Протоколно определение № 384 от 26.03.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 385/2025
- Вид
- Протоколно определение № 384
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 26.03.2025
- Състав
- Красимир Аршинков, Атанас Маскръчки, Вили Дацов
Цитирани разпоредби
- чл.183 · Наказателен кодекс
- чл.216 · Наказателен кодекс
- чл.325б, ал.2, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.63,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.9 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 384 гр. Благоевград, 26.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир Аршинков
Членове:
Атанас Маскръчки
Вили Дацов при участието на секретаря Мариела Палова и прокурора и Н. Г. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно наказателно дело № 20251200600385 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Жалбоподателят М. И. Г., редовно призован, се явява лично, доведен от органите на ОЗ“Охрана“, и с адв.И Д., редовно упълномощен от първата инстанция.
За Окръжна прокуратура, редовно призована, се явява прокурор С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
С оглед изявленията на страните съдът намира,че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ:
Настоящото производство е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адв.Д., в качеството му на защитник на обв.М. И. Г., срещу Протоколно определение №403/19.03.2025г., постановено по ЧНД №149/2025г. по описа на РС-Разлог, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия по ДП №297/2024г. по описа на РУ-Разлог, за изменение на взетата мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
ПРОКУРОРЪТ:Считам доказателствата. жалбата за неоснователна.Нямам искания по
АДВ.Д.: Поддържам изцяло депозираната жалба срещу акта на РС-Разлог.
Като доказателства представям и моля да приемете епикриза на РМ.ва И.а дъщеря на задържания и психологическо заключение на същата, във връзка с нейно боледуване.Други искания за събиране на доказателства нямам.
ПРОКУРОРЪТ:Не възразявам да се приемат.
БлОС намира, на първо място, по отношение на представените писмени доказателства, че като такова следва да бъде прието 1 бр.епикриза на Р И.а дъщеря на обвиняемото лице.
По отношение на документа, озаглавен психологическо заключение на същата, БлОС, отчитайки липсата на назначена такава по надлежния ред експертиза, намира, че същото не следва да бъде приобщено като писмено доказателство по делото, в който смисъл
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото 1 бр.епикриза на Ралица М.ва И.а.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмено доказателство психологическо заключение на Ралица И.а и го връща на адв.Д..
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, намирам за неоснователна жалбата срещу постановеното от РС-Разлог определение , с което е оставена без уважение молбата на обв.Г. за изменение на взетата спрямо него мярка за 2 неотклонение „Задържане под стража“. РС-Разлог е извършил актуална оценка на събраните до настоящия момент доказателства ,като правилно е преценил, че липсва промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на определената най-тежка мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия. Аз също не считам,че е налице ново обстоятелство , с оглед доказателствата, което да налага промяна на извода по отношение на първата предпоставка, както е приел и РС, предпоставката обосновано предположение за съпричастността на Г. към престъпленията, за които му е предявено обвинение. Касае се за 3 извършени престъпления : кражба , при условията на опасен рецидив в съучастие, престъпление по чл.216 от НК и престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 от НК , и двете последни престъпление – при продължавана престъпна дейност. Това обосновано предположение считам, че правилно съдът е преценил, че не е разколебано към настоящия момент .
Относно възражението в жалбата за липса на мотиви , считам същото за неоснователно, тъй като съдът не дължи подробен анализ на доказателствата, а правилно е преценил, че няма промяна и не е необходим нов анализ, след като вече такъв е направен при първоначалното вземане на МНО“Задържане под стража“.
Считам,че РС-Разлог правилно е преценил, че не е настъпила промяна и по отношение наличието на втората предпоставка:реална опасност от укриване и извършване на престъпление. Тази опасност продължава и към настоящия момент. От събраните доказателства е налице реална опасност от извършване на престъпление . Този извод е направен още при първоначалното вземане на МНО“Задържане под стража“ и сега при разглеждането на молбата за изменение на мярката , съдът се обосновава с данните за обремененото му съдебно минало . Тази опасност продължава и към настоящия момент, тъй като не са събрани доказателства ,които да оборват презумпцията на чл.63,ал.2 от НПК , защото едно от обвиненията е за престъпление при условията на опасен рецидив. Не са наведени убедителни доказателства,които да доведат до извода , че интензитетът на реалната опасност от извършване на престъпление е намалял. Възраженията на защитата, свързани със семейна ангажираност на обвиняемия и затрудненията,които има с децата и техните заболявания, не са изиграли, наред с предходните осъждания, възпиращ ефект, тъй като той е извършил престъпленията, предмет на това наказателно производство . Не считам,че това са достатъчни основания за промяна на мярката му за неотклонение ,защото те са били налице и към момента на извършване на престъпленията и не са възпрели Г. . Затова считам,че правилно РС-Разлог е приел, че липсват каквито и да е нови убедителни обстоятелства,които да налагат определяне на друга мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия. Смятам,че РС правилно е преценил,че към настоящия момент именно най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е най-адекватна по отношение на него. Ето защо моля да потвърдите постановения съдебен акт .
3
АДВ.Д.: Уважаеми въззивни съдии, аз не съм съгласен с акта на РС-Разлог, тъй като, както съм посочил в жалбата, същият по същество представлява преповтаряне мотивите на съда, доколкото такива имаше при първоначалното вземане на мярката за неотклонение.
