Решение № 260357 от 26.11.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№IV-278

26.11.2020 г., гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 2318 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Етажната собственост в сграда „Ета“ с идентификатор

№ *** по кадастралната карта на град Поморие, находяща се в к-с „Сънсет ризорт“: гр. Поморие, ул. ,,Княз Борис I“ № 219, представлявана от управителя „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, чрез пълномощниците адвокат Николова и адвокат Гагашева, против Решение № 172 от 23.07.2020 г. по гр. д. № 963/2019 г. на Районен съд – Поморие в ЧАСТТА, с която са ОТМЕНЕНИ като незаконосъобразни решенията на проведеното на 20/21.11.2019 г. Общо събрание на собствениците в Етажната собственост на сграда „Ета“, приети по т. 2, т. 3, т .4 и т. 5 от дневния ред на събранието, както следва: по т. 2, с което е приет предложения годишен бюджет за приходите и разходите на сграда „Ета“ за 2020 г. и 2021 г.; по т. 3, с което е прието годишната вноска за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата и обслужващите обекти към нея за 2020 г. и за 2021 г., да бъде в размер 15 евро на квадратен метър от общата застроена площ на апартамента, включително общите части, платима еднократно до края на м. ноември предходната година, като паричната вноска за разходите за управление и поддръжка да се заплаща от всички собственици, ползватели или обитатели в еднократен размер, независимо колко време пребивават в ЕС в рамките на една календарна година и независимо от достъпът на външни лица във всеки обект в ЕС; по т. 4, с което е прието да се възложи на управителя на сградата да сключи договори във връзка с изпълнението на задълженията му, за поддържане на общите части и прилежащите обекти с когото прецени, при условия и цена, каквито прецени, но в рамките на приетия бюджет на ЕС и по т. 5, с което се възлага на управителя на сградата да организира избора и инсталирането на дигитална система за управление на достъпа до инфраструктурата на комплекса като цяло и до общите части на сградата, като съответните разходи за инсталиране на тази система следва да бъдат покрити от всички собственици на имоти в сградата, а ако собственик на иска да се включи към дигиталната система за контрол на достъпа, тогава той и неговите гости ще имат достъп до комплекса през входа с физически (присъствен) контрол на достъпа след представяне на доказателство, че са собственици или че пребивават в комплекса.

В жалбата са изложени оплаквания против извода на съда за незаконосъобразност на приетото решение по т. 3 от дневния ред. Навеждат се доводи, че размерът, начинът и сроковете за плащане на паричните вноски за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата са определени съобразно приетия бюджет и с оглед изключителната компетентност на ОС по чл. 11 ал. 1 т. 5 от ЗУЕС. Поддържа се, че предвид необходимостта от целогодишно поддържане на сградата, дори да е налице дълготрайно отсъствие на собственик, то същият не следва да бъде освободен от задължението за плащане на разходите за управление и поддържане на сградата. Излагат се доводи, че на основание чл. 41 ЗС е без значение дали собственикът реално пребивава в имота си, за да възникне задължението му за участие в разноските за поддържането на сградата, тъй като е достатъчно качеството му на собственик. Посочва се, разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС нямат императивен характер. Навеждат се съображения, че ЗУЕС не съдържа правила, които да уреждат специфичното управление на етажната собственост в така наречените „сезонни курортни комплекси“, които се използват само през летния сезон и не само от собствениците, а от техни наематели и/или гости. Отбелязва, че пред първата инстанция са представени доказателства, от които е видно, че апартаментите в комплекс „Сънсет ризорт“ се отдават под наем с цел туризъм и отдих, но същите не са обсъдени от съда. Поддържа се, че поради спецификата на функционалното предназначение на комплекса паричните вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата не могат да се разпределят поравно според броя собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, който брой е невъзможно да бъде определен. Твърди се, че за осигуряване на адекватен бюджет и съответно добро състояние на сградата ОС е решило паричната вноска да бъде определена на квадратен метър, а не на друг принцип. Отбелязва се, че повечето етажни собственици обитават обектите си за кратък период от време през летния сезон, но не може да се приеме, че същите не дължат парична вноска за управление и поддръжка, тъй като това би довело до липса на такава или до занижаване качеството й. Счита се, че при такава празнина в закона се налага нейното преодоляване чрез прилагане на разпоредби за подобни случаи при съобразяване на целта на закона и основните начала на правото на Република България, като няма пречка това уреждане да бъде извършено с решение на Общото събрание. Поддържа се, че разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС следва да се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на целта на ЗУЕС – уреждане на обществените отношения по повод управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост съобразно волята на самите етажни собственици, обективирана в решения на законосъобразно проведени общи събрания на ЕС.

Намират, че приемането на решение, с което се определя размера на паричните вноски по начин, различен от посочения в чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, не е незаконосъобразно.

В жалбата са изложени оплаквания против извода на съда за незаконосъобразност на приетото решение по т. 2 от дневния ред. Излагат се доводи, че годишният бюджет за управление, поддържане и ползване на общите части на етажната собственост се изготвя от управителя на етажната собственост, а приемането му е от изключителна компетентност на Общото събрание. Считат, че приемането на бюджета е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Посочва се, че приходната част на бюджета е ясна предвид приетата от Общото събрание парична вноска за управление и поддръжка на общите части на сградата.

В жалбата са изложени оплаквания против извода на съда за незаконосъобразност на приетото решение по т. 4 от дневния ред. Отбелязва се, че при сключването на договори за поддържане на общите части и прилежащите обекти управителят на ЕС следва да се съобрази с приетия бюджет, като по този начин ЕС не ще бъде натоварена с повече разходи от посочените в приетия бюджет. Акцентира се, че поставеното ограничение е изцяло в защита на етажните собственици.

Въззивната страна моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите М.Д.К., Д.М.Ш. и Е.О.Ш., чрез пълномощника им адвокат Гюмова, която оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Отбелязва, че във въззивната жалба не са изложени конкретни основания за порочност на решението в частта, с която е отменено решението по т. 5 от дневния ред, поради което счита жалбата за нередовна кат неотговаряща на изискванията за съдържание на чл. 260, ал. 1, т.

3 ГПК.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощени представители на легитимирана страна, която има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В тази насока оплакването на въззиваемите за нередовност на жалбата е неоснователно предвид това, че липсата на указания в какво се състои порочността на решението (чл.

260, т. 3 ГПК) не е сред посочените в чл. 262, ал. 1 ГПК основания за нередовност на жалбата.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от пълномощника адвокат Николова, която поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемите се представляват от пълномощника адвокат Гюмова, която поддържа отговора на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част, а наведените във въззивна жалба оплаквания за неправилност – за неоснователни. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните и се споделя изцяло от настоящия въззивен състав.

С първоинстанционния съдебен акт взетото решение по т. 2 от дневния ред на общото събрание, а именно приемане на предложения годишен бюджет за приходите и разходите на сграда Ета за 2020 г. и 2021 г., е отменено с аргумент, че всички бюджети, включително и тези на ЕС се състоят от две основни части – приходна и разходна, а в представения по делото бюджет на процесната ЕС приходна част въобще не е заложена, поради което не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС. Действително, както е заявено от въззивната етажна собственост приемането на бюджета е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото е от изключителна компетентност на общото събрание (Определение № 400 от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4646/2014 г., II г. о.) Преценката по целесъобразност обаче се отнася за въпроси като размера на бюджета в приходната и разходната му част, неговото разпределение по пера, целевото предназначение на разходите и прочие въпроси, съставляващи част от бюджетирането като планиране, контрол и анализ на паричните потоци. Преценката за законосъобразност по чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС е във връзка с правомощието на общото събрание да приема бюджет, чиято съставна част е както разходната част, така и приходната част. Доколкото в приложения по делото и приет от ОС бюджет на ЕС липсва приходна част, не става ясно какво ще бъде разходвано, след като няма посочени входящи парични потоци.

Несъстоятелни са аргументите на въззивната етажна собственост, че приходната част имплицитно е ясна, доколкото ще бъде формирана от вноски на етажните собственици. Дори и това да е така, законът ясно дефинира бюджета на етажната собственост в приходната и разходната му част, като приемане само на разходна такава представлява нарушение на императивна норма и води до незаконосъобразност на приетото решение на ОС.

С първоинстанционния съдебен акт взетото решение по т. 3 от дневния ред на общото събрание е отменено като незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал 2 от ЗУЕС. Основите аргументи на въззивната етажна собственост са, че разпоредбите на чл. 51, ал. 1 ал. 2 от ЗУЕС имат диспозитивен характер, както и че е налице законодателна празнота по отношение на т.н. ваканционни комплекси, а законовата уредба в ЗУЕС е неприложима за тях. Следва да се посочи, че е константна практиката на ВКС, че правилата на чл. 51, ал. 1 – 6 ЗУЕС касаят начина, по който се разпределят средствата за поддръжка и управление на общите части на сградата, като само размерът им е в правомощията на ОС. Липсва нормативно установена правна възможност ОС да определя друг начин за разпределение на средствата и правилото на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е такова с императивен характер. С Определение № 130 от 17.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.