Решение № 5789 от 26.06.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5789

Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 2474 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Г.“ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София ПК1618, р-н Овча купел, [жк], [улица], чрез управител Ю. С. К., с посочен адрес за кореспонденция [населено място], област Перник, ПК 2302, ул. Главен път Е-79, О. Б. Д., против Акт за дерегистрация по ДДС № 160992302322085/15.05.2023г. на началник сектор “Регистрация“, потвърден с Решение № 339/30.08.2023г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, с който е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството. Твърденията са за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт поради липса на мотиви, нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон, немотивираност, нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административният орган е приложил разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, а решаващият орган го е потвърдил с мотиви по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Счита, че не са налице основания за дерегистрация. Иска се отмяна на акта и присъждане на направените разноски.

Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по мотивите, изложени в потвърдителното решение. Представя се писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Издадена е Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622006250-020-001/10.11.2022г. с обхват данък добавена стойност за периодите 01.04.2022-30.09.2022г. и 01.12.2020г.-28.02.2021г. Във връзка с това е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице с изх.№ Р-16001622006250-040-001/17.11.2022г. От ревизираното лице е представена оборотна ведомост от 30.09.2022г. Направено е извлечение на данъчно-осигурителната сметка на дружеството към 10.05.2023г.

При проверката на оборотната ведомост от 30.09.2022г. в информационния масив на НАП е установено, че „Г.“ООД, с ЕИК **** има публични задължения към НАП в размер на 299 463, 57 лева (266 175,88лв. главница и 33 287, 99 лв. лихва), от които по ЗДДС в размер [рег. номер], 78 лв. Основно задълженията произтичат от влязъл в сила РА № 22221816002643-091-001/10.09.2016г. По отразеното в оборотната ведомост задълженията на дружеството възлизат на 6 381 611,54 лева, а активите – 2 456 146,16 лв. Разликата между тези суми е отрицателно число. Установените публични задължения в размер [рег. номер], 57 лева надхвърлят разликата между стойностите на активите на дружеството, намалена с неговите задължения (отрицателна величина), поради което е прието, че са налице условията за дерегистрация по ЗДДС съгласно чл. 176, т. 4. Началник сектор „Регистрация“ е прекратил регистрацията на „Г.“ООД по ЗДДС.

Актът е съобщен на дружеството на 22.05.2023г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път.

Дружеството е подало жалба до директор дирекция ОДОП Пловдив с вх. № 70-00-5623/07.06.2023г. Представена е пазарна оценка на притежавани сгради с отстъпено право на строеж.

Със споразумение по чл. 156, ал. 7 от ДОПК, е удължен срокът за произнасяне на директор ДОДОП Пловдив.

Директор на Дирекция ОДОП Пловдив се е произнесъл с Решение № 339/30.08.2023г. , като е обсъдил установените три стойности – на задълженията на дружеството към НАП, активите му по счетоводни данни и задълженията му към други кредитори. Приел е, че актът за дерегистрация е към дата 15.05.2023г, а стойностите са отразени по справка към 30.09.2022г. Стойностите на активите и задълженията към трети лица са от оборотна ведомост, за която няма данни как е изискана, представена, ведно с лисваща информация от длъжността и подписа на лицето, което я е изготвило и представило. Решаващият орган е приел, че в случая са допуснати процесуални нарушения при обезпечаването на необходимите доказателства по преписката.

Решаващият орган е установил, че към момента на изготвяне на неговото решение се установява от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, че то има деклариран ДДС за внасяне за периодите 01.10.2022г.-28.02.2023г., който не е разчетен в бюджета, като задълженията възлизат на 3 080 лв. и лихва 212,98 лв. към 28.08.2023г. Предвид на тези обстоятелства е прието, че е налице основание за прекратяване на регистрацията на дружеството по реда на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като дружеството системно не изпълнява задълженията по ЗДДС – не внася декларирания от него по справки-декларации косвен данък. Невнасянето на данък за три и повече периода може да се квалифицира като системно неизпълнение на задължения по ЗДДС. В решението се посочва, че дружеството не е внесло деклариран от него ДДС, касаещ пет последователни данъчни периода за времето 01.10.2022г.-28.02.2023г., като не е извършено и разчитане с бюджета за задълженията му по ЗДДС, установени с влезли в сила ревизионни актове. С тези мотиви, актът за дерегистрация е потвърден.

Решението е съобщено на дружеството на 31.08.2023г., видно от удостоверение за извършвано връчване по електронен път.

Подадена е жалба на 11.09.2023г. до Административен съд София град чрез директор ДОДОП Пловдив, като е образувано адм.д. № 9095/2023г. по описа на АССГ. Делото е прекратено с Определение № 8263/28.09.2023г. и изпратено по подсъдност на Административен съд Пловдив.

Отправено е от жалбоподателя възражение относно местната подсъдност на делото. Настоящият съдебен състав е оставил без уважение възражението с протоколно определение от съдебно заседание от 29.11.2023г.

С определението за насрочване на делото, съдът е указал доказателствената тежест на страните и е задължил директор ДОДОП Пловдив да попълни административната преписка с всички документи за фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта. Това задължение повторно е указано на ответника с протоколно определение от съдебно заседание на 08.02.2024г., в последствие и с Определение № 3975/30.04.2024г.

