Решение № 205 от 02.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Благоевград, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600374 по описа за 2022 година С присъда № 906422/11.04.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 278/2021 год. на Районен съд - Благоевград, подсъдимият Е. Д. Й. е признат за виновен в това, че в периода след 30.04.2014 г. до 08.08.2014 г., на неустановено място, е съставил неистински официален документ удостоверение за наследници №11/27.02.2014 г. на И М, на което е придаден вид, че е издадено от кметството на с. Ж, общ.Кюстендил, обл.Кюстендил и подписано от кмета на кметството - К З, с цел да бъде използван, като в документа е пропуснат действително съществуващ наследник на наследодателя, а именно - С Г с ЕГН ********** и деянието е с цел имотна облага - признаването на Ф. Г. И. за единствен собственик на недвижим имот - нива от 5.600 дка /пет декара и 600 кв.м/ в местността „Г“, имот № 017092 по картата на с.Ж, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил - престъпление по чл.308, ал.3, т.2 във вр. ал.2 във вр. ал.1 от НК, поради което и на основание цитирания текст във вр. чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието ефективно изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок 1 от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Й. е осъден да заплати сторените в хода на наказателното производство разноски, от които в полза на ОД на МВР – Кюстендил сумата от 561,93 лв., а по сметка на РСБлагоевград сумата от 447,87лв., както и дължимата държавна такса от по 5.00 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Срещу посочената присъда на първостепенния съд е депозирана в законния срок жалба от самия подсъдим, с която се оспорва нейната законосъобразност и обоснованост. Като акценти за твърдяната необоснованост на атакувания съдебен акт се изтъкват несъотвествията в заявеното от свидетелката Ф. И.. На второ място, подсъдимият оспорва заключението на тройната графологическа експертиза, както и избора на експертите от НИКК към МВР – София, както и пренебрегването на противоречащото му заключение по двойната графологическа експертиза. На трето място, се изтъкват аргументи за едностранчивост на воденото разследване, което въобще не се е занимало с въпроса за значението на положения печат на община Кюстендил върху процесното удостоверение за наследници. На следващо място, подсъдимият счита, че неправилно не се отчетени противоречията в показаният на свидетелите Ф. И. и М Н, както и между първата от тях и св. Е. И. Особено съществени са показанията на И, който е посочил, че лично е придружил Ф. И. до кантората на нотариус Е П в Кюстендил, за да получи НА за процесния имот. На последно място се изтъкват и показанията на онези свидетели, които са посочили, че през месец август на 2014 година Й. не е бил в състояние сам да се придвижва и съответно не е имал фактическа възможност да получи издадения от нотариус П нотариален акт за имота на Ф. И..

Пред въззивната съдебна инстанция жалбоподателят Й. се яви лично и в пледоарията си на практика изтъкна всички посочени нарушения, които според него водят до извода за незаконосъобразност на постановената от БлРС присъда, с искане тя да бъде отменена и той оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита жалбата за напълно неоснователна като акцентира върху известните и интересуващите наказателния процес факти и поведение на подсъдимия, които запълват 2 вменения му престъпен състав. От събраните доказателства може да се изведе по категоричен начин, че подсъдимият не само е имал възможност, но и е излизал от дома си, респ. е приемал в него различни лица, включително и във вр. с адвокатската си практика, а заключението по тройната графологическа експертиза установява, че той е лицето, изготвило неистинския официален документ в лицето на удостоверението за наследници, който впоследствие е бил използван пред нотариус П. Определеното му наказание е справедливо и съобразено с данните за личността му и чистото му съдебно минало, поради което прокурорът пледира за цялостно потвърждаване на проверяваната присъда на БлРС.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място, при изложението на възприетите за установени факти, Районният съд е съобразил и правилно анализирал доказателствената съвкупност, описвайки детайлно действията на подсъдимия, мотивирани от свидетелката Ф. И. и насочени към снабдяването и с краен документ за собственост на претендирания от нея земеделски имот, за което му заплатила възнаграждение от 300 лв. Много подробно съдът е описал значението на събраните гласни и писмени доказателства, логично обосновавайки в коя част и защо ги кредитира, респ., защо не им дава вяра в съответните части.

