Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4852 от 10.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1029/2025
Вид
Решение № 4852
Подписан
10.11.2025
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, б. а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 20 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142 ал.1 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 140 · Кодекс на труда
  • чл. 143 · Кодекс на труда
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 4852 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330101029 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 7 от ЗМВР и с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от В. Е. Д., ЕГН: **********, с адрес: обл.

Пловдив, общ. Пловдив, гр. Пловдив, **************** против Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив, БУЛСТАТ 129009347, гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди" №7 , с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 990,09 лв., представляваща сбора от дължимите допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен с коефициент 1.143, за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба – 20.01.2025 г., до окончателното й изплащане; както и сумата от 751,80 лв., представляваща сбора на обезщетенията за забава върху всяко отделно, месечно, неизплатено възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд за процесния период, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен, считано от падежа на всяко отделно възнаграждение, начиная 29.01.2022 г. до 17.01.2025 г.

Твърди се, че ищецът е държавен служител, работещ по служебно правоотношение при ОД на МВР гр. Пловдив, като в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2024 г. е полагал труд (включително нощен труд) при сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни смени. Сочи се, че ищецът не е получил в цялост дължимото му възнаграждение за положения нощен и извънреден труд през процесния период. Излага се, че ищецът като държавен служител полицейски орган (чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР), работещ по служебно правоотношение при ОД на МВР - гр. Пловдив, е третиран неравностойно спрямо работниците и служителите, които работят при същия работодател (ОД на МВР - гр.

Пловдив) като държавни служители (чл. 142 ал.1 т.2 ЗМВР) и на трудов договор (чл. 142 ал.1 т.3 ЗМВР). Поддържа се, че при сумирано изчисляване на работното време на ищеца нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове 1 се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд съгласно Заповед № 812131429 от 23 ноември 2017 г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министърът на вътрешните работи. Наведени са доводи, че за процесния период ищецът е положил около 2400 часа нощен труд, при приравняването, на който с дневен, се получават около 2740 часа, като разликата от около 340 часа представлява положен извънреден труд, за който се дължи допълнително възнаграждение. Изтъква се, че през целия процесен период ответникът не е изчислявал правилно дължимото възнаграждение за нощен труд, като при превръщането му в дневен не е използван коефициент от 1,143, какъвто е нормативно уреденият метод за превръщане на нощен в дневен труд. Обобщава, че това е довело и до неправилно отчитане на положените от ищеца часове извънреден труд. Отправено е искане за заплащане на мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху всяко просрочено неизплатено задължение. Твърди се, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. възнаграждението за положен извънреден труд се заплаща в следния срок: „Възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ месеца, в който е положен трудът, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена“. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Сочи се, че в конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,43 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд. Оспорват се твърденията за дискриминация в различното законово третиране на различните групи служители и работници в държавата. Излага се, че в чл. 187 от ЗМВР е налице правна уредба за нощния труд, която не противоречи на европейското законодателство.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Сочи се, че в конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,43 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд. Оспорват се твърденията за дискриминация в различното законово третиране на различните групи служители и работници в държавата. Излага се, че в чл. 187 от ЗМВР е налице правна уредба за нощния труд, която не противоречи на европейското законодателство. Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно обстоятелството, че през процесният период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника и че е полагал дневни и нощни 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие.

Видно от приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице З. М. е установено, че сборът от дължимите допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, който е приравнен към дневен за процесния период се равнява на сумата от 3990.09 лева, а обезщетението за забава за исковия период възлиза на сумата от 751,89 лева.

Експертизата вярно отразява размерите на сумите, но за присъждането им няма правно основание поради следното.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 2 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл.

187, ал. 7 и ал. 8 от същия закон (в приложимата му за процесния период редакция) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. Според чл. 187, ал. 10 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 2 от посочените наредби е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 32 - положеният труд извън редовното работно време се документира в специална книга по образец.

В посочените подзаконови нормативни актове обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен за разлика от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Спорът между страните се концентрира относно обстоятелството кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е меродавен с случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г.

Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и съответно липса на предпоставки да се прилага по аналогия друг закон, съответно друга делегирана подзаконова уредба.

Нормалната продължителност на работното време на служителите по този закон е 8 часа, дефинирана в чл. 187 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по 3 трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР /чл. 2, ал. 1 ЗМВР/. Разпоредбите на чл. 179 ЗМВР и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. Със заповед министърът на вътрешните работи се определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.