Определение № 15796 от 26.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1209/2026
- Вид
- Определение № 15796
- Подписан
- 26.04.2026
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА
Цитирани разпоредби
- чл.108, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.109 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.54 · Закон за администрацията
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15796 гр. София, 26.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110101209 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 13298/16.01.2026г. от ищец ЗА.А. АД, ЕИК ***********, срещу ответник А.П.И“/АПИ/, БУЛСТАТ ***********, с адрес ***********, с предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането/КЗ/ вр. чл.49 и чл.45, и чл.86 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
По делото е постъпил отговор с вх.№ 73767/09.03.2026г. в срока по чл.131 ГПК от ответника, като исковете са оспорени като напълно неоснователни.
Ищецът, твърди, че на 23.02.2021г. на Републикански път II – 86, в посока от с.Подвис към с.Влахово, на разклона на с.Лъка, на км 109+850м., водачът на лек автомобил МПС Форд Рейднжър с рег.№ ***********, претърпява ПТП, при което внезапно от дясната част на пътя пада върху автомобила скална маса, в резултат на което настъпили материални вреди за последния. За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1578917/23.02.2021г. от органите на ОД-МВР-Смолян. Поддържа, че към датата на ПТП между него и собственика на увредения лек автомобил имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС и Злополука”, въз основа на който заплатил на застрахования сумата в размер на 2194,24 евро /или 4291,56 лв. – обезщетение за имуществени вреди, заведени по Щета № 31021030100040. Твърди, че е сторил ликвидационни разноски по претенцията в размер на 5,11 евро/или 10 лв./. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи Гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно – да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него, доколкото Републикански път II – 86 е второкласен път, част от Републиканската мрежа на България.
При извършена служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба/ИМ/ съдът констатира следното:
В ИМ е описано, че претенцията произтича от настъпило ПТП на Републикански път II – 86, в посока от с.Подвис към с.Влахово, на разклона на с.Лъка, на км 109+850м.
Ответникът е държавно учреждение съгласно чл.21, ал.2, ал.3 и ал.4 и чл.21 б.„д“ от Закона за пътищата, чл.4 от Правилника за структурата, дейността и организацията на 1 работа на А.П.И“/АПИ/ и чл.54 от Закона за администрацията.
Съгласно правната норма на чл.119, ал.3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба/ОИМ/ и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
С оглед разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК исковете срещу държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.
В случая искът е насочен срещу държавно учреждение, което има поделение, поради което следва да е подсъден на съда, в чийто районен е възникнало спорното правоотношение. Доколкото ПТП е настъпило по участък от републикански път, попадащ в мрежата, находяща се в района на община Смолян, то на основание чл.108, ал.2 ГПК искът е местно подсъден на РС–Смолян. Заявеният иск не попада в хипотезите на чл.109 ГПК, респ.
– чл.110 ГПК. Следователно искът предявен с ИМ по настоящото дело не е подсъден на СРС.
По изложеното до тук съдът прави извод, че делото следва да се прекрати и да се изпрати на РС–Смолян при спазване на правилата за местната подсъдност.
Така мотивиран и на основание чл.119, ал.3 ГПК вр.чл.108, ал.2 ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по ГД№ 1209/2026г. по описа на Софийски районен съд/СРС/, 2-ро ГО, 163-ти състав.
ИЗПРАЩА делото по правила на местна подсъдност на Районен съд–Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд/СГС/ в едноседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Прилага по делото ОИМ вх.№ 73767/09.03.2026г. без преписа за ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2