Решение № 207 от 07.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско дело № 20221800500111 по описа за 2022 година

С решение № 260114 от 29.10.2021 г., постановено по гр. дело № 1586/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от М. П. П. и Д. П. СТ. срещу Б. Н.

ИВ., с правно основание чл. 26, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗЗД , във вр. чл. 111, ал.

8 и чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ и искане за обявяване на сключения между тях писмен договор за продажба от 31.07.2019 г. за нищожен, поради противоречие на закона, а именно на чл. 111, ал. 8 и чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ от Закон за горите.

С оглед изхода на делото М. П. П. и Д. П. СТ. са осъдени да заплатят на Б.

Н. ИВ. сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ за сторени разноски по делото.

Срещу първоинстанционния акт е подадена въззивна жалба от М. П. П. и Д. П. СТ., в която се излагат оплаквания за това, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с който да се уважи предявеният иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е отправено искане за оставяне без уважение на подадената жалба и потвърждаване на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на 1 въззивнита жалба, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подадената въззивна жалба е депозирана в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд – Ботевград решение, поради което същата е процесуално допустима.

С въззивната жалба не са били направени възражения по отношение на установената фактическа обстановка, въпреки това, за пълнота следва да се отбележи, че фактическата обстановка е правилно отразена в решението на районния съд, като обобщена, същата се свежда до следното:

Видно от удостоверение за наследници № 11/07.03.2019г. издадено от Кметство с. С., община П./л.33 от п.д./, жалбоподателите са сред наследниците на Б. М.Б., починал на 10.06.1988г./явяващ се техен дядо и баща на тяхната майка В. Й./. След смъртта си Б. Б. е оставил пет деца, които се явяват негови низходящи наследници по закон . Сред наследниците е и В.

Й./починала на 21.08.2016 г./, явяваща се майка на двете жалбоподателки.

От приобщеното по делото решение №д14 от 22.05.2001г., издадено от ОСЗ- П./л.37 от п.д./ се установява, че на наследниците на Б. и П.Б. е възстановено правото на собственост върху 5 броя имоти с номера както следва №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на св. С., община П..

По делото е приложен и договор от 31.07.2019 г./л.40 от п.д./, от който се установява, че между страните по делото е сключен договор за продажба на дървесина и странични ползвания от имоти №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на с. С., община П., С. област. Жалбоподателите в настоящето производство са продавачи, а ответникът по делото е купувач. Страните са се договорили, че купувачът следва да заплати сумата 11000 лв., като п р и подписването на договора продавачите са декларирали, че са получили сумата от 5000 лв.

Срокът на договора е пет години след получаването на всички разрешения.

По делото са приложени и разписки, от които се установява, че на 05.06.2019 г. ищцата М.П. е получила от ответника 1000 лв., а на 14.09.2020 г.

Д.С. е получила от ответника 2000 лв.

Видно от приложеното копие от пълномощно с нотариална заверка на подписа/л.6 от п.д./, жалбоподателката М.П. е упълномощила ответника да я представлява пред различни държавни институции като ИАГ, РИОСВ С., лицензирани лесовъди и навсякъде, където е необходимо, като подписва, депозира и получава документи от нейно име з а имоти с №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на с. С., община П..

По делото са приложените и копия от заповеди №РД05-341, 342, 343, 344 всичките от 18.10.2019 г., издадени от директора на РДГ-София . От тях се установява, че е утвърдена горскостопанска програма, представена от ответника за всеки един от описаните по-горе имоти.

2

За процесните имоти са били сключени и договори за услуга на частна гара между страните по делото, факт който се установява от приложените по делото договори/л.48-54 от п.д./.

В първоинстанционното производство е разпитан свид. П. М./втори братовчед на жалбоподателите/, внук на П.М., явяващ се брат на наследодателя на ищците Б. М.. От показанията на свидетеля се установява, че същият не е бил наясно, че е имало сключен договор за ползването и изсичането на дървесина в имоти с №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на с. С., община П.. Впоследствие е разбрал, че в имотите се извършва сече, поради което е подал сигнал до Прокуратурата.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е приел, че по отношение на сключеният договор от 31.07.2019 г. между страните по делото, разпоредбата на чл.111, ал.8 от ЗГ не е относима. Посочената с исковата молба разпоредба от ЗГ, била относима за случаи, в които съсобствеността в имоти, в които следва да се предостави ползването на дървесина следва да е между физически и юридически лица, докато в случая, съсобствеността била единствено между физически лица. Водим от този извод първоинстанционния съд е приел, че не се изисква да е изпълнена необходимата форма на договора и действия от страна на ищците по делото посочени в закона.