Достатъчно място е отделено и на заключенията по изпълнените графологически експертизи, с ясно отбелязване на причините, поради които изцяло е кредитираната тройната такава. При аналитичната си дейност първата съдебна инстанция не само е изследвала значението на отделните доказателства, но ги е съпоставяла едно с друго и отчитайки връзката по между им е изградила убеждението си за тяхната достоверност. На следващо място, въззивната инстанция при извършената проверка не откри нарушения на правилата за събиране на доказателства и коректното им оценяване, така както се твърди в жалбата на подсъдимия и в пледоарията му. Напротив, всички изтъкнати възражения са били обсъдени от първостепенния съд, който им е дал убедителен и смислен отговор, позовавайки се на годността на събраните доказателства и логическия им анализ. С направените уточнения и в изпълнение на задълженията си самостоятелен прочит на събраната 3 доказателствена съвкупност, и извеждане на следващите се от нея факти, Окръжният съд намира следното:

Подсъдимият Й. е упражнявал адвокатска професия, регистриран в АК – Кюстендил и към инкриминирания период е имал навършени 55 години.

Семейството на Й. притежавало къща в с. Ж, обл. Кюстендилска, откъдето се познавал със свидетелката Ф. И.. С решение №26/54 на ОСЗГ – гр. Кюстендил на наследници на И М е била възстановена собствеността върху нива от 5,6 дка. в местността „Г“, имот №017092 по картата на землището в с. Ж.

Единствен наследник на М се явявал починалия му син Г И Гев, а наследници на последния били Ф. И. и брат й С Гев И. Ф. И. се занимавала със земеделска дейност и възнамерявала да кандидатства по програми за насърчаване на земеделието, поради което решила да се снабди с нотариален акт за собственост на посочената нива. На 22.04.2014 год. тя подала до кмета на с. Ж искане за издаване на удостоверение за наследници, издадено от св. К З с номер №33/22.04.2014 год. В него като наследници на Г Гев били посочени Ф. И. и С Гев. На 23.04.2014 год. С Гев починал внезапно. Ф. И. в изпълнение на намерението си да се снабди с документ за собственост на посочения имот се срещнала с подсъдимия Й. като му обяснила, че с брат й имали уговорка нивата в м. „Г“ да бъде придобита от нея. Й. поел ангожимент да свърши необходимото срещу сумата от 300 лв. и поискал от нея удостоверение за наследници на правоимащия й баща. На 30.04.2014 год. подсъдимият претърпял тежко ПТП, което наложило лечението му в болнично заведение от около един месец, след което се прибрал в с. Ж, където се възстановявал. В този период Ф. И. го посетила в къщата му и му предала удостоверение за наследници, в което фигурирала тя и починалия й брат, решението на поземлената комисия и скица на имота. По-късно, на 03.07.2014 год., св. М Н в качеството си на лицензиран оценител съставила текуща пазарна оценка на имота по искане на И..

В периода след 30.04.2014 год. до 08.08.2014 год., на неустановено място, подсъдимият съставил удостоверение за наследници №11/27.02.2014 год. на И М, на което придал вид, че е издадено от кметството в с. Ж и подписано от кмета К З, в който като единствен наследник била посочена само Ф. И.. На 08.08.2014 год. до нотариус Е П с рег. №188 на Нотариалната камара е била депозирана подписана от Ф. И. молба с представен проект за констативен нотариален акт на процесната нива от 5,6 дка. На същата дата 4 посоченият нотариус издал НА №190, том II, РЕГ.№2687, НОТ.Д. №361/2014 год., с който признал И. за собственик на посочения имот. На 12.08.2014 год. лично подсъдимият получил от нотариус П в неговата кантора констативния нотариален акт, удостоверено с подписа му в нарочна молба. В приемната на нотариуса веднага след това Й. предал на Ф. И. НА, за което получил от нея сумата от 300 лв.

Десет дни по-късно, на 22.08.2014 год., Ф. И. продала на зет си М С същия имот, като сделката отново била изповядана пред нотариус Е П.