Представени са доказателства за депозиране и изпращане на жалбата пред решаващия орган, както и РА № Р-22221816002643-091-001/10.09.2016г.; Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622006250-020-001/10.11.2022г., доказателства за съобщаването й; искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 17.11.2022г.; Ревизионен доклад № Р-16001622006250-092-001/25.04.2023г. за ревизия на „Г.“ООД.

В преписката към дело № 9095/2023г. по описа на АССГ, се съдържа извлечение на данъчно-осигуритената сметка на „Г.“ООД към 10.05.2023г. От извлечението й /л.40 от дело 9095/23 АССГ/съдът установи, че за период 01.10.2022г.-31.10.2022г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 193,50лв. и лихва 10,51лв.; за период 01.11.2022г.-30.11.2022г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 290,71лв. и лихва 13,73лв.; за период 01.12.2022г.-31.11.2022г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 854,17лв. и лихва 30, 89лв.; за период 01.01.2023г.-31.01.2023г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 1200, 98 лв. и лихва 32,38лв.; за период 01.02.2023г.-28.02.2023г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 541,22лв. и лихва 9, 78лв.;

В хода на настоящото административно производство не се установява в данъчно-осигурителната сметка на лицето процесиите задължения да са платени към момента на разглеждане на жалбата и приключване на устните състезания.

Съгласно представена по делото Резолюция за извършване на проверка № П-16001623039820/23.02.2023г. на началник сектор при ТД на НАП Пловдив са определени органите по приходите, които следва да извършат проверка на „Г.“ЕООД. Съставен е Протокол с № П-16001623039820-073-001/16.05.2023г., като е установено, че „Г.“ООД, с ЕИК ****** има публични задължения към НАП в размер на 299 463, 57 лева (266 175,88лв. главница и 33 287, 99 лв. лихва).

Представени са справки декларации и приложения за периода 01.02.2023г.-28.02.2023г.

С молба с вх. № 8966/23.05.2024г. ответникът е представил доказателства за компетентност на длъжностното лице, издало процесния акт за дерегистрация. П. Б. изпълнява длъжността „началник на сектор“ в ТД на НАП Пловдив, дирекция „Обслужване“, отдел „Услуги за клиенти“, сектор „Регистрация“. Съгласно представената Заповед № 535/14.04.2015г. на директор на ТД на НАП Пловдив, в т. 5 е възложено Актът за дерегистрация по чл. 176 от ЗДДС да се издава от началник сектор „Регистрация“ за дирекция „Обслужване“ в гр. Пловдив или от началник отдел „Услуги клиенти“ за офисите при ТД на НАП Пловдив. Заповедта е изменена със Заповед № РД-09-586/08.04.2022г., в която също са разписани правомощията на началник сектор в отдел „Услуги клиенти“ за дерегистрация по чл. 176 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на оспорване акт, след задължителния административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните мотиви:

Обжалваният акт е издаден по инициатива на орган по приходите.

По делото се установява въз основа на възложена проверка по резолюция в хода на извършвана ревизията, началник сектор "Регистрация" при ТД на НАП - гр. Пловдив е издал Акта за дерегистрация по ДДС № 160992302322085/15.05.2023г. С оглед възложената проверка и представените заповеди с определяне на правомощията на началник сектор „Регистрация“, както и доказателства за заеманата длъжност и длъжностна характеристика,, се установява компетентност на издателя на процесния акт.

В хода на производството са изискани документи и обяснения от проверяваното дружество. Налице са възложени ревизия и проверка с резолюция. Съдът счита, че не са нарушени процесуалните права за защита на лицето в производството по дерегистрация.

Същото е подало жалба срещу акта за дерегистрация, която е разгледана от директор дирекция при ТД на НАП Пловдив.

Решаващият орган е приел, че не са налице основанията за дерегистрация по чл. 176, т. 4 от ЗДДС, с оглед липсата на данни за обезпечени доказателствата в производството и оборотна ведомост към дата 30.09.2022г., а не актуална към датата на издаване на акта. Горестоящият административен орган не кредитира установените факти и обстоятелства, послужили за издаване на акта за дерегистрация на основание чл. 176, т. 4 от ЗДДС. От установените факти в преписката в решението на горестоящия орган се обосновават основания за дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като там са посочени периоди на неизпълнение на задълженията от 01.10.2022г.-28.02.2023г.

С решението си горестоящият административен орган е потвърдил акта за дерегистрация и е изложил мотиви, че не е налице хипотезата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, а е налице хипотезите на чл. 176, т. 3 от ЗДДС.

Съгласно чл. 176, т. 4 от ЗДДС, органите по приходите могат да прекратят регистрацията на лице, което има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения.

Съгласно чл. 176, т. 3 от ЗДДС, органите по приходите могат да прекратят регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон;

Сочените хипотези по чл. 176, т. 3 и т. 4 от ЗДДС се прилагат в условията на оперативна самостоятелност, при която органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения, реп. когато има доказателства, че системно не изпълнява задълженията си по този закон. Затова и по аргумент от чл. 169 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдебният контрол при оспорването на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, е ограничен до проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.