Решение № 3139 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3139 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100509427 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 8216/08.05.2025 г. по гр. д. № 20241110164099/2024 г. по описа на СРС, 58 състав е осъдена Детска градина № 129 „Приказен Свят“, гр. София с Булстат 000667047 да заплати на В. П. Г. с ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1303,86 лева /бруто/ - общо неизплатени трудови възнаграждения, дължими за периода 01.01.2023г. 30.06.2023г.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 377,66 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г., ведно със законната лихва върху двете суми и за забава от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 600 лв. – съдебни разноски. С Решението на основание чл. 78, ал. 6 ГПК е осъдена Детска градина № 129 „Приказен свят“, гр. София, с Булстат 000667047 да заплати в полза на Софийски районен съд сумата 452,15 лв. – съдебни разноски, от които 52,15 лв. – държавни такси, както и 400 лв. – възнаграждение на вещо лице. Постановено е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за сумите 1303,86 лева и 377,66 лв. лв.

Против Решение № 8216/08.05.2025 г. е подадена въззивна жалба с вх. № 183316/27.05.2025 г. от Детска градина № 129 „Приказен Свят“, гр. София, с която обжалва решението поради неправилност и незаконосъобразност. Към датата на 10.08.2023 г. право на увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на „Педагогически специалисти“ и са „заети в образованието“. Сочи, че това е записано в ал. 2 на чл. 27 от КТД, 1 променен с Анекса. Ищцата не е в този кръг на „заети“ към датата 10.08.2023 г. и поради това не може да се ползва от извършеното увеличение, както и няма и качеството на педагогически специалист по смисъла на ЗКПО, тъй като това качество съществува само при действащо валидно трудово правоотношение. Наличието на валидно индивидуално трудово правоотношение към 10.08.2023 г. е абсолютна предпоставка за практическото реализиране на посоченото в Анекса увеличение. Втора предпоставка е лицето към 10.08.2023 г. да е обхванато от действието на КТД, а в дадения случай няма основание да се приема, че лицето е синдикален член, тъй като със служебна бележка, приложена от ищцата по делото, е видно, че тя е била синдикален член на синдикалната организация на СБУ от 01.10.2016 г. до 30.06.2023 г. Със ЗДБ за 2023 г. законодателят не е предвидил увеличение на работните заплати на педагогическия персонал и то с определен процент със задна дата. Съгласно § 2 от Наредба № 4 на МОН за нормиране и заплащане на труда законодателят единствено е приел нови минимални размери на основните заплати на педагогическия персонал, считано от 01.01.2023 г., които се предвиждат за всички педагогически специалисти, независимо от тяхното членство или не в синдикални организации. Посочва, че заместник-министърът на МОН Е.Л. е издала писмо с изх. № 0203207/29.09.2023 г., с което е дала разяснение, че не следва да се плаща исканото от ищцата увеличение, и директорът е изпълнил дадените указания, като не е платил исканата сума. Моли да се присъдят направените по делото разноски.

На въззиваемата страна е връчен препис от въззивната жалба, но в законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 20241110164099/2024 г. по описа на СРС, 58 състав е образувано по предявени от В. П. Г. против Детска градина №129 „Приказен свят“, гр.

София искове, които след изменение по размер са следните: по чл. 128, т. 2 КТ - за неизплатени трудови възнаграждения в размер на 1303,86 лева, която сума се претендира като разликата между изплатеното за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. брутно трудово възнаграждение и действително полагащото й се, според ищцата, с твърдяно увеличение на работната заплата с 15% за същия период брутно трудово възнаграждение, при съобразяване на 7% за 2023 г. клас прослужено време; по чл. 224, ал. 1 КТ – за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 377,66 лева, която сума се претендира като разликата между изплатеното при прекратяване на трудовия договор обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван отпуск за 2023г. и действително полагащото се според ищцата.

Ищцата В. Г. твърди, че по силата на Трудов договор № 3 от 01.09.2016 г. е изпълнявала длъжността „учител” при ответника Детска градина № 129 „Приказен свят“, гр. София.

Брутното трудово възнаграждение, съгласно последното Допълнително споразумение № 31/21.09.2022г. възлизало в размер на 1638,40 лева. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по взаимно съгласие, за което е издадена Заповед № 2

219/28.06.2023 г. на директора. Изплатено е обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 2348,22 лева, изчислено на база БТВ, съгласно последното допълнително споразумение. Твърди, че с Анекс № Д01192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г. е прието увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал, което е съобразено с увеличението на минималната работна заплата за страната, както и с договореностите в чл.

