Решение № 1564 от 06.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1564 гр. Варна, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВ.а Христова - Желева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от ИВ.а Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110203180 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Е.

И. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:гр.Варна,ул. „Георги Бакалов” №14А, депозирана чрез адв. А. Х. от ВАК, против Наказателно постановление №23-8703000204/ 07.04.2023 г., издадено от Началник СПС в ОДМВР-Варна, сектор „Специализирани полицейски сили„-Варна, с което на А. са наложени: административно наказание “Глоба” в размер на 200/двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаването НП е неправилно и незаконосъобразно.

Възз.изтъква, че НП страда от съществени формални пороци, а именно е издадено в разрез с чл. 42. т. 4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в НП не е конкретизирана фактическата обстановка. Възз.твърди, че спрямо него е упражнено полицейско насилие, а органите на реда са се държали грубо и цинично.

В жалбата се сочи, че неправилно е определена нарушената и санкционната норма.

На следващо място се сочи, че в обжалваното Наказателното постановление не е разгледана разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Не са конкретизирани нито смекчаващите, нито отегчаващите вината обстоятелства, също както тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от процесуален представител –адв.Д. и адв.Х., които поддържат жалбата на посочените в нея основания. В пренията си по съществото на делото адв.Х. пледира за недоказаност на нарушението и за присъждане на сторените в производството разноски.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.2023г., около 23:55ч. часа жалбоподателят Е. И. А. управлявал мотоциклет „Сузуки 600“, с рег.номер В3569В в гр.Варна. На кръстовището между ул.“Патриарх Евтимий“ и ул.“Пловдив“ в посока бул.“Вл.Варненчик“, възз. се разминал с полицейски автомобил, в който бил патрул на Специализираните полицейски сили в ОД на МВР-Варна в състав свидетелите К.

Б. И. и В. П. П.. При разминаване с мотоциклета, служителите на реда, забелязали, че не се вижда регистрационният му номер . Поради това решили да извършат проверка на водача и на мотоциклета. Тръгнали след мотоциклета, като го застигнали и предприели проверка. В хода на проверката органите на реда констатирали, че всъщност моторът има регистрационна табела, която отговаряла на тази от документите за ППС, представени от възз., но същата била поставена по начин , по който не се виждала, нито при движение, нито при спряло положение. Табелата била огъната към стопа и за да бъде видян регистрационният номер трябвало служителите на реда да се наведат. При проверката спрямо А. била упражнена физическа сила и били използвани помощни средства, като той бил задържан в РУ, тъй като служителите на реда преценили, че нарушава физическата им неприкосновеност.

За констатираното св. И. съставил АУАН с бл. № 262798, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на с св.В.П.. В законоустановения срок възражения по акта не били депозирани.

Въз основа АУАН, на 07.04.2023г. Началникът на сектор „ Специализирани полицейски сили“ към ОД на МВР-Варна издал обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по 2 делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите К. И. , В. П. и М. Ж., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка нарушител-водач, заповед и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите И. и П.–двамата очевидци на деянието и на начина, по който е била поставена рег.табелата на мотоциклета, управляван от възз.. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че рег.табелата на мотоциклета е била огъната към стопа и не се е виждала при движение на същия на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се. Известни незначителни противоречия в показанията на свидетелите, предвид факта, че същите са полицейски органи, които всеки ден се сблъскват с различни ситуации в хода на дейността си, не са от категорията да компрометират и дискредитират показанията на същите. За прецизност в случая следва да се отбележи, че редът по който е протекла проверката на водача / възз.А. / в рамките на полицейските правомощия по ЗМВР, фактите дали е използвана физическа сила спрямо него и дали са му били поставяни помощни средства /белезници/ и прочие, за които факти показания даде св.Желев са ирелевантни за конкретния казус, в който предмет на изследване за други факти и обстоятелства. По идентичен начин стои и въпросът с образуването на дисциплинарна проверка или евентуални наказателни дела срещу органите на реда и съответно резултатите от нея.

Резултатите от дисциплинарна проверка , включително и с данни за дисциплинарни нарушения от служителите не са в състояние да компрометират показанията на полицейските органите, не само защото същите са дадени пред съда под страх от наказателна отговорност, но и защото тези на св.И. и св.П., кореспондират напълно помежду си.

Що се касае за показанията на св.М. Ж., съдът няма основание да се съмнява в същите. От тях обаче стана ясно, че той не е присъствал по време на проверката на органите на реда, тъй като факти и обстоятелства в тази връзка св.Желев не съобщи.

Той изложи възприятията си за начинът, по който е изглеждал възз. след проверката, информация придобита от него от социалните мрежи. Как е изглеждал мотора преди или след процесния ден е ирелевантно, до колкото от значение по делото е изгледът на рег.табелата на 23.03.23г., около 23:55ч., когато е била извършена проверката.

Показанията му за упражнено спрямо А. насилие също са ирелевантни за процесния случай.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление 3 относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на сектор „СПС“ при ОД на МВР в Сектор ПП-Варна съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – старши полицай, оправомощен съгласно същата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника сектор „СПС“, оправомощен с това правомощие със Заповед № заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като в НП не било посочено кое точно предложение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е нарушено. За прецизност следва да се 4 посочи, че Законът за нормативните актове е категоричен, че законодателната техника обхваща членове, алинеи, букви и точки. Извън нейния обхват остават предложенията, хипотезите и алтернативите, като юридическа техника за изписване на правни норми.

Нещо повече, в случая както от съдържанието на АУАН, така и на НП е безспорно видно за какво нарушение е ангажирана отговорността на възз. От обстоятелствената част на двата акта е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява мотоциклет, регистрационната табела на който не е поставена на определеното за това място, а се е намирала огъната към стопа, поставена така, че да не се вижда. Никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че наказаният субект се защитава срещу фактическото обвинение повдигнато с АУАН и НП, а не срещу цифровата му квалификация.

Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

С НП на въззивника е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя мотоциклет „ Сузуки 600“, с рег.номер В3569В, е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване /в гр.Варна/, на датата посочена в административното обвинение. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които са очевидци на нарушението е видно, че поводът за извършване на проверка на мотопеда и неговия водач е било именно обстоятелството, че регистрационната табела на превозното средство не е била поставена на обозначеното за това място, а е била монтирана по начин, по който да не се вижда при движение, а и дори при покой на МПС. За установяване на горните обстоятелства е достатъчно да бъде 5 констатирано, че табелата не е поставена на обозначеното място, така щото същата да се вижда и да изпълнява функцията си по нормативното законодателство на страната , а именно да идентифицира превозното средство.