След смъртта на С Гев неговата дъщеря Д В проверила наследството на баща си и установила, че Ф. И. се е снабдила с нотариален акт за процесната нива, заради което завела гражданско дело пред РС – Кюстендил, приключило с отмяна на НА за ½ от спорния имот. В хода на водените от В граждански дела се установило, че НА е изаден въз основа на невярно удостоверение за наследници, поради което тя сезирал РП – Кюстендил, в резултат на което се образувало наказателно производство.

В хода на разследването първоначално е била назначена съдебно графологическа експертиза, изпълнена от вещите лица Я Я и Р Ч, специалисти към РУ – Дупница към ОД на МВР - Кюстендил. Според заключението им, ръкописният текст в посочената част от удостоверието за наследници с №11/27.02.2014 год., според представения сравнителен материал е изпълнен от Е. Д. Й.. Подписът за длъжностното лице в същото удостоверение не е на лицата К З, Ф. И. и Е. Й., а положения печат не е оставен от печата на кметството в с. Ж.

На същите експерти е била поставена и допълнителна задача, от отговорите по която се установява, че в изследваната молба за получаване на НА до нотариус П, в която е отразен получателя му на 12.08.2014 год., подписът за получател е положен от подсъдимия Й..

Вероятно поради възникнали съмнения и непълноти в първото от посочените заключения, разследващият орган е допуснал и назначил повторна съдебно графологическа експертиза, изпълнена от експертите към НИКК към МВР – София в лицето на Д Г., В Ц и П Т. Трите вещи лица са напълно категорични, че ръкописния текст в процесното удостоверение за наследници е изписан от Й., а подписът за „Подпис и печат“ също е положен от него.

5

Тази фактическа обстановка, сходна с приетото и от проверяваната инстанция, почива на законосъобразния и логичен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. При излагане на съображенията си в тази посока Районният съд обосновано и убедително е посочил значението на отделните доказателства и същевременно връзката им едно с друго, за да направи крайния си извод. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с тези оценъчни съждения, които налагат възприетите и от проверяваната инстанция фактически, а на тази основа и правни изводи.

Правилно са кредитирани показанията на свидетелите К З и Е П. В качеството си на длъжностни лица те са извършили съответните действия, свързани с издаване на удостоверение за наследници на починалия И М и издаването на констативния нотариален акт, с който Ф. И. е призната за единствен собственик на процесната нива от 5,6 дка. Същите са незаинтересовани от изхода на делото и липсват каквито и да било причини твърденията им да не бъдат кредитирани. В тяхна подкрепа са издаденото удостоверение за наследници с №33/22.04.2014 год., в което като наследници на И М са посочени Ф. И. и С Гев, както и заключенията по графологическите експертизи. БлРС подробно е изтъкнал защо ги кредитира, изтъквайки, че именно последното посочено удостоверение е предоставено от Ф. И. на адвокат Й., излагайки убедителни съображения защо не може да се приемат твърденията му, че полученото от него е било с описани наследници в лицето на Ф. И. и Д В. Достатъчно е да се проследи номерацията и датите на издадените от кмета на с. Ж удостоверения както и датата на изповяданата сделка, за да се установи, че на подсъдимия е било предоставено именно цитираното удостоверение с №33/22.04.2014 год. В подкрепа на свидетелските им показания са и заключенията по графологическите експертизи, които потвърждават, че текста в удостоверението с №11/27.02.2014 год. е изписан от Й., а според тройната експертиза негов е и подписа върху печата, положен върху същото. Липсват основания да не бъдат кредитирани и показанията на св. Д В, която подробно е описала създадените отношения и установеното от нея след смъртта на баща й, когато в хода на заведеното гражданско дело е установила, че в предоставено пред нотариус удостоверение за наследници на спорния имот, в него е била отбелязана само нейната леля Ф. И.. Заявеното от свидетелката М Н също следва да бъде кредитирано, защото липсват причини съдът да се съмнява в заявеното, което 6 е свързано с упражняваната от нея професия и поставения и ангажимент да направи оценка на недвижим имот от непозната възрастна жена, визирайки Ф. И..