27 и чл. 28 на КТД, като действието на този анекс е от задна дата - от 01.01.2023г., което е изрично уговорено в КТД. В. П. Г. е била член на Синдиката на българските учители в синдикалната организация на ответната детска градина от 01.10.2016 г. до 30.06.2023 г., а понастоящем продължава членството си към СБУ в организацията на новия й работодател.

Редовно е заплащала членския си внос. След приемането на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. ищцата е отправила писмено Заявление от 02.10.2023г. до директора на ответника да бъдат преизчислени размерите на трудовото възнаграждение и полагащото се обезщетение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/, поради приетото увеличение на работните заплати с 15 % за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. - момента на прекратяване на ТПО, тъй като в този период ТПО между страните е било действащо и ищцата реално е полагала труд. Получила е отговор с Писмо изх. № 07 от 09.10.2023 г., с което директорът отказва исканото преизчисление с мотив, че липсва правно основание за това. Счита този отказ за незаконосъобразен и необоснован. В тази насока е сезирала и Синдикат на българските учители, в който членува, откъдето е получила Становище относно прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. с мотивирано обяснение, че съгласно приетия Анекс от 10.08.2023 г. всички работници и служители, които са в трудови правоотношения към 01.01.2023 г. имат право на увеличение на работните заплати и произтичащите от тях допълнителни плащания. Ето защо счита, че ответната детска градина дължи разликата между изплатеното брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г. и действително полагащото се с увеличение на работната заплата с 15% за същия период брутно трудово възнаграждение, която разлика възлиза на 1524,24 лв., като уточнява, че през 2023 г. клас прослужено време се явява 7%. Ответната детска градина дължи разликата между изплатеното обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван отпуск за 2023 г. и действително полагащото се такова, която разлика възлиза на 352,23 лв.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете с възражение, че към датата 10.08.2023 г., когато е сключен Анекса, право на увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на „Педагогически специалисти“ и са „заети“ в образованието. Това било записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД, променен с Анекса. Излага становище и доводи, че ищецът не е в този кръг лица на „заети“ към датата 10.08.2023 година и поради това не може да се ползва от извършеното увеличение. Ищцата няма и качеството на педагогически специалист по смисъла на ЗПУО, тъй като това качество съществува само при действащо валидно трудово правоотношение, а такова липсва за ищцата към датата на сключването на анекса. Ако трудовият договор на 3 работника или служителя е прекратен, независимо от основанието, то той не попада в кръга лица, определен в нормативната уредба както на КТД, съответно в Анекса към него. Няма основание лицето да е обхванато от действието на КТД като синдикално членство, тъй като със служебна бележка, която е приложена от ищцата по делото, е видно, че тя е била синдикален член на синдикалната организация на градината на СБУ от 01.10.2016 г. до 30.06.2023 г. Посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а това е началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители – синдикални членове към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г., а основанието за увеличение на работната заплата възниква на 10.08.2023 г. Не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Неправилно е заключението, че със ЗДБ за 2023 г. законодателят е предвидил увеличение на работните заплати на педагогическия персонал и то с определен процент и то със задна дата. Анексът към КТД няма обратно действие, а началният момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители, е датата на подписване на Анекса към КТД – 10.08.2023 г. Заместник-министърът на МОН Е.Л. е издала писмо с изх. № 0203207/29.09.2023 г., в което е разяснено, че не следва да се плаща исканото от ищцата увеличение.

В мотивите на Решение № 8216/08.05.2025 г., първоинстанционният съд е приел за безспорен факта, че действието на Анекса е със задна дата – 01.01.2023 г. Приема, че считано от 01.04.2017 г., държавният образователен стандарт за нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на предучилищното и училищното образование – детски градини, училища и пр., се урежда от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г., индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договарят в размери не по ниски от определените в Приложение № 3. След подписване на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД /страна по който договор и анекс е и Министерство на образованието и науката/, на който се позовава ищецът, е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово равнище, видно от Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата / в редакцията до 01.01.2024 г., от когато е в сила сега актуалното ново увеличение/. Следва, че без оглед на КТД и цитирания от ищцата Анекс, по силата на цитираната Наредба № 4 от 20.04.2017 г., считано от 01.01.2023 г., се следва претендираното от ищцата увеличение за всички педагогически специалисти, дори и да не са синдикален член на определена синдикална организация. Неоснователно е възражението на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения 4 и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. Съдът е намерил, че ищцата, която е полагала труд като учител през процесния период, има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, като последващото прекратяване на трудовото й правоотношение не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени вече съществували между страните индивидуални правоотношения, приема, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала. Съдът е намерил предявените искове за изцяло основателни. На ищцата са присъдени 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.