Решение № 2683 от 06.10.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2683

Русе, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

ТАТЯНА ИЛИЕВА

При секретар ГАЛИНА КУНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА канд № 20267200600485 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. Т. Г. против Решение № 228 от 19.05.2026 г., постановено по АНД № 63/2026 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено НП № 25-1085-003897/05.12.2025 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на касатора е наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (51,13 евро). В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с изследване, преценка и анализ на доказателствата. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. В условията на евентуалност, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Русе. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна – Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по мотиви, различни от изложените в нея.

Производството пред Районен съд - Русе е образувано по жалба на Г. Т. Г. против НП № 25-1085-003897 от 05.12.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро).

За да потвърди процесното наказателно постановление, РС - Русе е приел, че установеното нарушение е доказано както от обективна, така и от субективна страна, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, правилно е определен и размера на наложеното административно наказание.

Решението на Районен съд - Русе е неправилно.

Съгласно обстоятелствената част на НП, потвърдено с контролираното в настоящото производство съдебно решение, е ангажирана админинистративно- наказателната отговорност на Г. Т. Г. за това, че на 08.10.2025 г., в 14:42 часа, в [населено място], на [улица]като водач на автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Борн Интернационал“ ЕООД, нарушава правилата за престой и паркиране като паркира МПС в частен имот – пред вход на подземни гаражи, създавайки пречки за движението.

Действително, както е посочено в касационната жалба, в мотивите на оспореното решение, съдът е изписал две различни дати на извършеното деяние – 08.10.2025 г. и 30.10.2025 г. От НП, АУАН и приложения снимков материал категорично се установява, че деянието е извършено на 08.10.2025 г., което обстоятелство не е и спорно по делото. Поради това, касационната инстанция намира, че допуснатото несъответствие в мотивите на РС – Русе представлява техническа грешка, не накърнява правото на защита на санкционираното лице и не е от категорията на съществените процесуални нарушения.

Няма противоречие и в изложените мотиви в решението на контролираната инстанция досежно приложимия фактически състав на деянието. По същество, РС – Русе е изложил съображения защо органът правилно е [жк], ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налага изменение на НП по отношение посочената в него нарушена разпоредба.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба възражения относно извършената от РС – Русе преценка на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. В мотивите на оспореното решение съдът обективно, всестранно и пълно е изследвал обстоятелствата по делото, с оглед представените по въззивното дело доказателства, на които е извършил преценка в тяхната съвкупност.

Настоящата касационна инстанция не споделя и наведените в жалбата възражения досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка и с оглед събраните по делото доказателства, безспорно в настоящия случай институтът на „маловажен случай“ не е налице. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, следва да се съобразят смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. В случая липсват каквито и да било данни, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Настоящият състав на съда счита, че с описаното в обстоятелствената част на НП и установено и от първата съдебна инстанция деяние, касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата е паркирал на място, където превозното средство е пречка за движението по отношение на собствениците на подземните гаражи, които като участници в движението при влизане от уличното платно, не могат да достъпят до гаражите и на практика това представлява именно пречка за движението им. Освен това, от снимковия материал и от свидетелските показания, събрани във въззивното производство, се установява, че чрез това свое действие жалбоподателят е създал пречка за движението на собствениците на гаражи при вход/изход от тях не само с автомобил, но и като пешеходци.

При квалифициране на нарушението обаче наказващият орган неправилно е съпоставил фактическите обстоятелства към санкционната норма на чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и неправилно е санкционирал установеното деяние на основание тази административнонаказателна разпоредба с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, който е определен от законодателя във фиксиран размер. Това е възприето и от РС – Русе като приложимата административнонаказателна разпоредба, което е неправилно.

Нарушението, извършено от жалбоподателя, следва да се квалифицира съобразно обективните признаци от състава на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 50 лева водач, който: 1. неправилно престоява или е паркирал неправилно. Именно това е приложимата към установените по делото фактически обстоятелства санкционна норма. Така установеното деяние се явява нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 1 вр. чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което е и по-леко наказуемо нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1, пр. 3 от ЗАНН, районният съд като инстанция по същество има правомощието да измени НП, когато се налага да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Именно в тази хипотеза попада и настоящият случай, предвид липсата на промяна във фактическата обстановка, приета за установена в НП.

С оглед гореизложеното като е достигнал до извод, различен от този, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав като при новото разглеждане съдът следва да преквалифицира деянието по относимата санкционна норма. При новото разглеждане на делото съдебния състав следва да прецени законосъобразността на процесното наказателно постановление, като анализира чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК вр.чл. 63д от ЗАНН.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 228 от 19.05.2026 г., постановено по АНД № 63/2026 г. по описа на Районен съд - Русе.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Русе за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