На следващо място е стигнал до извод за това, че в хода на първоинстанционното производство, ищците не са установили размера на собствените си идеални части от имотите включени в процесния договор, поради което е приел, че искът за обявяване на сключения договор за нищожен като недоказан, е неоснователен.

При тези факти въззивният съд намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е неправилно.

Искът е с правно основание чл. 26, ал.1, изр.1, пр.1 ЗЗД , като въведеното основание за нищожност е противоречие със закона. Наличието му е обосновано със съществуването на противоречие с нормите на чл. 111, ал. 8 и чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ.

Жалбоподателите – ищци в първоинстанционното производство сочат, че продажбата е следвало да се извърши по реда, определен в цитираната разпоредба от закона, а именно:

Съгласно чл. 111, ал. 8 ЗГ , гласящ, че ползването на дървесина в горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота, както и това, че в противоречие с чл.

186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ, гласящ, че физически и юридически лица собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната територия- чрез възлагане на физически лица или 3 търговци, вписани в регистрите.

По делото не е спорно, че е сключен договор за продажба на дървесина и странични ползвания от имоти №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на с. С., Софийска област между страните по делото, както и това, че ищците са съсобственици наред с наследниците на Б. и П. Б.. Спорен е фактът дали е следвало да е спазена разпоредбата на чл.111, ал.8 ЗГ, като договорът е трябвало да бъде сключен с нотариално заверено съгласие от поне половината съсобственици на имотите или не трябва.

Настоящият съдебен състав намира, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че посочената от ищците норма на чл. 111, ал. 8 ЗГ , не е относима към случая, доколкото в случая се касае за съсобственост единствено между физически лица, а не между съсобственост от страна на физическо и юридическо лице.

При извършване на езиково тълкуване на нормата чл.111, ал.8 ЗГ, може да се приеме, че при наличието на съюз „и“ в процесната норма, то съсобствеността в даден имот, в който следва да се предостави дървесината за ползване, следва да е задължително между поне едно физическо и юридическо лице. Крайният ефект от този начин на тълкуване е да изясни буквалния смисъл на текста, но в повечето случаи, този смисъл не може да изрази действителната воля на законодателя.

Ето защо, в конкретният случай, при разкриването на действителното значение на посочената правна норма, следва да се използват правилата на формалната логичка/логическо тълкуване/. При извършването на логическо тълкуване чрез правилото за тълкуването по аргумент за по силното основание, следва да се приеме, че след като ползването на дървесина в гори, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извърши само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота, то волята на законодателя, макар и формирана по този словесен ред е, че разпоредбата може да се прилага и при наличие на съсобственост само между физически лица.

В подкрепа на този извод е и факта, че целта на самата разпоредба е да регламентира по такъв начин обществените отношение свързани с правото на собственост и неговото упражняване в имоти, квалифицирани като гори, чрез възможността за извършването им на действия на разпореждане с даден съсобствен имот, който да осигури необходимата сигурност у другите съсобственици и гражданите, както и да улесни дейността на държавните органи, в правомощията на които е да осигурят контрол и надзор в съответната дейност.

Ето защо неправилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.111, ал.8 ЗГ не е относима към конкретния случай.

На следващо място неправилен е изводът на първоинстанционния съд и по отношение на това, че не може да се определи какъв е делът на всеки един от ищците в процесните имоти, за да се определи дали ищците са титуляри на поне половината от правото на собственост на процесните имоти.

4

По делото се установи, че жалбоподателите са наследници на Б.Б., на наследниците на който заедно с наследниците на неговият брат П.Б. е възстановено правото на собственост върху 5 броя имоти с номера както следва №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на св. С., община П..

След като всеки от двамата наследодатели е притежавал по 1/2 идеална част от посочените по горе имоти, то след тяхната смърт тази ½ е разделена по колена между техните наследници. По отношение на ищците, то същите се явяват наследник на своята майка В.Й., която наред с нейните три сестри и един брат са им възстановени по 1/5 идеална част от 1/2 ид. части от процесните имоти.

Тоест без да са необходими специални познания или извършването на аритметични сметки, с основание може да се приеме, че ищците не представляват поне половината от съсобствениците в процесните имоти.

Доколкото по делото не е установено да е налице наличие на писмено нотариално заверено съгласие от поне половината съсобственици в имота, то обосновано може да се приеме, че сключения договор за продажба на дървесина и ползване от 31.07.2019г. между страните по делото, противоречи на разпоредба на чл.111, ал.8 ЗГ.

Без значение за изхода на делото, но за пълнота, следва да се отбележи, че твърдяното с исковата молба противоречие на процесния договор с разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ не се доказа по следните съображения: