Решение № 3367 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3367 гр. С., 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110142066 по описа за 2024 година

Предявени са искове от И. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „С.“ № 106, ет. 2, ап. 5, срещу СО, адрес: гр. С., ул. „М“ № 33, по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 1000 лв.- частично от вземане в общ размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.03.2024 г. до 12.05.2024г., изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на причинени телесни увреждания при злополука – падане в резултат на спъване в стърчащо от тротоара желязо, настъпила на 28.03.2024 г. в гр. С., на десния тротоар на ул. „С Г“ по посока от ул. „П“ към ул. „Ц С“, покрай 18 СОУ „У Г“, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането;

- 15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – такса за записване върху диск на направено на ищцата рентгеново изследване след горепосочената злополука, ведно със законната лихва от 29.03.2024 г., на която е заплатена същата сума, до изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че на 28.03.2024 г. около 20 ч. в гр. С., докато вървяла със съпруга си и двете им деца по десния тротоар на ул. „С Г“, по посока от ул. „П“ към ул. „Ц С“, покрай 18 СОУ „У Г“, се спънала на стърчащо от тротоарната настилка 20сантиметрово желязо, загубила равновесие и рязко и с голяма сила политнала напред, паднала по лице и върху лявата страна на тялото й, като се провлачила по лявата скула на лицето, лявата ръка и лявото коляно. Изпитала силна болка и в първия момент не успяла да се изправи, дори с помощта на съпруга й и двете им деца. След няколко минути, след като се уверили, че може да ходи, продължила с помощта на съпруга й до дома им. Твърди, че изпитала силна болка и ужас от падането, усещане за шок и безпомощност. След като се прибрала вкъщи забелязала, че скулата й освен че кърви от охлузването, започнала да посинява и да отича и сложила лед и компреси с Риванол. На следващия ден болките в лявата скула и ръката й се засилили, появило се 1 силно главоболие и непрекъснато сълзене от лявото око, поради което се наложило да посети УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. След като й направили необходимите изследвания, включително рентгенография, установили, че няма счупвания, но е пострадала сериозно при описаната по-горе злополука. Била получила кръвонасядания и охлузвания по лицето и двата крака, охлузване на дясната ръка и кръвонасядане на лявата ръка. Твърди, че през следващите седмици изпитвала болки в травмираните участъци, силно главоболие, световъртеж и затруднения в ежедневното си обслужване, в началото имала нужда от помощта на съпруга й дори при обличане. Движенията й били ограничени и пазела лявата си ръка и коляно от натоварване, съгласно препоръките на ортопеда. Не можела да извършва никаква домакинска работа, както и да се грижи пълноценно за децата си. Заради болките й било трудно да се концентрира и да извършва служебните си задължения.Твърди, че злополуката се отразила и на психическото й състояние. В продължение на месец след злополуката продължавала да сънува падането. Силно я притеснявало и това, че лицето й изглеждало травмиращо за околните и най-вече за децата й, които не били я виждали в подобно състояние.

Твърди, че в резултат на злополуката претърпяла много болки, страдания, силен стрес, безпокойство и редица неудобства, всички настъпили като пряка и непосредствена последица от тази злополука. Навежда доводи, че преживените от нея болки и страдания следва да бъдат обезщетени от СО на основание чл. 49 ЗЗД, доколкото съгласно чл. 8, ал. 3 и чл. 19 ал. 1 и 2, чл. 31 и § 1, т. 2 от Закона за пътищата общинските пътища били общинска собственост и на общините било вменено задължението за ремонтирането и поддръжката им. По отношение на пътищата, включително и тротоарите на територията на СО, какъвто бил настоящият случай, тези дейности следвало да бъдат извършвани от ответника като юридическо лице чрез служителите му или други лица, на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носел обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая наличието на подобен участък от тротоара със стърчащи железа било резултат от действия й бездействия на лицата, на които ответникът е възложил изпълнението на дейностите по поддръжка на тротоарите.

Натоварените с тези дейности лица не били извършили дължимите действия по привеждане на тротоара на ул. „С Г“ в състояние, позволяващо безопасно преминаване на пешеходци. Поради това на основание чл. 49, вр. с чл. 52 ЗЗД, СО дължала заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока за отговора СО оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място, от изложените в исковата молба твърдения не било възможно да се определи точният механизъм и мястото на настъпване на злополуката. От приложените към исковата молба доказателства не било възможно да се определи нито точният механизъм на инцидента, нито мястото и времето на настъпването му.

Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения относно преживените от ищцата неимуществени вреди като силно преувеличени като излага съображения в тази насока. На следващо място прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата като твърди, че същата не е положила дължимата грижа като пешеходец при придвижването си. Освен това, между ответника и трето за делото лице имало сключен договор за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък.

Твърди, че тротоарът пред сградата на 18 СОУ „У Г“ бил ремонтиран и реновиран 2 изцяло, поради което счита, че СО е изпълнила нормативното й задължение за поддръжка на общинските пътища с всички елементи към тях, в т.ч. тротоарите.

Предмет на сключения договор бил ремонт и поддръжка на общинските пътища, поради което изпълнителят нямал право да се разпорежда, променя, отстранява или ремонтира елементи от фасадата на сградите, а още повече, че сградата на училището била със статут на архитектурен паметник на културата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, евентуално – да намали размера на обезщетението при отчитане на степента на съпричиняване от страна на ищцата. Претендира разноски

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на иска ищецът следва да докаже: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице(служители на ответника или лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя) – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: - деяние (действие и/или бездействие), - настъпването на вреда – в случая имуществена и неимуществена (степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания); причинна връзка между деянието и вредата; - противоправност на деянието; 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

Вината на делинквента се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения, включително: 1. Въпросното желязо, на което се твърди, че се е спънала ищцата, е част от фасадата на сградата на 18 СОУ „У Г“, която е със статут на архитектурен паметник на културата; 2. Възражението по чл.

51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване – извършването от страна на ищеца на действия или бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, за което не сочи доказателства.

С отговора на исковата молба е заявено, че ответникът има сключен договор с дружество изпълнител за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък, а с молба от 03.12.2024 г., докладвана на 04.12.2024 г. след обявяване на делото за решаване на 27.11.2024 г., ответникът заявява, че не може да посочи конкретно дружество изпълнител, осъществило ремонта на процесния тротоар, нито да представи сключения договор между това дружество и ответника поради краткия срок за представяне на договора, даден с протоколно определение от 25.11.2024 г., но в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. ответникът отбелязва, че не може да посочи име на дружеството, но може с допълнителна молба да предостави информация кое е дружеството, което е извършвало ремонтни дейности и което поддържа тротоарната настилка.

Липсва оспорване от страна на ответника, че е възложил на съответно лице поддръжката на процесния участък, поради което с протоколно определение от 27.11.2024 г. е отделен за безспорно между страните първият елемент от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД, а именно, че е налице правоотношение по възлагане на работа по 3 силата на сключен между ответната община и съответно дружество изпълнител договор за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък, както и че ответникът е натоварил с поддръжката на пътя съответни лица, преки изпълнители на работата по поддръжката на процесния участък.

От показанията на съпруга на ищеца и нейната колега Т и А-Г., които съдът цени като житейски логични и правдоподобни с оглед съответствието им с останалия доказателствен материал, както и от неоспорената от ответника и представена към исковата молба медицинска документация – амбулаторни листове, съдебномедицинско удостоверение и фактура, се установява, че на 28.03.2024 г. в тъмната част на денонощието ищецът вървял по десния тротоар със своя съпруг и двете си деца по ул.

„С Г“ в посока от ул. „П“ към ул. „Ц С“ покрай 18-то СОУ „У Г“, като ищецът вървял зад останалите членове на семейството, но изведнъж се спънал в стърчащо от тротоара желязо и паднал по лице и на лявата страна на тялото си. Механизмът на процесния инцидент се потвърждава и от неоспореното от страните заключение на съдебномедицинска експертиза (СМЕ), според което следните травматични увреждания са резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети и отговарят на описаното от ищеца падане на терен с лице по време на процесния инцидент: охлузване на лявата лицева половина и лявата ябълчна област с кръвонасядане в същата област, три охлузвания на дясната длан, контузия на лявата ръка и длан с кръвонасядане по хода на първа преднокиткова кост на лявата длан, кръвонасядане на дясната колянна капачка с охлузване и кръвонасядане на лявото коляно по предната повърхност с охлузване върху него. Причиняването на посочените телесни увреждания се потвърждават и от показанията на свид. Т, който заявява, че след като помогнал на ищеца да се изправи след падането на тротоара, най-силната болка на ищеца била в лявата китка и на лявата лицева скула, която била ожулена и започнала да се подува, като ищецът движел затруднено левия си крак, и от показанията на свид. А-Г., че когато видял ищеца на работното си място, същият бил с охлузена лява скула, която била подута и зачервена, а на лявата ръка ищецът имал охлузвания. С оглед на гореобсъдените показания съдът възприема за доказано с категоричност настъпването на твърдените от ищеца травматични увреждания по описания в исковата молба механизъм на процесния инцидент.