върху определеното от въззивния съд намаление.

Следователно непогасени по давност и дължими от ответниците на ищеца са и суми от по 17.74 лв., за които постановеното от СРС решение в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение, с което същите да бъдат присъдени на ищеца. За останалата част от претендираната от топлопреносното предприятие главница- стойност на топлинна енергия, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователна е жалбата на ищеца в останалата й част, тъй като вземания за лихви за забава според настоящия въззивен състав за него не са възникнали.

Не се установява по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответниците.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е 3 определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответниците за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размери, различни от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния период топлинна енергия суми, за които са издадени процесните общи фактури, приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2019 г. и 31.07.2020 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06. на съответната година, считано от 30.04./, цитираните клаузи на Общите условия са неприложими, като съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до тях.

Исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 196.90 лв. общо или по 98.45 лв.- за всеки от двамата ответници, претендирана като обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.- 14.09.2020 г., следователно подлежат на отхвърляне като неоснователни.