Действително при подобни производства на първо място винаги стои въпросът, след като един път съдът реши, дали така ще продължи. Ако погледнете делото, М. Г. е задържан повече от 2 седмици в местата за лишаване от свобода, само на база постановяване от съда, абсолютно незаконосъобразно беше това задържане, от следващите състави е установено, без каквито и да е мотиви по отношение на същия. Така че, когато говорим за настоящия случай по отношение на това, че съдът един път е решил и преценил, следва да имаме предвид и тези обстоятелства.
Оплакването ни при първоначалното вземане на мярка за неотклонение е,че липсват мотиви. Впоследствие е саниран този акт от въззивната инстанция, тя попълва голяма част от мотивите, но това не изключва обстоятелството и към настоящия момент, мотивите са бланкетни, от тези ,които законодателят и ние като адвокати можем да използваме по всяко дело, свързано с мярка за неотклонение, съобразявайки практиката на съдилищата. Липсва конкретика във връзка с анализ на доказателствата, с анализ на основания, които следва да има по делото, когато говорим за право и правова държава. Моето оплакване по отношение на първоинстанционния съдебен акт, като изцяло съзнавам , че настоящият съдебен състав ще обсъди и тези обстоятелства, и всъщност това не е основание за изменение на МНО, е неправилното произнасяне на РС, но държах да го отбележа като цяло.
По отношение на основанията за изменение на МНО, считам, че съставът на РС-Разлог не отговори на оплакванията и на възраженията, които имаме ние.
Действително в настоящия случай, с оглед повдигнатото обвинение е налице презумпцията и обстоятелството дали е налице опасност лицето да се укрие или извърши престъпление. Тази презумпция е оборима.Никъде законодателят не освободил ,както прокуратурата,така и разследващите органи от това да докажат в производството наличието на такава опасност - от укриване или извършване на престъпление. В същото време са събрани достатъчно обстоятелства и доказателства, които да оборват тази презумпция.
По отношение презумпцията дали е налице обосновано предположение, че М. Г. е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение – в ДП, с оглед юридически трик, са приложени 9 или 10 ДП срещу неизвестен извършител, чиято цел е единствено да мотивират и да покажат на съда колко опасен престъпник стои пред Вас и че той трябва да остане в местата за лишаване от свобода. Ако погледнем папките, ще видим , че както при първоначалното вземане на мярка за неотклонение , така и към настоящия момент те не съдържат нито едно доказателство по отношение на това М. Г. да има отношение по тези казуси, те дори не съдържат неговото име, има само постановления за образуване на ДП и показанията на пострадали лица, където по никакъв начин не се сочи М. Г. или да се свързва с него,което не променя факта как самото количество на тези папки въздейства на човешкия 4 фактор при вземане на решения, по мое мнение.
Аз считам, че когато се обсъждат обстоятелства, касаещи дали е налице обосновано предположение за извършване на престъпление следва да се обсъждат само тези обстоятелства, касаещи повдигнатото обвинение.
Повдигнатото обвинение в настоящия случай е за кражба на 2 коня, унищожаване на вещи или убийство на животни, при прецизиране на обвинението от прокуратурата ще разберем какво е точно разбирането й , защото не става ясно от сега повдигнатото обвинение . Действително са събрани достатъчно доказателства по второто обвинение –помагачество към унищожаване и повреждане .Видно от показанията на полицейските служители, те заявяват ,че са отишли на място и единственото ,което е правил М. Г. е да стои отстрани. Това,което другият съпроцесник заявява е,че М. Г. държал въжето на коня,докато го умъртви другият подсъдим. Това е изпълнителното деяние, за което действително са налице данни в настоящото дело. По отношение на обвинението „кражба“ няма събрани доказателства.
Вече трети месец М. Г. е в ареста, а са разпитани само трима свидетели. Като единият от свидетелите е син на собственика на животните .Другите двама свидетели касаят продажба на конско месо, но не от страна на М. Г., а от страна на другия подсъдим. По делото са събрани достатъчно и многобройни доказателства във връзка с дейността на другия подсъдим и за това,че същият е преценил ,че за него е по-изгодно да стане свидетел срещу М. Г., за да получи МНО „Подписка“ .В настоящия случай това всъщност е неговата дейност. Никъде прокуратурата не е изследвала обясненията на М. Г., които той даде на 3 пъти пред различни съдебни състави по време на гледането на мярка за неотклонение, въпреки че това не е по НПК снемане на обяснения, но все пак това дава основание на разследващите органи да проверят фактите, ако решат да разследват. Именно в твърденията на М. Г. се сочи участие на трето лице в неговите обяснения , че когато същият отишъл при умъртвяването на тези коне не е имал представа за техния произход , има грешна представа чия собственост са те, сам го заявява. Такова разследване през тези 3 месеца въобще не е провеждано. Ето защо към настоящия момент няма доказателства по отношение обвинението „кражба“. Но тук прокуратурата въвежда опасния рецидив и презумпцията за наличие на опасност да се укрие или извърши друго престъпление и това гарантира на прокуратурата задържане на М. Г. в местата за лишаване от свобода. Ето защо считам, че и при първоначалното взимане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и впоследствие, тук акцентирам, че действително към настоящия момент няма доказателства.Ако към първоначалното вземане практиката на съдилищата е константна и тогава обема на доказателствата, който се изисква е по-малък ,с оглед краткия срок на разследване, т.е. предполага се ,че разследващите органи не са имали възможност да съберат необходимите доказателства, то към настоящия момент вече са изминали 3 месеца и все още няма каквито и да е други доказателства по отношение на това дали Г. е съпричастен към отнемането на двете животни от техния собственик, с цел да се разпореди с тях за себе си или за други. Ново обстоятелство е изтеклият срок от 3 месеца, което следва да бъде преценявано 5