Определение № 7521 от 01.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7521 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20261100103262 по описа за 2026 година

Страни в производството са ищецът В. М. и ответникът ДП „БТС“. Предявени са искове за установяване нищожността на Заповед № РД-09-561/25.03.2026г. на министъра на младежта и спорта и за установяване съществуването на правоотношение по договор за възлагане на управлението и контрола на Държавно предприятие Български спортен тотализатор.

От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че спорът произтича от издадена от министъра на младежта и спорта заповед, с която е разпоредено освобождаването на ищеца като член на управителния съвет на държавното предприятие, прекратяване на договора му за възлагане на управлението и контрола и назначаване на други лица в органите на управление. Твърденията за нищожност са основани на липса на материалноправни предпоставки по Закона за публичните предприятия, на противоречие с Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и Закона за хазарта, както и на заобикаляне на установения в специалния закон конкурсeн ред за формиране на органите на управление на публичното предприятие.

При така заявените обстоятелства съдът дължи преценка за подведомствеността и подсъдността на спора въз основа на неговия действителен предмет, а не според дадената от ищеца правна квалификация. В случая предмет на съдебна защита е властническо волеизявление на министър, издадено при упражняване на законово възложени му правомощия като орган, упражняващ правата на държавата по отношение на публично предприятие. Заповедта не е акт на равнопоставен субект в гражданския оборот, а едностранен властнически акт, чрез който се засягат права и законни интереси на адресата във връзка с участие в орган на управление на публично предприятие, създадено със закон.

Преценката дали са били налице основанията за освобождаване, дали е спазен установеният от специалния закон ред и дали актът е валиден, е преценка по законосъобразността и действието на административен акт.

Обстоятелството, че с процесната заповед са засегнати и последиците по договор за възлагане на управлението и контрола, не променя характера на спора. Според изложените в исковата молба твърдения самото правоотношение е възникнало в резултат на сложен 1 фактически състав, включващ конкурсна процедура и последващо сключване на договор.

Поради това и спорът относно валидността на акта, с който се прекратява участието в управителния орган и се замества лицето с други членове, е спор относно административната фаза на този фактически състав. Искането по същество е съдът да извърши преценка за валидността и законосъобразността на акт на министъра, издаден при упражняване на административна компетентност. Такъв спор не е подведомствен на гражданския съд.

Този извод се подкрепя и от разрешението, възприето в съдебната практика по аналогични спорове, в която е прието, че актът на министър, с който се открива, провежда и приключва конкурсна процедура за избор на член на орган на управление или контрол в публично предприятие и се утвърждава резултатът от нея, представлява годен за оспорване административен акт, а компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд София-град. В посочената практика е прието, че макар сключването на договор да е последващ елемент от фактическия състав, самата конкурсна процедура и крайният акт на министъра имат административноправен характер, тъй като се осъществяват в изпълнение на предоставени със закон властнически правомощия. Същите съображения са относими и в настоящия случай, доколкото атакуваната заповед е издадена от министъра на младежта и спорта в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата спрямо държавно публично предприятие, и се основава именно на специалната уредба на Закона за публичните предприятия и подзаконовия акт по прилагането му.

Съгласно правилата на АПК индивидуалните административни актове на министрите подлежат на оспорване пред административния съд, като местно компетентен е Административен съд София-град. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че спорът не е подведомствен на гражданския съд и производството по делото следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по компетентност на Административен съд София-град.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3262/2026г. по описа на СГС, ГО, 9 състав.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд.

След влизане в сила делото да се изпрати на Административен съд София-град.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2